Законите на Духа (Мощни истини за изграждането на живота)

звездите и компаса са направлявали някогашните моряци в техните морски пътешествия.

— Някои закони — добави тя, — имат специално отношение към практичната страна на човешкия живот. Свещените книги и учения на религиите се докосват до тези велики истини — прости и могъщи принципи, за намиране на вътрешен мир в един труден свят. Онези, които следват законите, намират благоденствие и удовлетворение; другите, които ги пренебрегват или вървят срещу тях, се сблъскват с последствия, които ги поучават по време на тяхното пътуване и постепенно пробуждане, така че и те един ден да намерят мир в светлината на едно по-висше разбиране.

— Къде научи ти тези закони? — попитах аз.

— Те са у всеки от нас като огромно хранилище на интуитивната мъдрост. И могат да бъдат открити навсякъде в природата. — След това тя се изправи бързо и грациозно, тръгна към вратата и ми махна с ръка да я последвам. — Хайде, Страннико. Нека планините бъдат твоята класна стая.

Реших да запомня законите, на които жената маг навярно щеше да ме научи — тези съкровища, за които тя споменаваше — за да мога да ги споделя с децата си, а може би и с други хора, проявяващи интерес към тях. Но все още не бях започнал да разбирам тяхното истинско въздействие, сила и магия. Въпреки това знаех, че предстои да се случи нещо необичайно, когато пристъпих прага на колибата и открих, че съм на един хвърлей камък от едно голямо спокойно езеро, което не бях видял преди.

Законът на равновесиетоНамирането на средния път

Ако гравитацията е лепилото, което запазва целостта на Вселената, равновесието е ключът, който отключва тайните й.

Равновесието касае нашето тяло, ум, емоции и всички нива на битието ни.

То ни напомня, че във всяко действие можем да стигнем до едната или другата крайност и че ако махалото на нашия живот и навици се залюлее прекалено силно в едната посока, то неизбежно ще направи същото и в другата.

Бъди смирен, защото си направен от пръст.

Бъди благороден, защото си направен от звезди.

Сръбска поговорка

Вятърът духа от нея към нас и затова тя няма да усети присъствието ни — каза тихо жената маг и насочи вниманието ми към края на езерото, където някаква бяла птица стоеше на един крак, запазвайки съвършено равновесие. — Можеш ли да балансираш като тази чапла? — попита тя.

— Искаш да кажеш дали мога да стоя на един крак?

— Искам да кажа дали можеш да почувстваш онова, което чаплата чувства вътре в себе си. Можеш ли да останеш така спокоен във водовъртежа на всекидневието си?

— Да… може би… Не зная. Все още се опитвам да си обясня как се озовахме тук.

Тя повтори въпроса си:

— Не се случва често да изпитваш такъв покой, нали?

— Е, да, така е.

— Честен отговор и добра отправна точка — каза жената мъдрец и седна на една слънчева могилка с изглед към езерото. — Замислй се за миг колко важно е равновесието в естествения порядък на човешкия живот. Ние сме създания на умереността. Не можем да плуваме така добре като рибите, да бягаме така бързо като гепарда или да вдигаме такива големи тежести като горилата, но все пак притежаваме тези способности в някаква мярка, в равновесие.

Жената мъдрец посочи отново снежнобялата чапла, която продължаваше да стои неподвижно на брега на езерото.

— Всяко човешко тяло копнее за вътрешно равновесие и вътрешен мир и е силно, когато ги намери. Можеш ли да доловиш това в себе си сега?

Веднага щом докосна гърдите ми с длан, тялото ми бе обгърнато от дълбок мир и умът ми се успокои.

— Чувстваш го, нали? — прошепна тя.

— Да — отвърнах аз със сладостна въздишка.

— Това усещане за ведрина е отправна точка. То ще подсили твоето съзнание и ще отслаби поносимостта ти към липсата на равновесие, която обикновено те гнети.

— По какъв начин?

— Е, сигурно знаеш, че няма голяма полза да съветваш напрегнати хора да се успокоят, ако не познават усещането да бъдат „спокойни“. Но веднага щом изпитат състояние на дълбок покой, те вече имат отправна точка и след това могат лесно да доловят напрежението, когато то се зароди, и да направят необходимите стъпки, за да се освободят от него. И веднага щом узнаеш как изглежда истинското равновесие, ти започваш да откриваш дисбаланса във всяка една област от живота си. Това служи като автоматичен сигнал да се върнеш към центъра на равновесие вътре в себе си. Ти прилагаш Закона за Равновесието, отчитайки признаците на неравновесие.

— Нима всичко е толкова просто?

Тя се засмя.

— Много е просто, но не винаги е толкова лесно, защото физическото или емоционално състояние, с което си свикнал — било то напрежение или краен дисбаланс — ще ти се струва нормално. Онова, което много хора наричат „невроза“, всъщност е неравновесие или пресилване на една мисъл, импулс или емоция. Всички сме изпитвали това понякога. Ето защо превключването към състояние на истинско равновесие в началото може да изглежда странно.

— Как мога да постигна състоянието на истинско равновесие?

Една риба разтревожи езерото, разпращайки малки вълнички по огледалната му повърхност. Жената маг отговори:

— Отиди на някое тихо място, онова спокойно езеро вътре в теб. Гледай. Ослушай се. Обърни внимание на всяка малка вълна в тялото или живота си, причинена от някое прекомерно или твърде недостатъчно действие в яденето, пиенето, тренирането, работата или общуването с другите.

Докато си мислех за тези неща, в ума ми се породи друга мисъл.

— Като се има предвид колко неща се случват в днешния свят, отделянето на толкова много енергия, за да се взираш навътре в себе си и да търсиш равновесие и вътрешен мир, ми се струва някак егоцентрично.

Усмихвайки се, жената маг ми даде знак да тръгна с нея покрай брега на езерото.

— Много хора бъркат понятието „егоцентричен“ с „егоистичен“ — рече тя. — Но веднъж щом намериш собственото си равновесие, ти ще намериш и онзи вътрешен покой и вътрешна сила, с които да промениш света.

Тя се наведе и взе от земята една тънка права пръчка, дълга няколко стъпки, и я задържа отвесно на пръста си. В началото пръчката стоеше съвършено права. След това започна леко да се поклаща и да се люшка напред-назад.

— Твоите желания и привързаности ще те дърпат в едната посока — каза жената мъдрец. — Страхът,