оставил да й се размине, излагайки се така на опасност, то това би накарало другите да се отплеснат накъдето си искат и много вероятно да бъдат убити. Има моменти, мила моя, когато целесъобразността трябва да надделее над по-благите способи.
Шарлот не можеше да не се съгласи с доводите му. В момент на бедствие животът на всеки на острова зависеше от взаимодействието помежду им, а можеше да има само един водач. Несъмнено само Патрик можеше да бъде такъв.
Палаво се притисна в шията му, докато я носеше през тъмната къща.
— Съжаляваш ли, че се ожени за мен? — леко го подразни тя.
— Точно сега — отвърна Патрик докато се изкачваше бързо по стълбите — аз съм щастлив, че си ми жена. Повече от всякога искам да се загубя в теб, Шарлот, и мога да го направя с чисто сърце, защото този път ти наистина си г-жа Тревърън.
Тя загриза лоба на ухото му.
— Да, наистина съм.
— Не ме дразни — предупреди я той, докато с бутане отвори вратите на господарския апартамент и то не с особено нежно движение на крака. — Вече съм твърд като централната мачта на ветроход и едва ще успея да те занеса до леглото и ще те обладая.
Шарлот потрепери с палаво предчувствие. Само в тази област от съвместния им живот тя с желание се покоряваше, поне за малко.
— Тогава трябва да бъдеш задоволен веднага, капитане, така че да можеш да ме любиш хубаво.
Той я сложи да стъпи и вдигна брадичката й с ръка.
— Ти си чародейка — каза той с глас, дрезгав от емоция и мъжки нагон. — Самото докосване, самата близост кара кръвта ми да заври във вените. Какво направи с мен, Шарлот Тревърън?
Тя разкопча бричовете му, копче по копче, бавно-бавно, спираше, обхващаше го с ръка и слушаше неволните му страстни стонове. Накрая обърна гърба си към него с безмълвно указание да разкопчае роклята й, а той, подчинявайки се, бе доста непохватен.
Когато роклята бе свалена, Шарлот се освободи от фустата, камизолата и пликчетата. Патрик жадно се взираше в гърдите й, сякаш в транс, но все още облечен.
Шарлот нежно плъзна бричовете му по гладките, мускулести бедра, притисна го на един стол, без да съблече другите дрехи. Мъжествеността му се надигна към корема, висок и твърд, очакващ я.
Шарлот беше разточителна в радостта си, застана над бедрата на Патрик и започна да се снишава към него инч по инч, пулсиращ, вибриращ инч.
Патрик простена, отпусна назад глава, докато тя го яздеше, а когато той се опита да засили темпото, тя се отдръпна. Той избъбри хрипкаво някаква молба и тя отново го дари с удоволствие, но пестеливо.
— О, за бога, Шарлот — задъхано каза той, след като тя го бе довела до страстна агония. — Моля те, дай ми това, което желая…
Тя се престори, че погрешно е разбрала, наведе се напред и докосна устните му с твърдото, готово зърно. Той го пое зажадняло, лакомо и внезапно инстинктите на Шарлот надделяха. Тя заскимтя, когато Патрик поведе, продължавайки да смуче дори когато изви гърба й, навлезе в копринените й дипли с върховете на пръстите си. Когато започна да я милва ритмично, едновременно с това движейки се в нея, Шарлот подлудя от страст.
Патрик я подразни малко, след това пусна гърдите й, хвана бедрата й със силните си ръце и започна, съвсем не на шега, да я вдига и снишава върху мъжествеността си.
Шарлот не можеше да остане безмълвна в отдаването си, дори и да бе искала да опита, защото насладата бе толкова силна. Тя я обхвана като огън и я накара страстно да моли за пълно задоволяване, а след това да вика високо и продължително, докато тялото й се огъваше многократно и грациозно в буйната страст. Кулминацията на Патрик дойде, точно когато се бе отпуснала изтощена върху гърдите му. Той силно я притисна, отприщи цяла серия, която я накара да изпъшка с изненадваща неохота.
