Законите на Духа (Мощни истини за изграждането на живота)

Уолт Уитман

Огледалната повърхност на езерото, блестяща като полирано стъкло, постепенно се отдалечи и след това изчезна, докато се изкачвахме по едно малко възвишение. Малко по-късно пътечката се разшири и се разклони в три различни посоки.

— Ти ще бъдеш водач за известно време — каза жената маг.

— Но аз не зная къде отиваме. Тя ме погледна и се усмихна.

— Това е интересно мнение, Страннико, но според мен ти винаги си знаел къде отиваш, независимо дали си го съзнавал, или не. И така, коя пътека избираш?

— Има ли някакво значение?

— В крайна сметка, не — отвърна тя. — Всички пътища водят в една и съща посока. Но по една от тези пътеки можеш да стигнеш до зелена долина, по другата до скалист връх, а по третата — до тъмна гора. Не знаеш къде ще отведе тази или онази пътека. И въпреки това трябва да направиш избор.

Усмихнах й се.

— Имам чувството, че се опитваш да ми внушиш нещо.

— Избери една от пътеките и после ще говорим.

— Добре. Да тръгнем по тази — казах аз, посочвайки с ръка.

— Е? — рече тя, сякаш не ме беше чула. — Ще направиш ли избора си?

— Вече го направих. Избрах средната пътека. Тя отново заговори, сякаш останала глуха за думите ми.

— Времето ни заедно е ограничено, Страннико. Предлагам ти да вземеш решение и да потеглим на път.

— Но аз… — Изведнъж разбрах за какво говореше тя и тръгнах по средната пътека.

— Точно така! Законът на Избора ни казва, че решенията не се взимат с думи, а с действия. — Жената маг вдигна глава към небето и попита: — Виждаш ли онзи американски лешояд, който се носи плавно над нас? — Аз кимнах с глава, а тя коленичи на земята и ми посочи наблизо един паяк в паяжината си. — Подобно на реещата се във висините птица и малкото паяче долу, повечето създания на Земята разполагат с неголям брой възможности. Те действат по инстинкт и следват повика на природата си. Но ти притежаваш свободна воля — силата на избора. Животът ти е проявление на тази сила и съдбата ти се определя до голяма степен от решенията, които взимаш в този момент.

— Свободната воля — продължи тя, — означава, че можеш да избереш: да останеш верен на законите, които говорят от най-дълбоката ти интуитивна същност, или да позволиш на импулсите, страховете и навиците си да управляват живота ти. Ако понякога се противопоставяш или пренебрегваш Висшата Мъдрост заради моментното задоволство, последствията от решенията ти отново ще те върнат към Законите на Духа. Един наш избор ни води към слънчева пътека, а друг към препятствия и изпитания, които ни поучават и укрепват. Затова всички неща, които ни се случват, играят някаква специфична роля за нас.

— Не мога да кажа, че винаги към избирал посоките в живота си. Понякога по-скоро ми се е струвало, че се намесва съдбата.

— Повечето ни решения се ръководят от една подсъзнателна мъдрост. Твоят „вътрешен аз“ разполага с повече информация от съзнателния ти ум и затова понякога, без да знаеш защо, ти привличаш хора или случки, които не си искал съзнателно, но те са за твое най-висше добро и поука.

— А бедните, гладните и малтретираните? Да не би да искаш да кажеш, че по някакъв начин те сами избират да страдат?

Жената маг се спря и се загледа в тъмнеещите пред нас гори.

— Болката има много лица. Дори и богатите познават страданието. На нас не ни е дадено нищо друго освен да направим най-добрия избор при дадени обстоятелства — избор, ориентиран към живота, любовта, служенето на другите и връзката ни с тях. Но независимо от това, какво ти поднася живота, ти трябва да избереш как да откликнеш вътрешно. Можеш да се съпротивляваш и да негодуваш срещу онова, което те е сполетяло, да оплакваш съдбата си, а от друга страна можеш да го посрещнеш лице в лице, да го прегърнеш и разшириш съзнанието си, сливайки се с мига.

— А какво ще кажеш за онези, които избират страданията и неудобствата заради обичта си към някой друг?

— Ако доброволно решиш да отхвърлиш личните си пристрастия за доброто на децата си, в името на онези, които обичаш или просто заради другите, това може да се разглежда като съзнателна саможертва. Но ако се чувстваш като мъченик, явно е време да възприемеш друг поглед върху нещата. Поемането на твърде голяма отговорност за другите ги лишава от уроците, които произтичат от собствения им избор. Страдащите се нуждаят от нашето съчувствие и подкрепа, но ако сложим на плещите си техния товар, ние ги лишаваме от тяхната сила и самоуважение.

Останах замислен над думите й, докато продължавахме да се изкачваме мълчаливо по пътеката. След това се сетих да я попитам за нещо друго:

— Понякога си мисля… дали наистина съм постъпил правилно по отношение на връзките ми с хората и работата ми.

Моята спътничка ме прекъсна.

— Когато се прибереш у дома, ти предлагам да поискаш от жена си развод.

— Какво? Какви ги говориш?

— А защо да не се разведеш? Ти можеш да направиш това по всяко време. Просто се обади на адвокат…

Сега беше мой ред да я прекъсна.

— Не бих могъл да направя това!

— Защо?

— Защото това ще причини много болка. На жена ми. На децата ми. На мен. Във финансите ни ще настъпи истинска бъркотия. И освен това дадох обещание, когато се ожених. Поех определена отговорност. И какъв пример ще дам на децата си?

— Значи си в капан — каза тя.

— Не съм в капан!

— Поне така излиза от думите ти — каза жената безгрижно. — Имаш определен брой причини — сигурна съм, всички до една много основателни — поради които не можеш да получиш развод. Но едва когато си възвърнеш правото да сложиш край на тази връзка, ще можеш истински да поемеш отговорност за нея. Едва тогава ще можеш да избереш със сърцето си как да запазиш брака си, вместо да изтъкваш една или друга причина той да продължи да съществува. Разбираш ли?

— Да — отвърнах аз и се усмихнах. — Мисля, че да.

— И тук не става дума само за личните ти взаимоотношения — добави тя. — В това число включвам работа ти, твоите приятели, местоположение и цялостния ти живот.

— Не разбирам.

— Някои хора забравят силата на избора си и се чувстват впримчени във взаимоотношенията си; други пък попадат в клопката на своя живот и обстоятелства и нещата трябва да станат много мъчителни за тях, преди да намерят волята, смелостта и самоуважението да направят новите си избори.

— Докато не разбереш, че притежаваш властта да казваш „не“ — продължи тя, — ти никога няма да кажеш истински „да“. „Да“ на твоите взаимоотношения, работа, живот. На каквото и да е било. Не е необходимо да чакаш, за да направиш положителни промени, които да ти открият възможности. Не си длъжен да ходиш на училище. Не си длъжен да ходиш на работа. Не си длъжен да отиваш на война. Не си длъжен да бъдеш женен или да имаш деца. Или да постъпваш така, както очакват или искат другите хора. Не си длъжен да правиш нищо. Просто знай, че всяко действие или бездействие има определени последствия и готовността ти да ги приемеш ти дава и силата, и свободата да бъдеш какъвто искаш, където искаш и да правиш, каквото поискаш. Точно в този момент животът престава да бъде задължение и се превръща в благословена възможност. Точно тогава се