жена на Патрик, точно както бе писала в писмото, което Рашид изпрати в Америка, тя смяташе да направи истинско усилие и да му се довери.
— Израснах в Пъджит Саунд, в Уошингтън Теритъри — ти не си спомняш, но ние се срещнахме в Сиатъл веднъж.
Прекъсна я с тих, рязък изблик на смях.
— Ти беше момичето, което се бе покачило на мачтата на кораба ми и не можеше да слезе.
Въпреки изминалите години, дори след най-интимните връзки с Патрик, при спомена, както и тогава, Шарлот се изчерви.
— Крайно време беше да си спомниш това. А сега, искаш ли да чуеш нещо за семейството ми или не?
Той се усмихна.
— Да, богиньо — разкажи ми всичко.
— Баща ми е Бригъм Куейд. Наред с другите неща, той е собственик на значителен участък за дървен материал и дървопреработвателна фабрика. Патрик въздъхна.
— Знам кой е Бригъм, Шарлот — всеки, който се е осмелил да се приближи на стотина мили до Сиатъл, го познава. Сигурно вече е пристигнал в Европа и ще преобърне камък по камък докато те намери.
— Не, няма да го направи — тъжно каза Шарлот. Обичаше Патрик, знаеше добре, че домът й е до него, но тъгуваше и за баща си и Лидия, за Мили и за всичките й буйни малки братчета и братовчеди.
— Писах на татко, че съм се омъжила за теб.
Съобщението прикова цялото внимание на Патрик.
— Какво? — запита настоятелно той, повдигна се на лакът и я погледна сърдито.
— Не можех да оставя семейството ми да страда, Патрик, писах им, че съм щастлива. Баща ми ще крещи и ругае, когато получат писмото, но Лидия ще го успокои и той ще приеме случилото се. Не е ли по- добре отколкото да мислят, че съм насилствено попаднала в бяло робство? — Той не каза нищо и тя продължи. — Още повече, че това, което им писах, сега е истина. Омъжих се за теб. Тази нощ съм щастлива. Но не трябва да мислиш, че мога така лесно да бъда отклонена от намерението си — искам да знам, дали имаш настроение да спазваш брачната клетва или не.
— Спомняш си, че не дадох никаква клетва, нали? — изтъкна той, но усмивка изпълваше очите му и звучеше в гласа му. — Явно, нашата церемония не бе съвсем традиционна. Тъй като обаче това е важно за теб, ще ти обещая сега. За времето, което ще бъдем заедно, „ще ти бъда верен“ — ще бъда залепнал само за теб.
— Хубаво ще е да не те хвана залепнал за някоя друга — предупреди го Шарлот. Беше обезпокоена от думите му „за времето, което ще бъдем заедно“, но реши да мисли за подтекста им по-късно, когато мозъка й отново ще бъде трезв.
Патрик се засмя.
— Добре. — Понечи да я целуне, по тя го възпря като постави пръсти между неговите и нейните устни. — Какво има?
— Не си ми разказал за твоето семейство.
Навъси се, вдигна рамо.
— Единствен син съм на много богат човек, когото страшно не харесвам, но чувството изглежда е взаимно. Изпрати ме да уча в Англия след смъртта на майка ми, и когато завърших, постъпих на стаж при чичо си, който беше капитан на „Енчантрес“ до преди три години, когато почина.
Шарлот нежно погали Патрик по корема с намерение да го успокои, но разбра, че вместо това бе предизвикала трепет у него.
— Какъв самотен живот си водил.
Вместо отговор той нежно я наведе, гърдите на Шарлот се откриха пред очите му.
— Имам всичко, което искам — каза дрезгаво. — Прекрасен кораб, дом, за който дори Адам и Ева биха казали, че е рай, повече пари, отколкото са нужни на един човек — и сега мила, пламенна съпруга да топли леглото ми. — Пое гръдта й с устни.
Шарлот се опъна в прекрасно отдаване:
— Не искаш ли син?
Забави се върху гръдта й, и тогава вдигна глава. Очите му с цвят на индиго изглеждаха черни в тъмнината и мрака.
— Няколко — отвърна той — и дъщери също. Навлезе съвсем малко, колкото да я възбуди. Гласът му, обаче прозвуча съвсем сериозно.
— Ще ме дариш ли с бебе, Шарлот?
Беше вече обзета от трескава страст, макар той да бе допринесъл съвсем малко за това.
— Д-да — о, да…
— „О, да, вземи ме“ или „О, да, ще ти родя деца“? — запита Патрик, обгръщайки я. Гласът му бе изпълнен с дяволитост.
Шарлот внезапно изви гръб като тетива, понесе се на гребена на доволството от начина, по който той простена и се опита да запази самоконтрол.
— И двете — отговори тя, притисна стегнатите му бедра, държейки го затворник за няколко дълги минути. — Вземи ме и зачени бебето в мен още тази нощ.
Патрик се превърна в бурен океан от мрачни стихии и Шарлот не можа повече нищо да каже. Насладата я обхвана мигновено като подводна магия, поглъщайки я, дълбоко в необятните бездни.
7
Малко преди пукването на зората, Патрик събуди невестата си, отиде до вратата и извика един слуга. Сънена Шарлот се изкъпа в облицования басейн и отново надяна белите си роби.
— Връщаш ме обратно в харема ли? — запита тя Патрик, объркана и разтревожена, когато се върна в спалнята и видя Рашид търпеливо да чака до вратата, кръстосал едрите си ръце.
Поведението на Патрик бе успокояващо, но думите му с нищо не вдъхнаха увереност на Шарлот.
— Само за малко, каза той. — Имаме да обсъждаме дела с Халиф.
Възмутена, почервеня, а бузите й запулсираха, но Шарлот не протестира, защото усети, че Патрик бе вече взел решение по въпроса.
Когато стигна до хамама, централното сборно място в харема, Шарлот срещна Алев. Тя я хвана за ръка и бързо я поведе навън в оградения двор. Поведението й бе напрегнато.
— С Халиф ли прекара нощта? — настоятелно запита тя.
Тонът на Алев и намекът във въпроса не се понравиха на Шарлот.
— Не — отвърна и издърпа ръката си от Алев, която здраво я държеше за лакътя. — Бях със съпруга си.
Алев повдигна вежда с мълчалив въпрос.
— Патрик Тревърън — обясни Шарлот някак самодоволно. — Халиф ни бракосъчета в покоите си снощи.
Облекчението на Алев бе очевидно, но имаше и искра от още нещо в очите й. Някакъв злорад скептицизъм. — И „съпругът“ ти вече те върна обратно при нас?
Шарлот пламна и присви очи.
— Патрик имаше да обсъжда дела със султана. Веднага щом приключи, сигурна съм, съпругът ми ще ме повика и ще отпътуваме.
Като хвана отново Шарлот за ръката, Алев седна на пейката под бряста и придърпа придружителката с и.
— Тази женитба — Християнска церемония ли беше или Халиф просто изрече някакви думи, за да я обяви?
Шарлот преглътна. Венчавката не бе изпълнена нито от свещеник, нито от игумен, нито дори от мирови съдия, което можеше да означава, че бракът е валиден само в царството на Риц. Възможно е също скалъпената служба да не е била нищо друго, освен фалшификация, скроена от двамата мъже, имаща за цел да примами Шарлот в леглото на Патрик…
