По някакво чудо намери сили да говори. Прекалено радостна беше от перспективата да прекара живота си с Патрик, но безразличния му подход, „ако не искаш, много ти здраве“, едва ли бе реакцията, която очакваше.
— Трудна задача. В края на краищата боят ще свърши за няколко минути, а бракът може да е само начало на моите неприятности.
Патрик я погледна с присвити очи.
— Мери си приказките, мила — каза с язвителна прибързаност — или хем ще се омъжиш за мен, хем ще понесеш боя.
Шарлот преглътна, погледна внимателно Халиф. Леко пристъпи към Патрик, и настойчиво прошепна.
— Защо изобщо искаш да се ожениш за мен, ако това са чувствата, които изпитваш?
Той остави погледа си да се плъзне по нея, задържа го върху гърдите й, тясното й кръстче, леко очертаните бедра.
— Нещо като оптимист съм — гледаше я право в очите, и отново я изпълваше с благодатно чувство за мекота. — Мисля, че все още има надежда да бъдеш опитомена, въпреки че това ще е продължителна работа, и ще е нужна голяма решимост.
Шарлот веднага би го ритнала в пищяла, ако не трябваше да се измъкне от примитивната наказателна политика на Халиф. Запърха с мигли и успя да се усмихне приятно.
— Ще се постарая да сътруднича — обеща тя и едва не се затъкна докато изричаше думите.
Патрик й хвърли един последен скептичен поглед и се обърна към приятеля си.
— Хайде, да се свършва — каза бързо и отсечено.
Халиф притисна длани, вдигна нагоре очи, и монотонно изпя нещо на езика си. Усмихна се на Патрик и вдигна рамене.
— Пред Аллах вече сте една плът. Вземи булката и внимавай да не се забърква в неприятности.
Шарлот погледна ядосано Халиф, после Патрик.
— Наистина ли сме бракосъчетани?
Предполагаемият жених пое дълбоко дъх, въздъхна и с размах вдигна булката на ръце.
— Страхувам се, че е истина. Вече нищо не може да се направи, освен да се примирим с това.
Напусна покоите на султана и я понесе със себе си като спасена стока от кораб, претърпял корабокрушение.
— Не подписахме никакъв документ — избъбри Шарлот, изпълнена с ужас и приятно предчувствие. — Никой не каза, „Можете да целунете булката“ или „От този момент сте мъж и жена“ или „Има ли някой, който е против бракосъчетанието?“
Патрик я удостои с дяволита усмивка докато крачеше през познатия коридор.
— Не се тревожете г-жа Тревърън — имам намерение добре да те целуна, между другите неща. Тук в Риц думата на Халиф е закон — може да ни обяви за каквото пожелае. Всеки възпротивил се вероятно би бил обезглавен за наглостта.
Лицето на Шарлот почервеня и пламна отчасти, защото Патрик говореше направо, а също и защото тялото й вече се подготвяше за дивни фойерверки. Осмели се да изрече само:
— О-о!
Патрик, носейки я, отвори вратата на апартамента си и прекрачи прага.
Шарлот видя същото гнездо от възглавници, където преди така скандално бе откликнала на ласките на този мъж, но само зарови глава в извивката на врата му.
Той се засмя и я положи на огромното кръгло ложе.
— А ако дойде някой? — успя да попита докато повдигаше колене и го прегърна.
— Никой не би се осмелил — отговори съпругът й докато събличаше през глава ризата си, за да открие мъжествените си обгорени от слънцето гърди, покрити с черен пух. — Всички в двореца знаят, че току-що сме били бракосъчетани.
Шарлот погледна към гърдите на Патрик, после бързо отмести поглед.
— Всички? — в гласа й отекна раздразнение. — Някой поне би могъл да ми каже, че предстои сватба. Мислех си, че ще ме привържат за стълб и ще ме бият, или нещо подобно.
— Сигурен съм, че такава мисъл е минала през ума на Халиф, поне веднъж — съгласи се нехайно Патрик.
Шарлот очакваше той да се спусне към нея и да я дари с всички онези великолепни усещания, които я беше научил да желае без свян. Вместо това той се обърна, застана пред прозореца и се загледа.
Тя неловко се оттегли към средата на леглото.
— Не е нужно да продължаваш с тая комедия, капитане — и двамата знаем, че понесе женитбата, за да ме спасиш от боя, благодаря ти, ти постъпи кавалерски. Сега можеш просто да ме заведеш до Европа и да ме насочиш към някое посолство…
Патрик отново се обърна с лице към нея, изражението в мастиленосините му очи бе обезпокояващо решително.
— Кавалерство? — попита и повдигна вежда. — Шарлот, аз не съм рицар в блестящи доспехи. Ожених се за теб, защото желаех правата на съпруг. Всичките.
Тя преглътна и започна да се отдръпва назад, но Патрик се наведе и здраво я хвана за глезена. Палецът му за момент разтри в кръг нежната извивка на ходилото й, след което я издърпа към себе си.
Наведе се над Шарлот, обхвана я нежно с ръце и пое устните й със своите властно и упорито, борейки се да ги разтвори. Тя се възпротиви до мига, в който усети допира на езика му, после разтвори устни, и се отдаде.
Докато я целуваше, междувременно Патрик погали с длан гърдите, кръста и бедрата й. Изгарящият плам я накара инстинктивно да стисне здраво гърба му, прокарвайки пръсти през гъстите меки косми по гърдите му, а после продължи по ребрата.
Беше останала без дъх, когато той освободи устните й, охотно се остави да съблече ефирната й роба и да я гледа с прехласната страст. Изричайки груба дума, която тя не разбра, той я хвана със силната си ръка през кръста и я повдигна, от леглото, за да целуне гърдата й.
Шарлот извика, опиянена, прегърнала Патрик, докато той се опиваше от прелестта й. Отчайващо искаше да се отдаде, да бъде обладана, но нещо й подсказваше, че съпругът й иска първо да я подготви.
Патрик я придържаше с ръце към устните си като бокал. Парещите му устни докосваха ту едната, ту другата й гръд.
Невестата му се гърчеше от наслада докато той жадно поглъщаше прелестта на тялото й, и когато тя напираше от желание остави я на леглото да си отдъхне, и започна да разкопчава бричовете си. На колене, наведен над нея, гол и прекрасен, той отрони:
— Шарлот…
Докосна прекрасните му устни с два пръста, за да замълчи.
— Знам, Патрик — ще боли малко, защото аз съм… защото никога преди не съм била с мъж… но искам да ме вземеш бързо и силно.
Той изпъшка, а това беше божествено признание, че я желаеше така силно, както и тя него.
— Шарлот, аз…
Патрик заспа, събуди се, целуна гърдите й, после отново заспа. Шарлот недоумяваше как този силен мъж можеше да е толкова уязвим и да търси такава проста утеха в тялото на една жена. След време започна да го гали, а той я притегли към себе си. Блажено би се грижила за съпруга си по този начин, но той реши да вземе нещата в свои ръце.
Лежейки по гръб, повдигна Шарлот, постави я на бедрата си и започна лениво да си играе с гърдите й. Продължи да я възбужда докато започна да потреперва в ръцете му. Когато насладата отмина, тя се свлече на гърдите му бездиханна.
Нямаше друго кътче на земята, където би искала да бъде — нито Европа, нито Куейд Харбър, нито дори самия рай. Най-после, след толкова години, през които мечтаеше за този мъж, тя изпита реалността, а тя бе по-добра от каквото и да е фантазиране.
