видно, че не беше чак толкова досетлив, за да отгатне.
— И пет пари не давам дали е подобаващо, а това, което искаш или не искаш пък има още по-малко значение. Възнамерявам да бъда определено общоизвестна.
— Шарлот — очевидно Патрик беше скандализиран, а този факт й доставяше удоволствие.
Започна да се движи плавно напред, назад пред долната част на леглото, а изражението на лицето й бе замислено.
— Смятам, че ще бъде редно да дам обява — размисли тя.
— Да дадеш обява! — Патрик едва си пое дъх — Да дадеш обява?!
— О, да — отговори разсеяно Шарлот, като барабанеше с пръстите на дясната си ръка върху горната част на лявата си ръка. — Ще търся определен тип мъж, красив, изискан, но страхотен що се отнася до удоволствията, които доставя на една жена…
— Боже, господи, Шарлот! Викът му здраво разтърси прозорците. — Ако казваш всичко това, за да ме изправиш на нокти, прекрасно се справяш.
Тя се усмихна предпазливо.
— Трябва ли да разбирам — започна мило тя, спря се и погледна Патрик в очите — че ти ще имаш неограничени права, що се отнася до забавляването на други жени в леглото си, а от мен се очаква да браня благочестивостта си до деня, в който се разпадна на прах?
Патрик се замисли.
— Да — каза накрая той, капризен като малко момче.
— Страхувам се, че това е невъзможно — отвърна топло Шарлот. Обърна се и напусна стаята тананикайки си.
Патрик хвърли нещо, което се разби в перваза на вратата и изрева съвсем неразбираемо.
Останал сам, Патрик изскочи от леглото, прекалено ядосан, за да се излежава още, но беше твърде раздразнен, за да може да се върне към нормалния начин на живот. Ругаеше докато се отправяше към съседната баня, където започна да се съблича.
Той имаше намерение да направи нещата по-лесни за Шарлот и, естествено, за него самия, като я отчужди от себе си, говорейки и за други жени. Бе предполагал, че ще поплаче, ще се гневи известно време, но след това ще се примири да живее живота си осигурена в средата на известната си фамилия.
Съблякъл се, Патрик влезе в топлата вода на басейна. Вместо да реагира както той очакваше, Шарлот се нахвърли върху му с приказки за любовник и че ще стане общоизвестна.
Той беснееше и когато се пресегна за сапуна, стисна го силно и го запрати, плъзгайки го по покрития с плочи под. Не можеше да отрече, помисли си Патрик, забележителният му план бе експлодирал в лицето му като евтин пистолет, а костите му все още трепереха от удара.
Надигна се от водата, взе обратно сапуна и започна да се къпе. След като се изми и избърса с хавлиена кърпа, Патрик облече чисти бричове и една от широките ризи, които обичаше. Не ги предпочиташе заради елегантния вид, който му придаваха, а защото можеше свободно да се движи в тях, и не се чувстваше стегнат.
Среса скъсената си коса, изми зъбите си и се върна в спалнята, за да обуе любимите си ботуши. След това с нестабилни, но решителни стъпки Патрик се отправи към вестибюла.
Трябваше на два пъти да спира, преди да стигне стълбата, облягаше се на стената и измъкваше сила от някакви дълбини в себе си, накрая успя да слезе до първия етаж.
В кабинета си Патрик потъна в коженото кресло зад бюрото и започна да преглежда сметките, които водеше управителят му, отнасящи се за тазгодишната реколта на захарна тръстика. През този кратък интервал на вглъбяване той не мислеше нито за загубения кораб, нито за Шарлот, а това за него беше пощада.
След като прекара целия ден разучавайки острова и правейки скици, Шарлот вечеря на верандата на долния етаж с г-н Кочран. След това стоя сама в кабинета на Патрик и чете пикантен роман, свит от един горен рафт на библиотеката му.
Беше късно, когато се върна в стаята на Патрик. През френските врати можеше да се види ярката сребриста луна, пръскаща светлината си по тъмните води.
