сърцето си му бе истинска съпруга, още когато Халиф ги ожени. Патрик бе прекратил съюза им — нов поток от сълзи се изля, докато разказваше с каква лекота го бе направил, само с пляскане на ръце и повтаряне на думите „Развеждам се“ три пъти. Но за Шарлот връзките бяха много спояващи. Сега, сподели тя нещастна, Патрик възнамеряваше да я изостави и забрави.
Когато Шарлот свърши нещастния си разказ, без да спестява нищо, освен най-интимните подробности, тя видя нов пламък в светлозелените очи на Гидиън. Един мускул се стегна на челюстта му.
— Но това е свещено — въздъхна и каза полугласно той — човекът има наглостта да пренебрегва самите божи закони!
Шарлот преглътна и се чудеше дали не бе казала прекалено много. Във всеки случай нямаше да й е за първи път.
— Не бих казала, че точно това искаше да направи… — започна тя, но Гидиън я прекъсна.
— Умът ми не може да го побере — заяви той. — Шарлот, ако Патрик Тревърън няма да се ожени за теб, както му е реда, и не даде на теб и детето име, тогава аз ще го направя.
Почувства как пребледнява. Гидиън беше добър мъж, внимателен, красив, но колкото и прекрасен да беше, Шарлот се опасяваше, че не би го дарила с предимствата на едни брак. Независимо от смелите й думи пред Патрик, че ще си намери любовник и ще стане общоизвестна, ако я изостави в Куейд Харбър, самата мисъл друг мъж да я докосне й беше противна.
Гидиън се надигна от стола и я целуна братски по челото. След това се отдръпна, усмихна се и каза тихо:
— Тогава това ще е изход. Изпрати капитана при мене. Ще му вселя божия страх.
Шарлот широко отвори очи.
— Не бих искала Патрик да е принуден да се ожени за мен — прошепна тя.
Гидиън потупа ръката й.
— Не се притеснявай, Шарлот. Не мисля, че ще е необходимо да се използва принуда.
Шарлот веднага потърси Патрик, намери го в кабинета да преглеждат с Кочран някакви карти. Вятърът чукаше по прозорците, а виенето по покрива създаваше подходящ акомпанимент за киселия му вид.
Може ли, помисли си Шарлот с учудваща неприязън, това да е същият мъж, който снощи ме прегръщаше силно в леглото, който намираше така жадно утеха в тялото ми и завладяваше цялата ми душа с нежността на думите и докосването си?
— Какво има, Шарлот? — попита Патрик. Тонът му бе рязък, погледът му по-студен от най-суровата зима. — Имам работа и нямам много време.
Тя застана изправена в цял ръст пред големия двоен портал, с опънати рамене и вдигната брада. Дори боса и с разрошена коса, от бързото излизане навън, Шарлот съзнаваше, че е олицетворение на достойнството. Това беше способ, изработила си още от детство.
— Гидиън, г-н Роулинг, желае да говори с теб.
Патрик се намръщи, може би защото тя бе употребила малкото име на посетителя. Пусна картата, която разглеждаха, да се навие отново на руло обратно в тубуса с шепотен звук.
— Ще го видя по-късно.
— Добре — съгласи се ведро Шарлот с едно-единствено повдигане на рамо. Обърна се, за да си тръгне, като съзнаваше, че бе жегнала Патрик и бе доволна от това.
За нейна изненада той я спря с едно-единствено рязко запитване:
— Къде са обувките ти?
Първо Гидиън се бе почудил защо беше боса, а сега Патрик искаше да знае. Тя погледна назад, през рамо към него, някак срамежливо.
— Не бих искала да се намесвам във важните ти дела с отговора на такъв глупав въпрос — каза тя и излезе.
