Законите на Духа (Мощни истини за изграждането на живота)

случват чудесата.

Пътят, който избрах, ни отведе дълбоко в гората, където се озовахме под плътен балдахин от уханни дървета. В това закътано място, докато вятърът шепнеше в клоните над главите ни, жената мъдрец сподели с мен последните си мисли за Закона на Избора.

— Осъзнаването на силата на това да избираш и да променяш посоката си всеки следващ миг, без да обръщаш внимание на външните влияния и модели на поведение, прилича на издигане към повърхността, след като си прекарал дълго време в морските дълбини. Тази сила може да те опияни, когато видиш примамливите алтернативи на сегашната си ситуация. Възможно е да се почувстваш изкушен да промениш взаимоотношенията си, кариерата си, или всяка друга област от живота си, която ти се струва трудна или обезсърчаваща. Може би ще сметнеш за необходимо да вземеш нови решения, някои от тях дори закъснели, но героичният избор често означава да поемеш отговорност за онова, което правиш в настоящето, да бъдеш истински и съзнателен участник в събитията и да влагаш повече дух и страст, отколкото преди.

— Колкото повече се придържаш към Закона на Избора — продължи жената маг, — толкова по-ясни ще бъдат целите и намеренията ти, сам ще твориш живота си и вместо да се питаш дали вървиш по правилния път; с правилния човек и дали работиш онова, което трябва, ти ще живееш всеки ден според избора си и най-пълноценно.

Замислих се за решенията, които бях взимал в живота си, и как те ме бяха довели дотук, спомних си за работата, за семейството си и за дома, който бях напуснал преди близо осем часа. След това заговорих по импулс:

— Много ти благодаря за нещата, които ми показа, но скоро трябва да си тръгвам. Имам да свърша някои работи у дома.

Тя сви рамене.

— Изборът означава да се откажеш от нещо, което искаш, заради друго, което искаш повече. Това си е твоят живот. Потегляй, когато решиш.

Донякъде очаквах, че жената маг ще се впусне да ме убеждава да остана малко по-дълго и затова нейната отчужденост ме хвана неподготвен. Обзе ме странното предчувствие, че ако си тръгна точно сега, никога повече няма да мога да дойда тук.

— Аз… мисля, че мога да остана още малко.

— Не звучиш много убедено.

— Не, наистина. Искам да остана. Просто не предполагах, че ще отсъствам толкова дълго и имах някакви планове.

Жената мъдрец се усмихна, сякаш ме познаваше по-добре, отколкото познавах сам себе си, което беше напълно възможно.

Дърветата отстъпиха на голите планински била и тогава бях възнаграден с една величествена панорамна гледка в съзвучие с новите хоризонти, открили се в съзнанието ми. Стори ми се странно, че не видях нито една от познатите къщи и града отвъд тях, но тук, с тази жена, с това необикновено създание, аз имах чувството, че съм попаднал в друго измерение, а изминалото време сякаш бе просто кратко мигновение от обикновения свят.

— Да продължим нататък — каза жената маг, вече поела по една стръмна пътечка.

Законът на постепенното развитиеЖивотът стъпка по стъпка

Процесът на развитието трансформира всяко едно пътуване в серия от малки стъпки, които се правят една след друга до постигането на целта.

Процесът на развитието се издига над времето, учи ни на търпение, стъпва върху здравата основа на старателната подготовка и олицетворява вярата в нашия разгръщащ се потенциал.

Ние достигаме до големи висоти по виещи се стълби.

Франсис Бейкън

Пътеката вървеше толкова рязко нагоре, че имах чувството, че се движим по стръмно стълбище направо към върха на планината. Макар да бях свикнал да се изкачвам по такъв наклон, сърцето ми биеше все по- бързо и дишах все по-дълбоко. Жената маг обаче не срещаше моите затруднения и говореше без усилие.

— Забеляза ли как тази планинска пътека отразява като в огледало пътуванията в твоя живот? Тя ни разкрива как всеки ден се изкачваме към нашите цели.

— Не, не забелязах — отвърнах аз задъхан и вдигнах глава нагоре. — Но видях, че върхът сякаш изобщо не се приближава.

— Ако човек не откъсва поглед от края на пътуването, финалът винаги ще му се струва някъде в далечината. Това кара мнозина да се откажат от целите си, когато възникнат трудности или пътят стане твърде стръмен. Знаеш, че всяко пътуване започва с една първа стъпка, но след това трябва да направиш и втора, и трета, и колкото е необходимо, за да достигнеш целта си. Законът на Постепенното Развитие — каза жената мъдрец — е уверението на природата, че можем да постигнем почти всяка цел, без значение колко възвишена е тя, разбивайки я на малки сигурни стъпки.

— Това ми се струва очевидно.

— Напълно — съгласи се тя. — Точно затова толкова много хора пропускат да го забележат.

— Казваш, че като правим малки стъпки, можем да постигнем почти всякаква цел.

— Е — рече тя усмихната, — не можеш да прекосиш бездна с два скока. Но можеш да приложиш метода „стъпка по стъпка“, за да се подготвиш. И тъй като наоколо нямаме подръка бездна… — Жената маг взе от земята един камък, подаде ми го и посочи един дъб на около двайсетина метра. — Смяташ ли, че можеш да уцелиш онова дърво?

— Какво! От двайсет метра разстояние? Искрено се съмнявам. Дори и да се целя първо вляво и после вдясно, дървото просто е много далече.

— Добре тогава — каза тя и ме поведе право към дъба, докато накрая той се извиси точно пред нас — А какво ще кажеш сега?

— Сега, разбира се, мога да го ударя.

— Давай тогава.

Аз го направих, при което тя ме дръпна крачка назад, подаде ми друг камък и каза: — Пак.

По този начин, отстъпвайки всеки път стъпка назад, аз продължих да улучвам дървото, без да пропусна нито веднъж, докато накрая се отдалечих на около дванайсет метра и камъкът ми прелетя покрай ствола.

— Направи крачка напред и хвърли отново — каза жената маг. Камъкът попадна точно в средата на дъба. Продължих да се изтеглям назад и пропуснах два пъти на шестнайсет метра. Пак пристъпих напред и отново имах успех. Най-сетне след няколко пропуска действително съумях да уцеля дървото от двайсет метра.

Потеглихме отново по стръмната пътека и тя продължи да ме поучава.

— Виждаш ли как този закон работи във всяка една област на живота? След като разбиеш всяка задача на достатъчно малки осъществими стъпки, вече не е нужно да чакаш успеха в края на пътуването. Така ти създаваш поредица от многобройни малки успехи по пътя си.

Стигнахме до широка река, придошла от пролетните дъждове. Жената маг мина първа, минавайки леко по наредените на зигзаг камъни. Последвах я, подскачайки от камък на камък. Сетне видях два скални блока