— Е? — подкани я Алев, когато Шарлот замлъкна.
— Халиф сам ни бракосъчета — каза някак нещастно. Не можеше да изкаже на глас съмненията си, освен това положението й без това бе вероятно съвсем очевидно за Алев.
Алев кимна, събра вежди и се замисли.
— Тогава ти и Капитана завинаги сте свързани пред Аллах. Освен, ако мъжът ти не пожелае да се разведе.
Шарлот бе все още шокирана от предишните си мисли.
— Да се разведе?
— Ако твоя морски капитан, Шарлот, е недоволен от теб — важно каза Алев — единственото нещо, което трябва да направи е да плесне с ръце и каже три пъти „Развеждам се“.
— Това е ужасно!
— Според нашите закони — продължи Алев — такава раздяла е съвсем приемлива. А това не е всичко — мъжът може да има до четири жени и колкото си иска наложници.
Шарлот се изправи, после отново седна, беше отчаяна. Беше се отдала на Патрик с цялото си сърце, вярваше, че е негова жена. Нещата изглеждаха така прости, когато лежеше до него на ложето, в басейна, в малкия двор пред спалнята на Патрик. Сега Шарлот бе съвсем потресена.
— Ние с Патрик сме американци — изтъкна тя, но гласа й издаваше несигурността й. — Ислямските закони не ни касаят.
— Те са в сила, докато живеете в ислямска страна — без жалост каза Алев. — И Тревърън те изпрати обратно в харема, нали? Още повече, това би значело, че бракът е незаконен.
Нещастието на Шарлот се засили. Стана и започна да крачи напред, назад пред пейката.
— Не смяташ, че ме е излъгал? — запита като ли повече себе си, отколкото Алев.
— Няма да е първият път, когато мъж е измамил жена, за да я примами в леглото си, нали?
Шарлот спря и впери поглед в Алев, която си седеше удобно на пейката, лицето и тялото й бяха нашарени от сенките на листата на бряста.
— Защо искаш да ме тревожиш? Какво съм ти сторила?
Алев въздъхна и се изправи.
— Не исках да бъда груба. Изглежда ти не разбираш, че тук нещата са много различни. Опитвах се да те предпазя от очаквания, които само могат да доведат до разочарование.
При тези думи тя се изгуби вътре в сарая, а Шарлот отново се взря изпитателно през клоните на бряста. Използвал ли я бе Патрик? Възнамеряваше ли отново да я изостави в харема, вече изпитал наслада с нея?
Трябваше да разбере.
Шарлот сложи ръка върху грубата кора на бряста.
Миналия път, когато направи опит да избяга, едва не загина в пустинята, и определено не искаше отново да преминава през същото изпитание. Не, ако Патрик наистина я бе измамил, тя щеше да разбере преди отпътуването му и щеше да намери начин да се скатае скришом на борда на „Чародейка“.
Наличието на план, колкото и странен да е, винаги караше Шарлот да се чувства по-добре. Остана още няколко минути, за да се успокои, след което се върна в харема.
В ранния следобед другите жени се опъваха на диваните, за да поспят, но Шарлот бе твърде неспокойна, за да лежи неподвижно. Сърцето й рипна с облекчение, когато Рашид срещна погледа й, и направи знак да отиде при него.
С необичайно покорство тя избърза, за да се срещне с евнуха на портала.
— Съпругът ви иска да отидете при него в стаята му — каза Рашид.
Сърцето на Шарлот прескочи едно биене, после запърха диво като развълнувана птица, удряща се в клетката. Изпълнена бе със зашеметяваща радост и със също така силна ненавист, че Патрик имаше право да я третира като роб.
Когато стигнаха покоите на Патрик, вратата бе отворена. Рашид направи знак на Шарлот да прекрачи прага, след което ги остави сами.
Гневът й се надигна, но Шарлот успя да се усмихне мило.
— Здравейте, г-н Тревърън.
Патрик току-що бе пъхнал огромно червено гроздово зърно в устата си, сдъвка го, и го глътна, преди да отговори.
— „Г-н Тревърън“? Харесва ми. Звучи старомодно и подмамващо покорно.
В стомаха на Шарлот нещо се преобърна.
— Ако търсиш покорство, по-добре си купи малка маймунка от сука и я научи да танцува на задните си крака, когато щракнеш с пръсти. — Чувствата й още бяха на див възел. Едната част от нея искаше да се хвърли в прегръдката на Патрик, докато другата би му откъснала ушите.
Той се засмя и скръсти ръце.
— Ти или си много смела, или си много глупава, моя любов. Още не съм разбрал кое.
Тя пое дълбоко дъх и го задържа за момент, но не можа да скрие най-голямата си тревога.
— Една от жените в харема ми каза, че можеш да се разведеш с мен само като плеснеш три пъти с ръце. Вярно ли е?
Индиговите очи на Патрик заискряха с някакво скрито веселие.
— Абсолютно вярно.
Тиха ярост възпламени лицето на Шарлот.
— Тя също каза, че можеш да имаш четири жени и колкото си искаш наложници — осмели се да каже, като се бореше да запази спокоен тон.
Той кимна.
— Тук, в Риц, мога да имам повече от една жена, ако предпочета, въпреки че връзките не се признават извън арабските страни, разбира се. Що се отнася до наложниците, няма ограничение, тук или в християнския свят — устата му трепна едва забележимо в единия ъгъл, когато млъкна, разглеждайки Шарлот. — Ела тук.
Искаше да се съпротиви, но не можеше. Приближи се, и пристъпи в прегръдката му.
— Няма да ти бъда наложница — изперчи се тя.
Патрик плъзна надолу единия край на робата й, откри рамото й, и върха на гръдта.
— Ще бъдеш това, което те моля да бъдеш, Шарлот. И двамата разбираме добре тази истина.
Целуна я, въпреки че Шарлот се мъчеше да призове в себе си останките от бунтовност на изтерзаната си душа, но вместо това тя усети как се предава. Патрик я съблече, докосваше и се възхищаваше на воля на изящното й, крехко тяло, а накрая я положи като пир върху кадифеното ложе.
След това я дари безмилостно с наслада, в която блажено участваха пламенните му устни, трепета на ръцете и накрая самият той. Шарлот бе така изтощена, когато накрая всичко свърши, че се отпусна на гърдите му в мъгла от нега.
Патрик провря дългите си, обгорели от слънцето пръсти, през косите й, а с другата си ръка собственически притисна бедрата й. В този момент Шарлот би дала всичко да чуе съпруга си да каже, че я обича, но такива нежни думи не последваха.
Вместо това той каза:
— Ще отплаваме с утринния прилив.
Като използува малкото останала й сила, Шарлот повдигна глава, за да погледне Патрик в мастилените му очи.
— Аз искам да дойда с теб.
Докосна върха на носа й с показалеца си й я погледна гальовно.
— Вече казах, госпожо Тревърън — където отивам аз, ще бъдеш и ти с мен. Нямаш ли ми доверие?
Тя бързо възвърна стария си дух.
— Разбира се, че не ти вярвам — каза, като небрежно докосна долната му устна. — Защо, за бога, да ти вярвам, щом като мога да съм първата от четирите ти жени, или изобщо да не съм ти жена?
— Да не си ми жена? — Патрик се намръщи. — Какво, в името на Бога, искаш да кажеш с това?
— Бракът ни не ще е законен никъде, освен тук. — Беше смела, дори предизвикателна в този момент, но
