изработено от хубав махагон с изящна дърворезба. Шарлот седна на стола със същата изработка, за да възприеме атмосферата на стаята, а тя, разбира се, беше отражение на личността на Патрик.
Точно тази атмосфера й вдъхна нова надежда, като със същността си й напомни, че капитанът е физически и психически силен мъж. Ще дойде на себе си, щом веднъж приеме в съзнанието си загубата на „Чародейка“.
Шарлот беше неспокойна. Излезе през френските врати на отсрещната страна на стаята и влезе в една тиха градина. Тук имаше един вътрешен двор, покрит с древни сиви камъни с изискан мраморен фонтан, покрит на места с мъх. Буйни, ярки тропически цветя се поклащаха на слънчевата светлина, дръзки като танцьорки в червени, розови, жълти и оранжеви, бледосини и тъмни виолетови краски.
Шарлот се приближи до един храст, напъпил с крещящо розови цветове, подобни на орхидеи, помириса един от тях, но за жалост откри, че няма никаква миризма. Констатацията я обезпокои и тя се намръщи и отмина нататък.
Отвъд градината бяха моравите, а зад тях белият като сняг плаж и морето, разпръскващо блестяща светлина.
Шарлот загърби мисълта за лъжовността на цветето, повдигна нагоре полите на памучната си рокля и се отправи към брега.
Там пясъкът беше ситен, много различен от този в Паджит Саунд, тежкият, груб и кафяв пясък, на който Шарлот бе играла като дете. Беше топло и сухо и това й подсказа да събуе пантофите си и да повърви боса, докато вятърът си играеше с косите й.
Ведрината, която Шарлот усети в кабинета на Патрик, се засили докато вървеше и слушаше музиката на прилива, веселите, буйни подвиквания на птиците, скрити в тучната зеленина. След около петнадесет минути Шарлот стигна до малко заливче, сякаш част от рая. Мястото беше толкова красиво, че тя трябваше да седне на една голяма, равна скала, за да може истински да го възприеме.
Докато наблюдаваше водата, седнала с вдигнати колене и подпряла брада на тях, една странна лъскава глава внезапно се подаде изпод водата, само на няколко ярда от брега. Съществото издаде весел бъбрив звук и Шарлот се разсмя от удоволствие, след което внимателно се приближи до морето, с желание да го види по-добре.
Делфинът я поздрави със своя смях, надигна се в почти цял ръст над водата, плъзна се назад с лекота и грациозност.
Шарлот плесна с ръце, без да може да възпре удоволствието си.
— Фукаш се! — викна добродушно тя.
Блестящото перленосиво зверче избърбори нещо в отговор, след което изчезна бързо, както се беше появило.
— Върни се — прошепна Шарлот унило, но знаеше, че такива магии не стават по желание. Подпря брада на коленете си, почака около минута с надежда делфинът да се покаже поне още веднъж, но това не стана.
Шарлот продължи нататък.
Възхищаваше се на дърветата, ограждащи плажа, някои натежали от кокосови орехи, други от узрели банани. Шарлот си взе един банан, който беше паднал на пясъка. Докато обелваше дебелата жълта обвивка, смразяващо кръвта скрибуцане се чу високо в листата на голямото дърво.
Шарлот се спря. Беше любопитна, но и едновременно с това уплашена. Погледна нагоре и видя едно пухкаво кафяво лице да наднича надолу към нея. Маймуната отново изписка и заподскача на клона.
Посланието не можеше да бъде по-ясно, ако дори това малко животинче бе проговорило.
Шарлот решително отхапа едно парче от банана, което предизвика нова вълна от пискливи викове, след това постави ръка на кръста и каза на маймуната:
— Помисли за това като бъдеща възможност. Няма да умреш от глад без този банан, както знаеш. Дървото е обсипано с плодове и можеш да ядеш на воля.
