Шарлот се зае с яденето на бисквити, повдигна рамо и отговори:
— Не бих отрекла това. Но като че ли последните събития не са ми дали основания да очаквам неочакваното.
Патрик я погледна с присвити очи. Изглеждаше различен със скъсената си коса и с някак изпитите черти, но Шарлот разбра в този момент във внезапен проблясък, че тя ще го обича завинаги и винаги. Констатацията я успокои, но в същото време я изпълни с първичен, неизмерим страх.
Думите му дойдоха като още по-голям шок от собственото й прозрение.
— Знаеш, разбира се, че ти и детето ми никога не ще бъдете лишени от разкош, дори и да съм на цял свят път далеч от вас?
Тя отмести поглед. Не искаше да му позволи да види мъката, която й бе причинил. Да го вземат дяволите, мислеше си тя на пресекулки. Толкова ли е тъп, че не може да предположи истината — че по- скоро бих вървяла гладна до него, отколкото да живея в разкош, на друг континент?
— Баща ми е богат — каза тя с желание да го ядоса, искаше да го нападне физически, но се застави да говори тихо, с тон на дама. — Нито аз, нито детето ми ще приемем едно пени от теб, Патрик Тревърън. Щом ни оставяш, ще е по-добре да те няма.
Последва мъчителна тишина, през която сърцето на Шарлот изглежда потреперваше, изщрака и се счупи на две наранени парчета. Накрая успя да погледне към мъжа, когото така докрай обичаше, така отчайващо, така безнадеждно.
— Кой знае — каза тя с лекота на маниера, изцяло подправен. — Може би ще се влюбя в онзи чужденец, изхвърлен на брега тази сутрин. Бибило романтично, нали?
Патрик изпусна една ругатня, отскочи от перилата и се втурна в къщата, като тръшна една от двойните врати зад себе си.
Шарлот би трябвало да чувства триумф, защото очевидно бе изкарала Патрик от кожата му, но вместо това сниши лице в ръцете си и дълго поема дълбоко дъх, докато сподави напиращия спонтанен плач.
Възвърнала спокойствието си, Шарлот се изправи и започна да прибира масата, но скоро бе отпратена от възмутената Мери-Кеч-Мъч-фиш.
Когато след няколко минути Патрик напусна къщата в компанията на покорния Кочран и следващата ги протестираща Джакоба, Шарлот не се поддаде на лошите си предчувствия. Вместо това тя се зае да наглежда пациента.
Спящият мъж бе побелял като восък, покоят му често прекъсван, а когато наддаде вик на безнадеждност, сърцето на Шарлот се сви. Приближи се до леглото и нежно взе ръката му в своите ръце.
— Сузанаааа! — изпищя внезапно той, скочи изправен на леглото, покрито с чисто бели чаршафи. — Мили Боже, Сузанаааа!
Гърлото на Шарлот се стегна в съчувствие.
— Ето сега каза спокойно тя — на сигурно място си. Нищо не ще ти причини болка.
Непознатият я погледна, налудничав под въздействието на действителния кошмар. Очите му бяха светлозелени.
— Тя се удави… опитах се да я спася, така усърдно се опитвах…
— Шт — каза Шарлот, като приглади мократа от пот коса на челото му. Независимо от външното й спокойствие, тя бе обсебена от образа на истинската Сузана, викаща за помощ, потъваща във вълните на разгневеното море, без да може някой да я стигне. — Разбира се, направил си всичко, което си могъл. Почивай сега. Сила ти е нужна.
Той не се отпусна обаче, а вместо това отхвърли назад глава върху възглавницата и наддаде ужасен, изпълнен с мъка вик. По-страшен беше от плач, по-лош от вик при болка, защото той идваше от самите дълбини на душата му.
Инстинктът предупреди Шарлот да не позволява на болния да се загуби в агония, ако може да предотврати това, и тя го хвана здраво за раменете.
— Кажи ми как се казваш! — нареди тя. Отново се чу натрапчивият отчаян стон.
