Дълго лежаха неподвижни и безмълвни. Патрик лениво си играеше с косата й, махаше украсите една по една, докато Шарлот се удивляваше на истинското величие да бъде жена.
По здрач хапнаха плодове, сирене и сладки, оставени за тях. Тогава, когато Шарлот се надяваше Патрик отново да я люби, той я хвана за ръка и я поведе навън към едно малко уединено дворче. Там ги очакваше облицован с плочки басейн с вода, приятно затоплена от слънцето.
Нежно, почти с благоговеене Патрик изкъпа Шарлот, нарочно я възпламеняваше, покриваше я с пяна, спираше да я погали и целуне, докато колената й омекнеха. Когато бе зашеметена от желание, той се облегна на стената на басейна, обърна я с гръб, притисна я до себе си, давайки й надежда за още.
— Обичай ме — замоли го накрая, изви ходилата си в гънката на колената му и се надигна.
Патрик бавно я сниши в себе си, и като я галеше по тила и врата я поведе към върховното блаженство. Поигра си с гърдите й докато я изпълваше, търкулна зърната й между пръстите си като твърди малки боровинки, а Шарлот отметна назад глава и простена, докато ярките звезди над пустинята заиграха на гоненица.
През тази нощ тя не само откликваше в ръцете на Патрик, но изпълни задъхани опери, а той не се и опита да заглуши виковете на прекрасно отдаване. Отмъсти си обаче, като се оттегли по-рано, връщайки му за банята, направил й по-рано. Когато разбра, че е готов, беше толкова силен, че почти бе стигнал точката на счупване, Шарлот направи маневра и го поведе към гладките стъпала в плитката част на басейна.
Водата около тях беше топла и мека като одеяло.
— Шарлот — изстена Патрик, а тя не разбра дали той искаше да спре или да продължи, само разбра, че я молеше.
Спомни си изкусната, почти терзаеща наслада, която й бе доставил първия път, когато бяха заедно, преди седмици и стигна до една своя вариация.
Той нададе продължителен, сподавен стон, но Шарлот не го пожали. Изостри чувствителността му така безмилостно, както и той бе направил с нейната. Прекара пръсти по корема, бедрата и хълбоците му, измъчвайки го.
Накрая, с рязък вик, той се отскубна, изтегли я върху стоплените от слънцето плочки около басейна и се впусна в нея.
Дълго лежаха усукани един о друг, когато бризът от пустинята захладня. После се изкъпаха отново и се върнаха в стаята на Патрик. След като се подсуши с бялата хавлия, Шарлот се пресегна към бялата роба, и тогава разбра, че бе подбрана заради сходството й с булчинска рокля.
Патрик я възпря, като я хвана за китката. Не се нуждаеше от думи да й каже, че тялото й е много красиво и не бива да се покрива. Очите му изразяваха това преклонение.
Много по-късно на кадифеното ложе, покрити с феерична завивка, Шарлот се осмели да зададе въпроса, който беше непрестанно в главата й.
— Ще ме вземеш със себе си този път, нали?
Поколеба се, преди да отговори.
— Да. След тази нощ, не смятам, че мога да бъда толкова благороден, че да те оставя.
Шарлот сигурно би се повдигнала на лакът да погледне Патрик право в очите, ако не я държеше така здраво до себе си.
— Благороден? Нима мислиш, че е благородно да оставиш една жена в султански харем?
Патрик се засмя.
— Бих те оставил само в един-единствен харем в света, Шарлот — този на Халиф. Като изключим опита ти да избягаш в пустинята, тук би била в по-голяма безопасност откъдето и да е другаде. — Провря пръсти през разрошената й коса. — Напомни ми да те гълча за това, богиньо. Можеше съвсем бързо да умреш там.
— Намеренията ми бяха добри — настоя Шарлот и протегна ръка върху твърдата и нагъната от мускули повърхност на корема му.
— Точно така. Намеренията ти са били също добри, когато бе решила да посетиш сука в онзи ден, нали? Бих се обзаложил, че си извършила много други неразумни неща в живота си, Шарлот Тревърън.
