греха до края на живота си!
Шарлот беше разгневена, че икономката беше натрапила такива ужасни мисли в едно така очевидно наивно съзнание.
— Джакоба говори прекалено много понякога — каза тя. — Няма защо да се страхуваш. Може изобщо да няма пирати наблизо.
Червенокосата Джейн отхвърли назад глава и заговори за първи път.
— Може би не знаеш всичко — каза тя с добродушен упрек. — Самият г-н Роулинг ни каза, че корабът им е бил завзет от разбойници.
— Права е — каза Нора.
Преди някой друг да може да каже още нещо, Патрик властно влезе в стаята и отново отпрати момичетата. Те се оттеглиха, макар и не особено щастливи, като и четирите хвърляха многозначителни погледи към Шарлот.
Тя погледна Патрик в очите и реши да отложи за по-късно въпроса за оставането на Дебора, Нора и Джейн на острова вместо въвеждането им в обществото.
— Какво искаш — попита го тя хладно, като се върна към опитите си за превръщането на шала в булчин воал.
Почувства усмивката му като слънчев лъч върху тила си, усети го в гласа му.
— За съжаление сега няма време за това, което искам — отговори той. — Ще се оженим след час, но удоволствието от консумирането на съюза ще трябва да почака.
Шарлот почувства как бузите й се зачервяват и се обърна да го погледне, воалът бе паднал елегантно върху косите и раменете й.
— Сега? Ще се женим сега?
Патрик демонстративно извади часовника си от малкото джобче на свободната си ленена риза и погледна циферблата.
— Точно след петнадесет минути. Роулинг е написал брачното свидетелство. Той ще изрече думите, ние ще подпишем документа и цялата работа ще бъде свършена.
— Цялата работа? — отекна гласът на Шарлот. — Боже в небесата, Патрик, нима ти липсва благоприличие поне заради мен да покажеш, че това е истинска сватба?
— Съвсем истинска е — каза Патрик с разсеяна въздишка. — Побързай, богиньо, имам много работа.
Шарлот обърна очи, знаеше, че спорът би бил напразен. Патрик Тревърън бе явно толкова чувствителен, колкото и мулетата, теглили дървения материал от планината до дъскорезницата на баща й.
Той отново погледна часовника си, намръщи се, сякаш ядосан от липсата на съществена промяна, след това бързо излезе.
Шарлот влезе в банята, дълго се къпа, облече чиста камизола от светлосиня тафта. Прибави същия цвят пликчета и богати фусти, след което облече през главата си роклята с цвят на слонова кост.
Появи се Мери-Кеч-Мъч-фиш, сякаш повикана с вълшебна пръчка и започна да закопчава с обичайната си нервност копчетата на гърба й.
— Този силен вятър — засуети се тя — ще ни вдигне всичките от този остров и ще ни запокити във водата!
— Шумно е — съгласи се Шарлот. От часове всички в къщата говореха високо, за да се чуят в общата суматоха. — Но всички ще си бъдем тук, когато всичко свърши.
Мери настани Шарлот да седне и започна да сресва косите й с изкусна сръчност. Бързите й черни пръсти летяха, направи малък свободен възел отзад на главата на Шарлот, докато страничните й коси отпред се къдреха свободно около лицето. Точно когато закрепваше воала Дебора влезе бързо в стаята с кошница розови цветя, подобни на орхидеи.
Макар да бе очарована от подаръка, тя се опасяваше, че момичето бе поело огромен риск, за да ги набере.
— О, Дебора — прошепна тя — толкова са красиви! Не си излизала навън, за да ги събереш, нали?
Дебора срамежливо се усмихна. Тя беше дребна, със светла коса и нежни черти, обещавайки един ден, когато порасне да стане красива.
— О, не. Не бих посмяла да предизвиквам Патрик, защото за такова нещо би ме заключил в стаята и накарал да прочета цялата глава Левит на глас!
Шарлот се усмихна, научавайки за метода на възпитание на Патрик. Знаеше, че той би предпочел тя да мисли, че е далеч по-суров.
— Тогава от къде взе тези цветове? — попита тя, докато Мери умело ги подреждаше по края на воала.
— Нора ги взе — прошепна Дебора почти без дъх, очевидно благоговееше пред смелостта на другите момичета. — Когато първия път отиде да търси Мати. Нали я познаваш, маймуната…
Внезапно безпокойство разтърси Шарлот.
— Първия път? — отекна гласът й. Мери застана неподвижна, ръцете й застинаха във въздуха. Слушаше със същия интерес както Шарлот.
— Няма да се разприказваш, нали? Нора вече е чела Левит-а пет пъти, така че Патрик може да я накара да прочете целия Стар Завет, ако разбере!
Шарлот и Мери се спогледаха.
— Дебора — каза спокойно Шарлот, опитвайки се да не изплаши хрисимото момиче — искаш да кажеш, че Нора е излязла в бурята не само веднъж, а два пъти?
Благите очи на Дебора се напълниха със сълзи.
— Навлякох й бела, нали?
— Дебора — настоя Шарлот.
— Да! — Дебора изплака. — Тя е навън, молих я да не излиза, но тя каза, че не може да остави Мати да умре по време на бурята.
Шарлот заговори тихо на Мери-Кеч-Мъч-фиш.
— Иди и кажи на капитан Тревърън за това. Някой трябва да настигне Нора и да я върне.
Мери кимна с глава и изхвръкна от стаята.
Светът сякаш притъмня, докато Шарлот седеше и слушаше свирепите страховити писъци на вятъра. Вероятно долу настъпи голяма суматоха, когато Патрик вероятно бе разбрал, че едно от момичетата е нарушило заповедите му и е рискувало живота си, но Шарлот нищо не чуваше.
Сигурно бе минал половин час, когато Джакоба дойде да я вземе, носеше свещник в едната си ръка. Беше много сериозна, като че ли имаше погребение в господарската къща, а не сватба.
— Намериха ли я? Върнаха ли Нора?
— Тя и онази проклета маймуна се върнаха преди пет минути — каза Джакоба, докато я извеждаше от господарската стая, а след това през коридора. — Зверчето е в безопасност, но съм сигурна, че женихът в този момент чете лекция на г-ца Нора, за която ще си спомня дори когато стане на сто години.
Шарлот въздъхна. Съжаляваше Нора, тъй като сама бе изпитала яростта на Патрик веднъж или дваж. Ако трябва да се съди от собствения й опит, момичето щеше да се отърве с циреи на ушите си.
Когато заедно с Джакоба стигнаха в главния салон, където бяха поставени свещи, разпръскващи мека, трептяща светлина, Нора се бе сгушила до пианото, подсмъркваше, прилична на птичка с проскубани пера. Дебора, Джейн и Стела бяха я наобиколили предано в подкрепа, макар да бяха единодушни, че Нора беше постъпила безразсъдно, като бе напуснала къщата заради една маймуна.
Младоженецът не бе изглеждал никога толкова зловещ. Гневно погледна Шарлот, сякаш приканвайки я да го порицае за наказанието на момичето, но тя не отговори на предизвикателството. Той не бе употребил сила, а и островът беше негово владение. Естествено като опекун той имаше право да издава заповеди и очакваше от тях да ги изпълняват.
Гидиън бе застанал някак треперещ пред камината, облечен в дрехи доста по-големи, защото нямаше свои собствени и държеше малък молитвеник. Извехтялото томче му бе дадено от Джакоба скоро след като бе дошъл в съзнание, тъй като беше загубил своето в морето.
Шарлот и Патрик заеха местата си пред него. Шарлот беше свенлива и се чувстваше неловко като всяка