— Да не си посмял да се предадеш сега! — изпищя Шарлот, коленичейки до леглото и забивайки силно палеца си в мършавите му рамене. — Ужасно чудо е, че си все още жив, чуваш ли ме? Чудо! Това означава, че имаш още какво да правиш, преди да се оттеглиш във вечен покой, важни неща! По дяволите, господинчо, върни се на себе си веднага!
Изумително беше, че той се успокои, втренчи се в лицето на Шарлот, сякаш се връщаше от някакво далечно място.
— Коя си ти? — попита той, а думите прозвучаха като ръждясала въздишка, изтръгната от гърлото му.
Тя се усмихна, пусна го, оправи леглото и полите си.
— Казвам се Шарлот Куейд Тревърън — каза тя.
— Сузана? — той гледаше някъде зад рамото на Шарлот — Жена ми тук ли е?
Шарлот поклати глава, преглътна и насила продължи да се усмихва.
— Съжалявам.
В следващите няколко минути Шарлот научи името на посетителя — Гидиън Роулинг. Беше англичанин и заедно е невестата си, Сузана, плавали за Австралия, когато корабът им бил нападнат от пирати. Някои от екипажа и пасажерите се измъкнали със спасителни лодки, Роулингови били от тях, но повечето били избити на място. Корабът бил плячкосан и запален.
В последствие спасителните лодки се разпръснали по време на една буря, накрая лодката, в която се намирали Роулингови заедно с един възрастен мъж и двама мъже от екипажа, се обърнала. Когато Гидиън за последен път видял Сузана, тя си протягала ръката към него и викала за помощ.
Когато разказът свърши, Гидиън потъна отново в сън, несъмнено разбрал, че действителността е непоносима, и Шарлот не би казала, че го упреква за това.
19
— Треската сигурно ти е изгорила мозъка — отбеляза Кочран с обичайната си откровеност, докато стоеше до перилата на верандата. И двамата се вглеждаха в морето, и двамата копнееха да почувстват палубата под краката си. — Само веднъж в живота, при положение че боговете и феите са се споразумели в твоя полза, можеш да срещнеш жена като Шарлот. И ето те теб, готов да я пуснеш на прага на баща й като прашен багаж. — Първият помощник замълча и въздъхна дълбоко. — Ако Бригъм Куейд не те застреля като мръсно бездомно куче заради това, той не ще е такъв, за какъвто го мисля.
Патрик на свой ред въздъхна. Никой ли изобщо не можеше да разбере, че той се държи благородно, като се отказва от Шарлот и детето по този начин?
Беше се заблуждавал досега, че може да е щастлив като плантатор, затворен на едно място през целия си живот. Той премина през това. Но се нуждаеше от преживявания, вълнения, дори понякога от разпра.
Животът му буквално се състоеше от едно след друго опасни приключения, а той живееше от това, не можеше да го изостави и замени със спокойно, тихо съществувание. Според неговите разбирания една жена и едно дете не би трябвало да живеят по този начин.
— Може би, г-н Кочран — каза мрачно той, очите му все още вперени в хоризонта, а пръстите му стиснали още по-здраво перилата, на верандата — за теб ще е по-добре да си гледаш твоята работа и ме оставиш аз да гледам своята.
Кочран извади пура от джоба си и я запали. Богатата ароматна миризма на дима ги забули:
— Знаеш ли — отговори в удобен момент той — никога не съм те мислил за глупак. Сега съм принуден да приема, че съм се лъгал.
Патрик бе жегнат, но не искаше Кочран да разбере това. Погледна накриво приятеля си и каза:
— Много рядък случай, наистина, но ще трябва да си признаеш грешката.
Невъзмутим, Кочран само се усмихна, повдигна рамене и всмукна дълбоко от пурата.
— Като че ли небето ще се сгромоляса, ако ти си признаеш една, две грешки — отвърна той.
Патрик счете, че промяната на темата на разговора ще е за предпочитане в момента. Той обичаше
