Дан Милман
Законите на Духа
Мощни истини за изграждането на живота
Към нашите читатели:
Книгите, които издаваме, са нашият принос за един НОВ СВЯТ, в който ще считаме хората за майки и бащи, братя и сестри, синове и дъщери.
Ще живеем така, че когато си отидем, да оставим след себе си по-добър свят за тези, които ще дойдат.
Целта ни е да докоснем колкото може повече хора с обнадеждаващата вест за раждането на една НОВА ЕПОХА.
Има едно Тайнство, наричано от мнозина Бог, което се проявява като Всемирна Любов, поредица от Закони и Велик Промисъл.
Този Промисъл се разгръща чрез всеки един от нас и е съвършен.
Откривайки тази фундаментална истина в пътуването на нашия живот, ние разбираме, че при всяка наша стъпка пътят сам изниква под краката ни.
Благодарности
Ползвам не само ума, който имам, но и всичко, което мога да взема назаем.
Всяка книга носи името на автора си, но зад нея се крият усилията на цял един екип. Аз взимах назаем от богатството на талантливи професионалисти и приятели и бих искал да благодаря на моята редакторка и литературна скулпторка, Нанси Чарлтън, моя приятел и колега — писателя Дъг Чайлдърс, издателите ми Хол и Линда Крамер, колектива на „Х. Дж. Крамер Инк“. Изразявам искрената си признателност също на Дик Шутге, Джим Мерин и Стан Шоптоу, а още и на Питър Ръсел, Холи Деме, Джери Грегъри, Дейвид Кей, Джейсън Сийбър, Уес Таблър, Фред Тоб, Бет Уилсън и другите, които по свой начин помогнаха при раждането на тази книга. Най-накрая поднасям най-дълбоката си благодарност на семейството ми за тяхната подкрепа и разбиране и на растящото семейство на моите читатели, които ме вдъхновяват да продължавам да пиша.
Пролог
Не можем да научим хората на нищо. Можем само да им помогнем да открият знанието в себе си.
Законите на Духа принадлежат на всеки един от нас. Ние можем да ги открием в сърцата си и в ядрото на всяка една религия, култура и етична система. Един от начините, които аз използвам, за да се докосна до универсалните закони, е да се запитам: „Ако срещна Висшата си същност в планините в образа на някой мъдрец, на какво ще ме научи той?“ Един такъв въпрос отприщва извора на мъдростта у всички нас.
Всички пътувания са истински, но не всички са в света на фактите. В
За разлика от другите ми обстойно описани приключения, тази книга прилича повече на притча, отколкото на роман. Архитипната фигура на жената мъдрец от планините придава на тези прости и при все това могъщи истини една свойствена дълбочина и емоционална осезателност. Докато жената мъдрец ме води по планинските пътеки, аз приканвам читателите си да тръгнат с мен и да вникнат в най- осветляващите закони, които ни е предопределено да овладеем, следвайки лъкатушните пътища на нашия живот. Тези закони разшириха моя кръгозор и ми дадоха лост, с който да променя посоката на живота си. Надявам се и вярвам, че те ще сторят същото и за вас.
Увод
Срещата ми с жената мъдрец в планините
Ние седим заедно, планината и аз, докато накрая остава само планината.
В течение на много години, търсейки здраве и удоволствие, аз често се скитах из пустошта, която е в близост до дома ми — катерех се по тесните диви пътечки и после се спусках по гористите склонове, покрити с дъб, бор и манзанита. Доверявах се на инстинкта си и така планината обикновено ме отвеждаше до морския бряг.
Така веднъж преди няколко години, когато семейството ми беше заминало някъде за един дълъг уикенд, аз станах преди да се зазори и тръгнах без никакъв предварителен план с намерението да се изкача донякъде ей така за развлечение и да проуча някои непознати места. Макар планината да не беше по- висока от хиляда метра, все пак имаше достатъчно възвишения и падини, които да скрият цивилизацията от погледа ми и да породят усещането за загадъчност и удивление. Стори ми се, че съм на стотици километри от най-близкото населено място.
Вълнообразните била отразяваха върховете и падините на вътрешния ми живот. В този момент се почувствах изгубен в една долина, изпълнена със сенки и съмнения. Животът ми бе влязъл в един монотонен ритъм. Затова тази сутрин вървях към хълмовете с желанието да преживея искрено вълнение, прозрение и промяна. Скоро открих колко вярна е поговорката „Внимавай какво си пожелаваш, защото може да ти се случи.“
Същата сутрин от океана дойдоха ниски облаци, които легнаха над пустошта, и така аз се озовах в една котловина сред ридовете, забулена от толкова гъста мъгла, че не виждах по-далече от няколко крачки. Въздухът бе студен и неподвижен и скоро изгубих всякакво чувство за посока. Чувах шума на планински поток и се стремях той да бъде през цялото време зад гърба ми, смятайки че по този начин ще успея да се измъкна от тази мъглива долина.