Капитанът беше в тихо, но иначе ужасно настроение. Носеше очила с телени рамки, които не бе виждала преди, и четеше мрачно един от томовете на Чосър. Когато видя Шарлот, той шумно затвори книгата, но не направи никакво движение, за да стане от стола, а продължи да се взира в празната камина.
— Дойде отново да ме измъчваш ли? — попита той.
Шарлот повдигна вежди, потискайки кикота, надигащ се в гърлото й, след това отговори:
— Всеки, който би чел Чосър насила, може сам да се измъчва без моя помощ.
Устните на Патрик неволно трепнаха в ъгълчето, но той не искаше хуморът да измести киселото му настроение. Присви очи и леко се наведе напред.
— Какво правиш тук? — настоятелно попита.
— Мисля, че би трябвало да е очевидно, дори за човек, така преднамерено тъп като теб. Планирам да се възползвам от правата си на съпруга, а след това добре да се наспя. — Понякога Шарлот така се чудеше на собствената си дързост, както и страничен човек би се учудил, но внимаваше успешно да прикрие изненадата и огорчението си.
— Твоите права на съпруга? — повтори Патрик с ядовито учудване. — Мога ли да ти напомня, г-це Куейд — нарочно постави грубо ударение на думата „г-це“ — че повече не сме женени юридически?
— Може би не юридически — съгласи се Шарлот — но имаме морална връзка, а аз не ще ти позволя да я забравиш. — Тя ненадейно започна да се забавлява. Посочи към леглото. — Легни, Патрик. Желая те.
Тя едва не се разсмя при появата на розова вълна, плъзваща по врата, а после и по лицето му. Той явно бе слисан и, когато се опита да проговори, думите му бяха неясни.
— Много добре — каза спокойно тя, но се обърна настрана, за да скрие огънчето в очите си. — Ако не искаш да ми сътрудничиш, ще трябва да… да взема… нещата в собствени ръце, така да се каже.
Книгата изтрополи на пода, като в същото време Патрик наддаде тих, но вбесен вик на почуда и гняв. Стигна до нея откъм гърба й, хвана я за раменете, завъртя я, за да застане с лице към него.
— Опитваш се да ме вбесиш ли? — настоятелно запита със зашеметен шепот.
— Не — отвърна тя. Беше сплашена и точно затова вдигна брадичка и направи всичко възможно да изглежда безстрашна. — Просто се отнасям към теб както мъжете се отнасят към жените всеки ден, във всяко кътче на света.
Патрик изглеждаше объркан и разгневен.
— Какво общо има това с…
— Има много общо с това, което се случва между нас, г-н Тревърън — прекъсна го тя. — А и ти много добре го знаеш. — Тя намери нощницата си, опъна я внимателно на леглото и започна да разкопчава копчетата на роклята си. Нито показа, нито почувства неудобство, че се съблича. Разбирайки, че той бе изваден от равновесие, тя смени темата на разговора. — Добре си поговорихме с г-н Кочран на вечеря. Той каза, че всички мъже добре се възстановяват.
Явно Патрик искаше да не я гледа, но не можеше очевидно да го направи. Напрежението във врата му бе видно, докато наблюдаваше Шарлот, а гласът му прозвуча дрезгаво.
— Знам това. Кочран ми докладва ежедневно.
Шарлот вече беше съвсем гола, останала само с добрите си намерения, и започна доста бавно да се покрива. Пресегна се за нощницата, която бе опънала по-рано, като че ли преценяваше външния й вид. Чувстваше погледа на Патрик така осезателно, като че ли я докосваше. Тайно се радваше на омагьосването му.
— Каза ли ти тогава — започна разсеяно тя — че бурета и въжета и други предмети от този род са били изхвърлени на плажа през последните два дена? — С ъгъла на окото си виждаше, че Патрик стои със скръстени ръце, чувстваше някаква потисната енергия в цялото му поведение.