Чу го да ругае и се усмихна, придвижвайки се по коридора, водещ в задната част на къщата. Кухнята беше в отделна постройка, а Шарлот почувства внезапно желание за специалните бисквити на Джакоба. Тананикаше си, докато прекосяваше двора и едва забеляза вятъра, накарал косата й да затанцува, прилепил полите до краката й.
Патрик се опита да не мисли за повикването на госта — мисионер, който беше изхвърлен на плажа преди няколко дни, но галещият тон, с който Шарлот бе изрекла неговото име, все още отекваше в главата му. Той не можеше да си позволи да е разсеян, докато планира защитата за всички на острова. Изруга, промърмори някакво извинение на Кочран, който на свой ред раздразнено се усмихна, след това отиде да потърси Роулинг.
Мъжът беше в салона заедно със Стела и Джейн, които го глезеха, наливаха му чай и бъбреха като две тропически птички. Патрик обичаше и двете. Бяха като сестрите, които би искал да има, но младежкият им стремеж да се харесат на Роулинг го ядоса.
— Вън! — каза той, без предисловие или обяснение.
Джейн и Стела си размениха нацупени погледи и излязоха от стаята.
Патрик затвори вратите и се облегна на тях със скръстени ръце на гърдите, а изражението му съвсем не беше доброжелателно. Според неговите разсъждения, той бе спасил живота на този човек, като му бе предоставил убежище в дома си и добрите грижи на слугите си, не му дължеше нищо друго. Той не проговори, тъй като самото му присъствие бе отговор на повикването на Роулинг.
Другият мъж въздъхна, а Патрик беше изненадан и раздразнен, че се улови да мисли, дали Шарлот намираше за привлекателни нежните черти на Роулинг, учтивите му и грациозни маниери. Решително отхвърли тези мисли от главата си.
— Седнете, моля — покани го Роулинг, сякаш това беше неговият салон, а Патрик присъстваше само с право на някакъв глас.
Гордостта на Патрик изискваше да не приеме поканата, а да остане прав. Задържа погледа си спокойно върху по-дребния човек и зачака, като даде да се разбере с поведението си, че настроението му е буреносно.
Роулинг само се усмихна.
— Упорит — коментира сякаш за себе си той. Британският акцент му придаваше изисканост, когато говореше, а Патрик се надяваше Шарлот да е била достатъчно разумна и да не се е заблудила от повърхностния му финес.
— Времето ми е ценно — изтъкна той, а в резултат на мислите му, думите му прозвучаха рязко и нетърпеливо.
Духовникът отново въздъхна.
— Да. Е, не може нищо друго да се направи, освен да се говори направо, нали? Вие жестоко мамите една невинна, млада жена, капитан Тревърън, и като божи служител, аз протестирам.
Патрик рязко се отдръпна от вратите и се почувства сякаш ударен през лицето с ръкавица.
— За Шарлот ли говорите? — знаеше, че въпросът е глупав още докато го изричаше, но обвинението на Роулинг го намери неподготвен, а и не бе замълчал да помисли.
— Да. Прекрасно същество, нали?
Патрик си спомни как Шарлот го обграждаше с нежност всяка нощ, телом и духом, и не си направи труд дори да кимне на Роулинг.
— Продължавайте, достопочтени. Не мога да си прахосам деня.
Усмивката на Роулинг не трепна, но не измести и тъгата, така ясно изразена в очите му.
— Вие сте й дали основание да смята, че ви е съпруга, сега тя очаква дете. Така ли е?
Патрик преглътна, започна да говори, после се спря. Не се бе чувствал така неловко от времето, когато за първи път трябваше да рецитира в училище. Най-накрая успя да каже:
— Не беше чак толкова просто.
— След това — продължи Роулинг, все едно, че Патрик не бе казал нищо — вие сте се развели. Вярно ли е?
— Това беше езически брак и езически развод — каза рязко Патрик.
— За Шарлот не е било просто така. А ето сега идва и детето.
Патрик почувства слабост, а здравата стена, с която бе зазидал сърцето си, започна леко да се