Харесваше звучността на новото си име. Въздъхна и се сгуши до Патрик.
— Доста — призна си тя.
След като бе станало дума, макар и косвено, за Бетина, тя не можа да прогони обхваналата я ужасна вина.
— Аз мога да се справя с това, което ми се случи — призна с притаен глас — но имам кошмари за Бетина. Тя не искаше да напуска къщата, но аз настоях, а сега един Господ само знае, какви неописуеми перипетии са я сполетели.
Патрик хвана брадичката на Шарлот в загрубялата си ръка, обърна глава и я погледна в очите.
— За приятелката си ли говориш? Онази, която бе с теб на пазара?
Намръщеното му изражение накара сърцето на Шарлот почти да спре. Дали знаеше нещо ужасно за Бетина? Може би щеше да потвърди най-страшните й опасения, че бедното момиче е свършило в разврат и унижение.
— Да — едва изрече, и очите й се напълниха със сълзи — Казва се Бетина Ричардсън. Вероятно сега е робиня някъде благодарение на мен, ако изобщо е жива.
Патрик разтърси леко лицето й, и бързо я целуна по устните.
Г-ца Ричардсън изобщо не е робиня, богиньо — освен, може би на модата. Лично я видях и платих на едно момче да я заведе у дома.
— Какво?
— Аз също бях на сука през онзи ден, помниш ли? Очевидно крадците са имали нужда само от едно момиче, за да попълнят нужната им за деня бройка, тъй като бяха оставили г-ца Ричардсън на улицата да крещи до прегракване. А теб търсихме навсякъде, но беше твърде късно. След това се появи в каютата ми като уловена русалка — усмихна се при спомена, а Шарлот го закачи леко по ребрата.
Облекчението, че Бетина бе в безопасност, я зашемети. Необходимо бе малко време да го асимилира, след което побутна Патрик отстрани, щом си спомни и още нещо от онзи ден.
— Ти общуваше с онази танцьорка — обвини го веднага тя. Мразеше и мисълта за връзката на Патрик с друга жена, макар и от преди да са станали близки. — Нищо чудно, че не успя да ме спасиш. Беше изразходвал всичката си сила.
Патрик се засмя.
— Общуваше — отекнаха думите му — Да, и така може да се каже. А що се касае до изразходване на силата ми — ще се изненадаш от запаса, който имам. Наведе се, откри гърдите й и ги целуна.
Шарлот първо се нуждаеше от уверение. Издърпа нагоре завивката.
— Ти си капитан на кораб. Означава ли това, че имаш по една жена на всяко пристанище? Няма да толерирам неверен съпруг, Патрик Тревърън, и не ме интересува колко е модерно това!
Отново я целуна, много нежно.
— Модерно?
Тя кимна.
— Да. Ти много добре знаеш, както и аз самата, че мъжете в Съединените Щати и Европа — в целия свят — мислят, че е съвсем в реда на нещата да имат любовница.
— Баща ти има ли любовница?
— Разбира се, че няма — отвърна рязко Шарлот. — Мащехата ми би го подгонила с ловната пушка. Освен това той е много щастлив с Лидия.
— Тогава защо са тези тревоги за изневеряващи съпрузи?
— Не съм толкова наивна, колкото мислиш, Патрик. Имам добро образование, пътувала съм — бях хвърлена в харем, за бога. Достатъчно съм видяла от света, за да разбера, че баща ми и вуйчо ми са изключение, поне що се отнася до спазване на брачната клетва — спря да ей поеме дъх. — Дори г-н Ричардсън се измъкваше тайничко от хотела във Франция и Испания, докато г-жа Ричардън страдаше от пристъп на ужасно главоболие. Неведнъж съм го виждала с непознати жени.
— Може би г-жа Ричардсън има често ужасно главоболие — намекна иронично шеговито Патрик. — Разкажи ми за баща си, чичо си и тази твоя мащеха.
Беше излишно да държи в тайна фамилното си име, смяташе Шарлот. Сега, когато тя всъщност беше
