Продължаваше да си представя ужасни орисии, когато полъх от вълнение премина през харема като свеж бриз и самият Халиф застана до леглото й. Не й се усмихна, но я прониза с поглед пълен с толкова ярост, като че ли е трябвало да отиде в ада, за да я спаси.
— Така — изрече бързо — възстановяваш се.
Шарлот едва успя да се усмихне.
— Да, благодарение на вас.
Присви черните си очи.
— Можеше да загинеш. Какво щях да кажа на приятеля си, капитан Тревърън, ако не беше оживяла?
Почувства лъч на надежда, въпреки че бе съвсем сигурна, че не означаваше нищо за Патрик. В края на краищата бе я оставил в харема без да му мигне окото, а ако възнамеряваше да се върне сигурно щеше да е тук.
— Не вярвам, дори да си направи труд да ви попита къде съм.
— Самоубийство е да се скиташ сама в пустинята! — Халиф се намръщи. — Искаше да умреш ли?
— Не — отвърна Шарлот. — Исках да бъда свободна и бях готова да умра, опитвайки се да избягам.
Халиф поклати глава, изглеждаше искрено объркан.
— Не са добри тези странни американски представи. Особено за жена.
Шарлот нямаше сили да спори, само се усмихна с надежда да очарова султана и той да я пощади. Видимо не беше се поддал.
— Даде лош пример на останалите. Когато си в добро състояние ще бъдеш наказана.
Шарлот преглътна резките думи, запрели се на върха на езика й. Състоянието й едва ли бе подходящо да ядосва султана, освен това бе й спасил живота.
— В такъв случай ще мине доста време докато напълно дойда на себе си — каза мило тя.
Устните на Халиф трепнаха и за миг лек блясък се появи в очите му, но веднага стисна зъби и я прикова със заповеднически поглед.
— Мога да чакам — увери я хладно той.
Шарлот се сви.
— Жестоко е, всички се държите толкова тайнствено. Е, човек би си помислил, че имате намерение да ме хвърлите за храна на акулите, нарязана на парченца от един инч.
Белите зъби на султана блеснаха в усмивка, която бързо изчезна.
— Акулите с нищо не са заслужили такава съдба — отвърна той, обърна се и бавно премина през харема, като остави Шарлот да се взира в красиво украсения таван, и да продължи да мисли какво ли ще стане с нея.
— Законите не могат да бъдат отменени за една жена, Патрик — каза Халиф на току-що пристигналия си приятел, който седеше със скръстени крака на възглавницата и пиеше студена напитка. — Ако разреша такова нарушение, другите ще се разбунтуват, преди да разбера какво ме чака. Ще настане хаос.
Патрик се засмя на сложното изразяване на приятеля си, но видимо се тревожеше за Шарлот. Наказанията може да са жестоки в Риц, а беше истина, че Халиф ще изгуби авторитета си, ако позволи грешката да бъде подмината.
— Не искам да й се причини болка.
— Предупредих те, че Шарлот ще трябва да спазва нашите правила. Не го направи. Изложи на опасност себе си, мъжете и добрите коне с глупавия си опит да избяга!
Патрик вдигна ръка с дланта нагоре в знак на помирение.
— Знам, това, което е направила, е глупаво, но тя е отраснала в място, където има вода в изобилие, има море и дърветата са зелени през цялата година. Тя не е познавала пустинята.
— Има само един начин, да предам на теб отговорността за тази жена — каза сериозно султанът след продължително размишление. — Знаеш ли какво означава това?
Патрик изпусна дълбока въздишка, изпълнена с дълго изстрадано примирение.
— Да. Аз ще трябва да се оженя за малката глупачка. Бог да ми е на помощ.
6
До момента, в който трябваше да се яви в покоите на Халиф, Шарлот неколкократно бе преживяла ужаса на своята орис, така че онова, което щеше да се случи при султана, вече й изглеждаше безразлично. Остави се със стоицизъм на ритуалното изкъпване, омекотяване на кожата, сресване.
Алев и Пакиз я облякоха в бели роби — символични, помисли си Шарлот, за агнето подготвяно за заколение. Косата й се разля върху гърдите и по гърба й, цветя и нанизи златни перли бяха вплетени в кичурите.
Накрая Рашид направи знак, че е време. Алев тържествено я целуна по бузите. За разлика от другите жени не носеше фередже.
Изправила рамене с вдигната глава Шарлот следваше Рашид, излизайки от харема с трагично достойнство, напомнящо това на Мери — кралица на Шотландия на път за бесилото.
Докато криволичеха с евнуха из объркващата система от коридори, за да стигнат до покоите на Халиф, сърцето й силно биеше. Публично ли ще бъде бита? Дали ще бъде хвърлена в някой зандан, пълен с плъхове? Изгонена в пустинята, докато умре агонизираща от жажда?
Халиф, блестящ както винаги в коприна и скъпоценни камъни, я поздрави с учтиво кимване на примирение. За него беше проблем, с който трябва да се справи, подсказваше поведението му, като инатеста кобила отказваща мундщука, или куче, отказващо да подвие опашка.
Въпреки страха, внезапно връхлетял я, Шарлот се чувстваше жегната от ярост. Почти бе готова да каже на Халиф какво мисли за помпозната му тирания, но бързо хвърления поглед на Рашид я накара да прехапи устни.
Султанът освободи евнуха с махване и Рашид напусна покоите.
Шарлот едва не побягна след него да го моли за защита. Вместо това тя погледна Халиф право в очите и каза:
— Е, нека започваме. Уморих се да чакам с ужас наказанието си.
Халиф се усмихна, но Шарлот не се успокои от този лек намек за добра воля.
— Може би този ден не ще се помни с налагане на твоето наказание — мистериозно каза той — а с нечие друго.
Шарлот се огледа наоколо, но в огромната, богато украсена стая бяха само двамата.
— Не разбирам нищо — каза тя.
Султанът се засмя, но без настроение.
— Мисля, че така е с много неща — отговори и дръпна златната корда до него. — За твое собствено добро и за доброто на другите, мила моя, надявам се ще се постараеш да преодолееш някои от недостатъците си — като следване на всеки свой импулс да говориш, когато е по-разумно да мълчиш.
Бузите й пламнаха, туптенето на сърцето й отекна в ушите, разбра, че Халиф бе призовал някого по дърпането на шнура — слуга, носещ камшик или палка? Палач да й отнесе със сабя главата? Търговец на роби да я замъкне на пазара?
Стисна здраво очи, борейки се да запази самообладание, и когато ги отвори видя Патрик да крачи през един от големите портали.
Бе облечен както обикновено в бричове, високи ботуши и пиратска риза, черната му коса беше вързана както винаги отзад с тънка черна панделка.
Шарлот почувства как краката й се подкосяват от облекчение и объркване, когато той й се усмихна.
Приближи се, обхвана раменете й, и я целуна снизходително по челото.
— Чувам, не си се държала добре, Шарлот. Защо ли това не ме учудва?
Гърлото й се схвана, забрави да диша. Как обичаше този мъж и как го презираше в същото време!
Патрик я пусна — тя едва успя да не се свлече на пода от този шок — а той се обърна със смях към приятеля си, султана. След това отново срещна объркания поглед на Шарлот.
— Ето ти и изборът, богиньо. Можеш или да се омъжиш за мен или искаш да понесеш линчуването.
