нежната тишина. Скоро сънят ги приласка.
На следващата сутрин, когато се събуди, Шарлот видя Патрик да се взира в нея страшно кисел. Държеше се сякаш бе опетнила благочестивостта му или нещо подобно. Реши да го накаже.
Смело го пое с ръка.
Видя по лицето му страстта и упорството да се борят. Той искаше да се противопостави на прелъстяването й, но тялото му вече се предаваше, и приветстваше прекрасната дисциплинираност на силните й сръчни пръсти. Когато тя наведе глава, той измърмори сподавена ругатня и се стегна.
Шарлот погледна нагоре, видя адамовата му ябълка да се движи и отново се спусна надолу. Клепачите му се затвориха, той извика името й, молейки я, но тя не беше склонна към милост.
18
В онази утрин Шарлот остави Патрик зашеметен в леглото, а тя съвсем прозаично влезе в съседната стая, за да се изкъпе. Мери и Джакоба бяха изпрали и изгладили повечето от дрехите й, донесени от „Чародейка“ преди да бъде запалена. Облече една красива рокля от батиста с избродирани малки розови цветчета. Без изобщо да погледне към Патрик, тя важно премина през стаята и излезе на терасата да среше косата си на слънце.
Чувстваше как нетърпението и раздразнението му нарастват, затова се усмихна, като го чу да извика:
— Шарлот!
Не отговори веднага на повикването. Когато влезе и застана до леглото, все още защипваше една плитка като венче на главата си, при което ръцете й бяха вдигнати нагоре.
Патрик насочи поглед към гърдите й, видимо преглътна, след което изрева:
— Ако мислиш, че това, което току-що направи, ще промени решението ми да те изпратя у дома в Куейд Харбър, грешиш!
Шарлот се изчерви. Да доставя удоволствие на Патрик по начина, по който го беше сторила, беше напълно интимно нещо и тя бе смутена от бъбривостта му.
— Изобщо не съм си помислила такова нещо — каза тя. Беше истина, че не бе кроила планове, а се бе отдала на инстинктивно желание.
— Моля те, свали си ръцете — отсече той — подлудяваш ме!
Остана за миг прекрасно предизвикателна, след което изпълни молбата му и постави ръцете си в скута.
— О, ти си в много крехко положение тази сутрин, капитане — надсмя се тя.
Очевидно бе, че се бори да овладее гнева си, след което процеди през зъби:
— Всяка жена може да направи това, което ти направи. Запомни това.
Шарлот остана неподвижна като стълб, макар да искаше с цялото си сърце да се хвърли в леглото му като див звяр и да го разкъса на парчета.
— И всеки мъж би могъл да направи това, което ти направи. Запомни това!
Розова вълна се надигна по врата на Патрик.
— Имаш право — каза той неохотно след дълго мълчание.
Шарлот седна на края на леглото и демонстративно заоправя полите си.
— Срещнах Нора Рафин вчера — каза тя разговорливо, но наблюдаваше Патрик през сведените си мигли.
Патрик затвори очи, като че ли да хвърли една бариера между себе си и Шарлот, а тя разбираше, че го държи във властта си.
— Тя добре ли е? — попита Патрик.
Милиони тропически острови да й даваха, или милиони кораби като „Чародейка“, Шарлот не би му дала да разбере колко този обикновен въпрос я нарани.
— Да — каза тя. — Добре са също Стела, Джейн и Дебора. Грижат се за болните от екипажа.
Патрик въздъхна, срещна нетрепващия поглед на Шарлот.
— Предполагам имаш въпроси по отношение на Нора и другите.
Шарлот бе изненадана от готовността му да говори по един такъв провокиращ въпрос, но не го показа.
— Изглежда не само Халиф поддържа харем — каза умерено тя.
Той завъртя прекрасните си очи.
— И какво от това? — каза той, но само след миг с пламъче на забава добави — Нора, Стела, Джейн и Дебора са под моето настойничество.
Шарлот сведе глава, за да не може Патрик да види облекчението й, макар да не му вярваше.
— О, така ли? — попита тя, като дърпаше плата на полите си.
— Те останаха под моето опекунство по различни начини — обясни уморено Патрик. — Бащата на Нора плаваше с мен, но почина от гангрена, след като нарани крака си във Фиджи. Дебора и Джейн са сестри, без никого на тоя свят, и аз ги купих от един пират, когото срещнах в Риц. Що се отнася до Стела, е, тя бе оставена тук от баща си, мой познат, моряк, който обаче не си направи труда да дойде и си я прибере.
Чак сега Шарлот вдигна поглед. Знаеше, че Патрик не би избродирал истината с красиви бодове, за да пощади чувствата й, а и очевидно той не смяташе, че й дължи толкова голямо внимание.
— Това означава, че нямаш любовница на острова? — запита смело тя.
— Не съм казал това — отвърна Патрик с брутална откровеност.
Преди да може да прецени мъдро действията си, Шарлот вече бе станала на крака.
— Поддържаш жена тук, така ли?
— Да предположим, че е така — отвърна той, докато разглеждаше тавана.
Шарлот отново бе развълнувана до лудост, но с върховни усилия потисна импулса. Не помръдна, само леко вдигна брада.
— Предположи това — отговори тя студено — ако изневериш на доверието ми, г-н Тревърън, Рашид не ще бъде единственият евнух сред приятелите ми.
Патрик я стресна с изблик на груб смях.
— А, Шарлот, Шарлот. Понякога ме дразниш до краен предел, но никой не би казал, че си скучна.
Тя нямаше никаква нагласа, да оцени хумора.
— Ти веднъж ми обеща вярност — каза равно тя.
— Това — отвърна с въздишка той — беше когато все още бяхме женени.
Гневът на Шарлот беше непреодолим.
— Да, спомням си. Също докато бяхме женени зачена детето, което нося сега.
Патрик беше огорчен, което му правеше чест.
— Все забравям това.
— Забелязах, че забравяш — добави рязко Шарлот.
Той се наведе напред намръщен.
— Какво точно искаш от мен? — настоя той. — Непоколебима вярност? Прекрасно. Докато сме заедно, споделяйки едно легло, ще я имаш.
— А след като ме оставиш в Куейд Харбър?
— Не бъди наивна — беше краткият и ясен отговор. — Наистина ли очакваш от мен да бъда обречен на безбрачие до края на живота си?
„Да“, помисли си Шарлот отчаяно, но каза:
— Разбира се, че не. Но и аз не възнамерявам да вехна на лозата като пролетна теменужка на августовска жега, когато потеглиш от брега и весело отплаваш зад хоризонта. За добро или зло, Патрик, ти ме научи да се наслаждавам на интимностите с мъж и естествено ще си намеря любовник. Не се гневи обаче — ще бъда дискретна.
Той отново почервеня, без да може да скрие раздразнението, което репликата й причини.
— Това едва ли би било подобаващо — изтъкна гой. — Нима искаш детето ни да бъде възпитавано от жена с лоша репутация?
Шарлот се усмихна самодоволно. Тя играеше, разбира се, но Патрик не трябваше да знае това, а беше
