близко един до друг и бързо реших да стъпя на по-отдалечения, но не успях, подхлъзнах се на някакъв мъх и в крайна сметка се озовах в реката. Без да прави никакво усилие да прикрие усмивката си, жената маг ми подаде ръка.
— Както виждаш, във всяко едно действие, дори и прекосяването нарека, ако пропуснеш някоя стъпка, рано или късно ставаш вир вода.
Пътеката започна да се разширява и скоро вече можехме да вървим рамо до рамо. Не мина много време и тъкмо когато вече бях почти изсъхнал, стигнахме до едно кално мочурище. Погледнах вляво и вдясно с надеждата, че ще можем някак си да го заобиколим, но и от двете страни се издигаха почти отвесните скали на неголям каньон. Жената мъдрец отметна глава назад и се засмя.
— Природата е такава изумителна класна стая! Нейните уроци като че ли идват точно в необходимия момент.
— Тоест?
— Отвори си очите! — рече тя. — Виждаш ли как тази кална пътека отразява живота ти?
— Точно в този момент, не.
— Ще ти го кажа тогава направо. Застлан ли е с червен килим пътят, който се простира между теб и целите ти?
— Не, в повечето случаи той прилича на блато.
— Да. Достойните цели изискват усилия, рискове и жертви. Трябва да постоянстваш, преодолявайки страх и съмнения. Налага се да черпиш от вътрешните си ресурси и да станеш нещо повече от това, което си бил преди. Всяко ново предизвикателство служи като посвещение. Обезкуражаваш се, преодоляваш неудобства, отегчение и обезсърчение. И така откриваш от какъв материал си направен.
Докато газехме до глезен в дълбоката кал, тя добави:
— По калните пътеки на живота ти черпиш сили от мечтата, която те е вдъхновила, когато си предприел начинанието си. Тя може да те тегли като магнит през тиня и калища. Затова първата стъпка във всеки един процес е определянето на посоката, избирането на цел, която да ти осветява пътя.
— Този въпрос понякога е доста труден за мен — да реша каква цел да преследвам.
— Е, няма да откриеш това, ако чакаш Божествено откровение, абсолютна сигурност, мистично видение или Божия Глас. Затова не премисляй дълго идеите си и не се чуди, не се съмнявай в посоката си и не чакай другите да ти кажат какво трябва и какво не трябва да правиш. Върви към онова, което те привлича, вълнува и вдъхновява, към онова, което докосва сърцето ти. Запитай се кое е това, което си струва усилията и жертвите, произтичащи от посвещаването на дадена цел.
След като измихме калните си крака и обувки в един поток, жената маг се обърна към мен със съвет:
— Запомни, Страннико, че възвишените мечти за далечното бъдеще са тежък товар. Най-добрите цели може би са онези, които можеш да постигнеш през идната седмица, на следващия ден, час, стъпка. Създай процес, който поражда многобройни малки успехи.
— Многобройни малки успехи — повторих аз, докато вървяхме през една клисура. — А какво ще кажеш за хората, които сякаш печелят слава за една нощ? Какъв е бил техният процес? — обърнах се аз към жената мъдрец.
— Всяко истински успешно начинание — отговори тя, — прилича на строенето на къща. То започва с правенето на здрава основа и след това продължаваш да работиш търпеливо до самото завършване. Някои къщи или кариери биват построени бързо, но нямат солидна основа. Изглеждат красиви, но не оцеляват дълго. Ако се вгледаш по-отблизо в тези „светкавични успехи“, ще откриеш, че обикновено зад тях стоят десет години подготовка.
— Десет години… — казах аз повече на себе си.
— Помисли за това! — рече тя. — За десет години ти можеш да постигнеш почти всичко. Можеш да станеш лекар или учен. Можеш да станеш изкусен в някакъв спорт, игра или бойно изкуство. В състояние си да станеш специалист в почти всяка област. Би могъл да натрупаш богатство или да преобразиш тялото си.
— Но десет години продължават да ми изглеждат много време!
— Гледайки напред, да. Но ако хвърлиш поглед назад, вековете траят колкото едно щракване с пръсти или примигване на очите. — Изведнъж тя ми посочи нещо. — Виж върха там горе. — Вдигнах глава. Той продължаваше да изглежда все така далечен. — А сега погледни назад — нареди тя. — Обърнах се и зареях поглед към планинските била под нас. — Изминахме дълъг път, стъпка по стъпка. Вървим и разговаряме от часове. Времето, през което се изкачваме, щеше да ти се стори дълго, ако ти бях казала още на тръгване. Но поглеждайки назад…
— То не изглежда никак дълго — завърших аз изречението вместо нея.
Тръгнахме към една горичка и скоро навлязохме в сенчесто място, изгубвайки небето от поглед. Жената мъдрец коленичи, взе от земята един жълъд и обясни:
— По същия начин, по който това малко жълъдче пораства и се превръща във висок дъб, реката дълбае каменните стени на каньона си. По същия начин ти, който си бил безпомощно пеленаче, си станал зрял мъж. По същия начин можеш да постигнеш всичко, каквото пожелаеш — стъпка по стъпка.
— Звучиш толкова убедено. Защо си толкова сигурна? В крайна сметка човек може да се провали, дори и да напредва стъпка по стъпка.
— Малко неща са сигурни в този свят — рече тя, — но в действителност хората рядко се провалят. Те просто спират да се опитват.
Излязохме от надвисналата над нас гора и се озовахме под небесния балдахин. Извърнахме се, за да погледнем хълмовете под нас, а в това време жената маг каза още няколко последни думи за Закона на Постепенното Развитие.
— Трайният напредък не се постига с няколко драматични мига, а час след час, ден след ден. А с хода на времето се налага да се правят някои поправки. Пътят към щастието винаги е в ремонт. Фокусирай се над това да направляваш живота си стъпка по стъпка, докато постигнеш онова, което искаш. Оставяй настрана нещата, които можеш да свършиш по-късно. Когато дисциплината и търпението си обединят усилията, те се превръщат в постоянство и преодоляват върхове и долини, давайки завършек на намеренията ни. Ентусиазмът задава темпото, но постоянството постига целите. Постепенното развитие, търпението и постоянството са ключовете, които отключват вратата към крайната цел. Нали разбираш, съкровището не ни очаква чак в края на пътя. Самият път е сам по себе си нашата награда.
Така неусетно се озовахме на планинския връх. Избърсах чело и измерих с очи величествената гледка под мен. Удовлетворението ми беше още по-голямо, защото бе извоювано. Погледнах жената маг, която ми посочи един друг, по-висок връх в далечината и отвъд него още един.
— Осъществиш ли целта си, ти просто сътворяваш друга. Пътуването никога не приключва — каза тя и сетне тръгнахме надолу.
Законът на настоящето
Да живееш в мига
Възможно е да бъдем вечно щастливи, само ако живеем от миг за миг.
