минута и стрелям.
Франк бавно отдели ножа от гърлото ми и го постави на дивана, където Плъха можеше да го види.
— Добре, сега се отдръпни и седни в хей онзи стол.
Франк изпълни нареждането му и Плъха се появи в цялото си величие. Усмивката му сияеше. Някои от зъбите му бяха облечени в злато със син скъпоценен камък инкрустиран в метала. Носеше едноцветен костюм с бродуейски презрамки върху ризата му. Беше излъскал чепиците си до блясък, а в лявата му ръка висеше небрежно най-големият пистолет, който някога бях виждал.
Франк не отделяше погледа си от оръжието.
Ножаря наистина беше мръсен, но не чак дотам, че да се опита да върти номера на Плъха; никой с ума си не би посмял да го направи.
— Как си, Изи?
— Здравей, Плъх — продумах. Кръвта се стичаше по предницата на ризата ми; ръцете ми трепереха.
— Искаш ли да му пръсна черепа, Изи?
— Хей! — изрева Франк. — Нали се разбрахме.
— Изи е моят старши партньор, авер. Ще ти пръсна гадната физиономия и няма нищо, което да ме спре.
— Не е необходимо да го убиваме. Всичко, което искам от него, е да ми отговори на няколко въпроса. — Внезапно проумях, че Франк повече не ми беше потребен, щом имах Плъха на моя страна.
— Тогава питай го, авер — ухили се Плъха.
— Къде е Дафне Монет? — попитах Грийн. Той само ме изгледа кръвнишки.
— Нали го чу, Франк — подсети го Плъха. — Къде е тя?
Погледът му, с който се обърна към Плъха, вече беше по-миролюбив, но въпреки това запази мълчание.
— Това не е игра, Франк. — Плъха бавно отпусна пистолета, докато дулото му започна да сочи право надолу. Приближи се до Франк; беше толкова близо, че Ножаря можеше да го сграбчи. Франк обаче остана неподвижен. Той знаеше, че Плъха само си играе с него.
— Кажи ни какво знаеш, Франк, или ще ти пръсна черепа.
Челюстта на Франк се стегна и лявото му се притвори наполовина. Видях, че Дафне означаваше толкова много за него, че той беше готов да умре заради нея.
Плъха вдигна пистолета, докато дулото опре в шията на Франк.
— Пусни го.
— Но нали ми каза, че имаш сделка за пет стотака. — Плъха умираше да причини болка на Франк, усещах го по гласа му.
— Пусни го, авер. Не искам да го убиваш в къщата ми. — Помислих си, че Плъха може би ще разбере този довод, ако не други.
— Дай ми тогава ключовете от колата си. Ще го изведа на разходка. — И Плъха се усмихна с най-злата си усмивка. — Тогава вече ще си изпее и майчиното си мляко.
Внезапно Плъха халоса Франк без предупреждение с пистолета три пъти. Всеки удар биваше съпровождан от глухо издумтяване. Франк рухна на колене с тъмна кръв потекла по тъмните му дрехи.
В този момент скочих между него и Плъха.
— Пусни го! — извиках.
— Махай се от пътя ми, Изи! — В гласа на Плъха вече не бе останало нищо човешко.
Сграбчих го за ръката.
— Остави го, Реймънд!
В следващия миг усетих Франк да ме изблъсква отзад. Връхлетях върху Плъха и двамата полетяхме на пода. Сграбчих Плъха не само да смекча удара в пода, но и за да не му позволя да застреля Франк. Докато Плъха успее да се освободи, Франк се стрелна през вратата и изчезна.
— По дяволите, Изи! — Плъха се извърна към мен с провиснал в ръката си пистолет. — Да не си посмял повече да ме сграбчваш когато държа пистолет! Да не си полудял?
Той изтича до прозореца, но Франк вече го нямаше.
Дръпнах се малко назад докато Плъха охладнее.
След минута или две той се дръпна от прозореца и се загледа в сакото си.
— Виж как ме изцапа с кръвта си, Изи! Защо правиш такива неща?
— Франк Грийн ми трябва жив. Убиеш ли го, един от източниците ми на информация секва.
— Какво? Какво общо има това с цялата тая каша? — Плъха свали сакото си и го провеси на ръката си. — Там ли ти е банята? — попита той, сочейки към вратата.
— Да — отвърнах.
Той затъкна пистолета в колана си и понесе изцапаното си сако към тоалетната. Чух водата да шурти.
Когато излезе от банята аз стоях до прозореца и гледах навън през пластините на щората.
— Тази вечер той няма да се върне, Изи. Корави мъжаги като Франк Грийн са видели прекалено много смърт, за да я желаят и за себе си.
— Какво правиш тук, Плъх?
— Нали си звънял на Ета?
— Е, та?
Плъха ме гледаше усмихнат, клатейки глава.
— Изи, ти си се променил.
— Какво искаш да кажеш?
— Ти се плашеше от всичко. Хващаше се само за дребни негърска работа като копане и почистване. Сега си имаш хубава къща и чукаш момичето на бял мъж.
— Не съм я и докосвал, авер.
— Още не.
— Никога!
— О, хайде, Изи, на мен ли ми ги разправяш тия? Аз ли не те познавам? Че то една жена само да те погледне два пъти и си й в кърпа вързан.
Бях си имал работа с Ета и то когато двамата бяха в процес на сгодяване. Той научи, но не даде и пет пари. Плъха никога не се вълнуваше какво правят жените му зад гърба му. Виж, ако бях посегнал на парите му, щеше да ми пръсне черепа без дори и миг колебание.
— Така че какво правиш тук? — Реших да сменя темата.
— Първото нещо, което искам да разбера, е как мога да прибера парите, за които каза на Франк.
— Не, Плъх. Това няма нищо общо с теб.
— Тук беше един човек, който искаше да те убие, човече. Окото ти изглежда като хамбургер. Авер, да ти кажа, вече разбирам защо ме повика. Имаш нужда от малко помощ.
— Не, Реймънд, виках те, но това беше когато бях зле. Искам да кажа, благодарен съм ти, че ми спаси живота, авер, но сега просто нямам нужда от помощта ти.
— Хайде, Изи, включи ме в бизнеса и двамата ще излезем от него с печалба.
Преди осем години бе изрекъл почти същите думи. Когато всичко приключи, имах двама мъртъвци на съвестта си.
— Не, Реймънд.
Плъха ме гледа в продължение на минута. Имаше светлосиви очи; очи, които сякаш проникваха през всичко.
— Казах не, Плъх.
— Разкажи ми за тая работа, Изи. — Той се отпусна назад в креслото. — Няма друг начин, братко.
— Какво искаш да кажеш?
— Негърът не може да се измъкне от блатото без чужда помощ, Изи. Искаш тази къща да стане напълно твоя, да изкараш някой долар и да си имаш бели момичета, които да ти звънят по телефона? Добре. Всичко е наред — дотук. Но, Изи, ти трябва да имаш някой да ти брани гърба, братко. Това е само една от многобройните им лъжи на белите хора, че човек трябвало да се справя сам. Те винаги си слагат тенекийка