Жилавото малко зверче се спусна до половината на дървото, след което тупна в краката на Шарлот така драматично, както пират в някой от евтините мюзикли.
Усмихната, Шарлот приклекна.
— Здравей! — каза и подаде ръка.
Маймуната погледна натъжено към половината наяден банан.
— Е, добре — каза Шарлот и подаде плода.
— Матилда — неочаквано долетя женски глас — не трябва да се държиш така с гостите.
Шарлот погледна с изненада и видя млада много красива жена с ясни виолетови очи и руса коса да стои само на няколко фута настрана. Беше облечена в семпла, чиста, кафява рокля от добро качество.
— Здравей — каза Шарлот, почувствала неясен страх, но и радост, че среща друго същество от женски пол на приблизително нейната възраст. — Аз съм Шарлот Тревърън.
Другата жена леко пребледня, забеляза Шарлот, но веднага се овладя. Усмивката й не я напусна.
— Значи той се е оженил — каза тя с въздишка. — Това, предполагам можеше да се очаква. Казвам се Елионор Рафин, но предпочитам да ме наричат Нора.
Шарлот почувства вътрешен импулс да обясни сложните взаимоотношения между нея и Патрик, но не му се поддаде.
— Близо ли живееш?
Нора кимна с глава, посочвайки местност точно зад рамото си.
— Там надолу на плажа. С приятелките ми се грижим за болните от „Чародейка“, настанени в една вила. По-добре е да не се приближаваш.
Маймуната любопитно дърпаше полата на Шарлот и ядеше изпросения банан.
— Състоянието на моряците не се е влошило, нали? — запита тя обезпокоена.
Нора поклати отрицателно глава.
— Не — каза тя със слаб смях. Акцентът й беше шотландски, ритмичен гърлен говор. — Патрик и г-н Кочран разпоредиха екипажът да бъде в известна степен изолиран, докато се уверим, че карантинният период е отминал, това е всичко.
Шарлот би искала да види отново първия помощник, както и Типър Дуун, но предпочете да почака. Усмихна се на маймуната, към която се бе обърнала Нора и назовала Матилда.
— Това твоя приятелка ли е?
Другата жена се усмихна.
— Да. Мати по известни само на нея причини ни прие като свои. Истинска напаст е, прекалено дива е за домашно животно, но я обичаме.
— Ние? — попита Шарлот. Заедно с интереса и естественото любопитство, тя почувства известно неудобство, спомняйки си съвсем добре думите на Джакоба относно „другите“.
Нора скръсти ръце и се облегна на стеблото на дървото. Светлата коса падаше върху раменете, а кремаво цвете бе закичено зад дясното й ухо.
— Патрик не ти е разказвал за нас, така ли? — каза тя примирено, без злоба. — Нищо чудно, типично за един мъж.
Шарлот мислеше, че Патрик съвсем не е типичен мъж, но сега не беше време за спорове.
— Не, не е споменал, но бих искала да знам всичко.
Нора се намръщи и замисли.
— Четири сме — каза тя — без Джакоба, разбира се. Стела, Джейн, Дебора и аз. Ние сме безнадеждно влюбени в капитан Тревърън, не че това ни е от особена полза.
Пясъкът сякаш се раздвижи под краката на Шарлот, но поне външно успя да запази равновесие.
— Патрик държи вас, четирите?
Красивата блондинка отново се засмя:
— Предполагам това е уместно определение на ситуацията, но не сме точно харем.
Самата дума „харем“ ужили Шарлот, защото от опит знаеше истинската му същност. Преглътна силно, овладя се, след това, без да каже нито дума на Нора, обърна се и побягна обратно към къщата.
Шарлот не отиде направо при Патрик, за да постави въпросите си относно Нора и другите, а вместо това седна на каменната пейка до фонтана в градината и изчака да се успокои.
Когато отново дишаше спокойно, а ядосаното й, изплашено сърце заби с нормалния си ритъм, тя
