Къщичката в къта на Пух

— Наистина ли са магарешки? — пошепна той.

— Да — каза Пух.

— Тези, които Тигрите обичат най-много?

— Точно така! — каза Пух.

— Добре! — каза Тигъра. И си натъпка устата. Чу се силно хрускане. — Ох! — извика той, седна на земята и си напъха лапата в устата.

— Какво стана? — попита Пух.

— Па̀ри! — изфъфли Тигъра.

— Вашият приятел — каза Ийори, — изглежда, е налапал пчела.

Приятелят на Пух престана да си клати главата, за да може да си извади бодлите от езика, и обясни, че Тигрите не обичат магарешки тръни.

— Тогава защо унищожи толкова много? — попита Ийори.

— Но ти каза — започна Пух, — ти каза, че Тигрите обичат всичко освен мед и жълъди!

— И магарешки тръни — извика Тигъра, като тичаше около тях с изплезен език.

Пух погледна тъжно.

— Какво да правим сега? — попита той Прасчо.

Прасчо знаеше какво, затова веднага каза, че трябва да се видят с Кристофър Робин.

— Ще го намерите при Кенга — каза Ийори. После се приближи до Пух и високо прошепна:

— Може ли да помолиш твоя приятел да си прави другаде упражненията? Аз веднага ще почна да обядвам и не ми е приятно да ги мачка точно сега. Маловажна работа и дребнаво от моя страна, но всички си имаме слабости!

Много сериозен, Пух кимна и извика Тигъра:

— Ела, ще отидем при Кенга. Тя сигурно ще има много неща за закуска.

Тигъра привърши последната си обиколка и дойде до Пух и Прасчо:

— Па̀ри! — обясни той с широка приятелска усмивка. — Да вървим! — И се втурна напред.

Пух и Прасчо тръгнаха бавно след него. И както вървяха, Прасчо нищо не каза, защото за нищо не се сещаше, а Пух нищо не каза, защото съчиняваше стихотворение. И щом го съчини, започна:

— Как ще се справим ний с малкия Тигър:
Туй — не яде! Онуй — не яде!
Как? Как тогаз ще расте?
Мед не обича,
жълъд не ще,
трън… Трън не иска! Та мигар
знай някой нещо по-вкусно от мед?!
Мед! За мен — мед!
Мед пчелен… и пресен,
жълъд — за Прасчо — наесен,
трън със бодил — за
Ийори! За сила!
Тъй само ставаш голям!…

— Тигъра е вече достатъчно голям — каза Прасчо.

— Ама той всъщност не е тъй голям!

— На мене така ми изглежда…

Пух беше се вслушал в онова, което шумолеше в главата му, и като чу какво каза Прасчо, промърмори вече на глас:

— Не, тука той те подвежда:
колкото и фунта шилинга да тежи —
още е малък. Ти, Прасчо, грешиш:
Тигъра, братко, изглежда висок
само със своите скокове!

— Това е цялото стихотворение. Харесва ли ти, Прасчо?

— Всичко освен шилингите — каза Прасчо — смятам, че не им е мястото там.

— Те поискаха да дойдат след фунтовете — поясни Пух, — и аз им разреших. Така най-добре се съчинява стихотворение: да оставиш нещата сами да си идват.

— О, не знаех — каза Прасчо.

През всичкото това време Тигъра се перчеше пред тях и често-често се обръщаше да пита: „Това ли е пътят?“ Най-сетне Къщата на Кенга се показа и там беше Кристофър Робин. Тигъра се затича към него.

— О, ето къде си бил, Тигре — каза Кристофър Робин, — знаех, че си тук някъде…

— Намерих разни неща в Гората — каза важно Тигъра, — намерих един пух, един прасчо, един ийори, но закуска не можах да намеря!

Пух и Прасчо най-напред прегърнаха Кристофър Робин и после му разказаха какво се беше случило.

— Ти знаеш ли какво обичат да ядат Тигрите? — попита Пух.

— Смятам, че ако помисля повече, ще се сетя — каза Кристофър Робин. — Мислех, че Тигъра знае.

— Знам — каза Тигъра. — Всичко, което има по света, освен мед, жълъди и… как се казваха тези парещи неща…

— Магарешки тръни.

— Да, и тях!

— Добре, тогава Кенга ще може да ти даде закуска.

Те влязоха в дома на Кенга и Ру каза „Здравей, Пух“ и „Здравей, Прасчо“ по един път и „Здравей, Тигре“ два пъти, понеже никога досега не беше поздравявал Тигър и му се струваше смешно. Тогава казаха на Кенга какво искат и Кенга най-учтиво предложи:

— Ето бюфета, драги Тигре, погледни и си избери каквото ти хареса. — Тя веднага беше разбрала, че колкото и голям да изглежда Тигъра, той се нуждае от толкова нежност, колкото и Ру.

— Мога ли да погледна и аз? — попита Пух, който беше почнал да се чувства малко като в единадесет часа. Той намери малка кутия кондензирано мляко и нещо му подсказа, че Тигрите не обичат такива неща, затова я отнесе сам в едно ъгълче, за да не го безпокоят.

Колкото повече Тигъра си пъхаше носа тук и лапата там — толкова повече неща откриваше, които Тигрите не обичат. И когато огледа всичко в бюфета и нищо не можа да хапне, каза на Кенга:

— Какво ще стане сега?

Но Кенга и Кристофър Робин и Прасчо бяха наобиколили Ру, за да видят как той ще си изпие лекарството за усилване. А Ру казваше: „Трябва ли?“ и Кенга го молеше: „Ру, миличък, нали помниш какво обеща?“…

— Какво е това? — пошепна Тигъра на Прасчо.

— Лекарство за усилване — каза Прасчо, — но той не обича да го пие.

Тигъра се приближи, наведе се над облегалото на стола на Ру и изведнъж протегна език и налапа цялата лъжица. Кенга подскочи от изненада, извика „О!“, бързо хвана лъжицата и благополучно я изтегли, преди да изчезне в устата на Тигъра. Но лекарството за усилване го нямаше.

— Тигре, миличък! — каза Кенга.

— Глътна лекарството! Изпи ми лекарството, той изпи моето лекарство! — радостно викаше Ру, като смяташе, че това е весела шега.