Седяха така съединени, възстановяващи се доста време. След това съвсем естествено Патрик настани Шарлот отново в скута си изпълвайки я с неизбежния си ствол. Тя се изви назад, докато той целуваше гърдите й, докосвайки върховете им с език. Скоро Шарлот отново се загърчи, Патрик отново я облада, галеше гладките равнини и извивки на тялото й, нашепваше нежни думи на утеха.
Нощта бе дълга, сладостна, а когато Шарлот се събуди на сутринта, ярка слънчева светлина проникваше през тесните процепи на дъските, покриващи прозорците. Страната на Патрик в леглото беше празна.
Необезпокоена, Шарлот чувствено се протегна, плътта й още тананикаше явно в добро състояние от грижите на Патрик. Този път бракът им бе законен и ги обвързваше и двамата по каноните на тяхната култура и Патрик не можеше да се отърве от нея как да е. Детето им щеше достойно да се роди и за определено време Шарлот щеше да бъде истински щастлива.
Тя не се заблуждаваше. Патрик не бе променил решението си да я остави в Куейд Харбър. Все пак, месеци можеха да минат преди те да могат да напуснат острова, а камо ли да отплават на север към Уошингтън Теритъри и се заемат, с построяването на къща. Шарлот се успокояваше с факта, че ще има доста време, за да убеди съпруга си в нейна полза.
След едно разточително излежаване тя стана, наметна си роба и влезе в съседната стая, за да се изкъпе. Когато се облече, слезе по стълбите и откри, че Мери-Кеч-Мъч-фиш и дори Джакоба се отнасяха с нея различно. Наричаха я „Г-жа Тревърън“, тихо, с уважение и й сервираха закуската на верандата, за да се наслаждава на слънцето.
Пейзажът представляваше една сцена на разруха, замърсен с изкоренени палми и разцепени клони. Шарлот си помисли, че последиците от Потопа сигурно са изглеждали така. Част от покрива на верандата беше паднал. Все пак доста отломки бяха почистени, за да може да се нареди хубава елегантна маса в другия край.
Къде е капитанът? — попита Шарлот и се пресегна към чайника, но Мери и отстрани ръката с добронамереното цъ-цъ-цъ, за да й налее тя.
— Него, отиде да огледа полята — отговори прислужницата — Тръстиката… мисля си, ще трябва отново да се засади.
Шарлот се зачерви, ужасена от внезапното прозрение, че досега нито за миг не бе помисляла за местните жители на острова, не бе мислила дори когато ураганът беше най-силен.
— Мери… вашите хора — какво се случи с тях?
— Мери повдигна рамене и огря Шарлот с ослепителна усмивка.
— Те се крият в пещери, кога големи ветрове идват от край време, от времето на мечтите. Ще бъде добре с тях.
— Домовете им…?
Усмивката стана още по-голяма.
— Те строят нови — каза тя и след това се втурна обратно в къщата, така весела, сякаш никога не бе имало буря.
21
Реколтата захарна тръстика бе опустошена. Селото на местните жители на другия край на острова бе в развалини, а слънцето грееше ярко, сякаш Господ го беше запалил точно тази сутрин. Небето беше едно крехко, пронизващо душата синьо, бризът прохладен и свеж, духаше откъм морето.
Докато проверяваше оръдието, спасено от палубата на „Чародейка“ преди потапянето, Патрик установи, че изглежда всички оръжия бяха отстояли яростта на природата, и се замисли за собственото си състояние.
Загубата на реколтата от захарна тръстика щеше да се отрази на постъпленията му, както и наложилото се разрушаване на „Чародейка“, но той знаеше, че ще може да се възстанови и от двете бедствия след време с усилена работа. Рано или късно и приятелски кораб сигурно щеше да се появи на хоризонта, не без силните молитви на Роулинг. Той и Шарлот — Патрик се усмихна като си спомни каква тигрица беше жена му предната нощ — накрая ще отплават за Сиатъл, където ще направи нужното за построяването на нов плавателен съд. Имаше намерение да се разпореди за построяването на хубава къща в същата община, която да подслони жена му и детето му през дългите му пътувания. Така Шарлот щеше да може да вижда
