често семейството си, без да бъде в прекалена близост.
След уреждането на нещата в Сиатъл и двамата ще се отправят на посещение в Куейд Харбър. Шарлот можеше да гостува колкото желаеше, а Патрик щеше да пътува.
Той се облегна на студения метал на оръдието и усмивката му изчезна. Шарлот сигурно го дразнеше, когато се зарече, че ще си намери любовник, ако я остави сама. Не би се осмелила да направи това, нали?
Някак неловко си спомни как за първи път бе срещнал г-ца Шарлот Куейд. Тя беше на петнадесет фута над палубата на неговия клипер, облечена само в една пола, вкопчила се в такелажа. При следващата им среща тя бе дръзнала да отиде на сука в Риц, място, където един разумен ангел би се страхувал да стъпи.
Огън и жупел, помисли си Патрик. Ако тя бе рискувала при онези лудории, какво и кой би възпрял Шарлот да осъществи заплахата си и си намери друг мъж?
Вътрешно Патрик кипна. Самата мисъл, че Шарлот може да споделя ласки с друг мъж, освен него, бе непоносима. Въпреки че не беше от онези мъже, които се интересуваха от хорското мнение, той се ужасяваше от един неизбежен скандал. Всеки кораб, всеки дилижанс и фургон със слама щеше да разнесе мълвата за изменчивите чувства на Шарлот Тревърън, докато не остане клюкарка в западното полукълбо, която да не е запозната с подробностите.
Патрик изруга и се придвижи към следващото оръдие за оглед на повреди. Изражението му се проясни изведнъж, когато си представи бащата на Шарлот, легендарният Бригъм Куейд. Патрик дори не бе се запознавал с него, но знаеше достатъчно за Куейд, за да бъде сигурен, че Шарлот ще бъде заставена да се държи прилично докато е при него.
Кочран изкачи хребета и се почеса по главата, като видя капитана, който вече си подсвиркваше весело и се подготвяше да защитава малкото си царство.
— Какво те прави толкова щастлив? — запита първият помощник, леко запъхтян от изкачването. — Ето те на, загубил скъпо струваща реколта, изравнена със земята, и един господ знае каква още беда ще долети със следващия прилив…
— Забрави ли, че си взех булка? — прекъсна го Патрик, доволен, че се отклони от мислите си. — А снощи беше моята брачна нощ?
— Наистина забравих — каза Кочран и обърса челото си с обгорялата си, мускулеста ръка. Ушите му почервеняха, леко се закашля, след това неловко обърна поглед към морето. — Кога мислиш, че ще се появи, говоря за Раийм или който и да е онзи мръсник, дебнещ там някъде?
Патрик издърпа палмови клони и други отломки от най-голямото оръдие.
— Вероятно след настъпването на нощта — отговори той. — Бедата обикновено настъпва точно, когато човек току-що се е изправил на крака след предишно злощастие, Кочран. И ти знаеш това, нали?
Кочран плю настрана.
— Момчетата са готови, капитане. Погрижих се за това. — Замълча, леко и неловко се закашля. — Какво ще правим с жените? Няма ли да ги скрием някъде? В края на краищата, ако е Раийм, това ме кара да настръхвам и косата ми да се изправя, та той идва да вземе Шарлот.
Ярост се надигна в гърдите на Патрик, но той веднага я обузда. Ако се бе налагало някога да държи буден ума си, то бе точно сега. Кимна в мрачно съгласие и си спомни предупреждението на Халиф, че пиратът няма да си намери място, докато не си възвърне това, което смята, че му се полага.
— Раийм е — каза той. Въздъхна, размърда рамене, за да се освободи от напрежението, което навързваше мускулите му. — Да, ще трябва да се опитаме да скрием жените. Един господ само знае дали те ще стоят скрити.
— Не ще рискуват да получат порицанието на Нора — каза Кочран, сякаш наистина вярваше в такива глупости.
— Обръщал ли си внимание, Кочран, че нито едно от момичетата не ще се поколебае да се противопостави на заповедите ми, ако това им харесва. Понякога ми се иска да съм от онези, които биха сложили жена на коляното си и я наплескат. Изглежда това е единственият метод, на който може да се разчита, за да държиш тези същества под контрол, факт е обаче, че не ми дава сърце да го направя.
Кочран се усмихна и потупа Патрик по рамото.
— Не се упреквай толкова, капитане. Времената се менят, и мъжете със здрав дух знаят, че жените са, за да бъдат обичани, а не наранявани.
Патрик се усмихна, не можеше сега да гледа философски на управлението да домакинството. А какво ли би се случило, ако един ден, като се върне от плаване разбере, че Шарлот е приютила друг мъж между меките си бедра, дарила е в утеха гърдите си на друг?
Страхуваше се повече от постъпката си при такива обстоятелства, отколкото от самата измяна.
— Видял ли си жена ми тази сутрин? — попита той след кратко мълчание, остави оръдието зад себе си и заслиза надолу по склона към къщата.
— Аха — отговори Кочран. — Тя отиде заедно с другите да помагат в селото.
— Е, върни ги веднага — измърмори Патрик и си помисли колко лесно би било за Раийм, или който и да е друг, да стигне с гребане до брега, да грабне жена му и момичетата, както са сред мирните селяни.
— Ще ме извиниш ли, сър? — отвърна Кочран и закрачи в крак с Патрик. — Ти ги върни. По-скоро бих се сбил с глутница вълчици, отколкото на тях да разпореждам.
Патрик изруга, но не даде втора заповед на Кочран. Влезе в каменната конюшня, която, както и къщата бе издържала на бурята, оседла дорестия си кон и за втори път през този ден се отправи към селото.
Дебора си пое дъх и нададе ужасяващ писък, когато заедно с Шарлот, другите момичета и Мери-Кеч- Мъч-фиш пристигнаха в селището на другия край на острова.
Шарлот бе изненадана, че прислужницата бе говорила така спокойно за наводнението, когато бяха на верандата сутринта. Там, където преди бе имало колиби, сега имаше само кратери в земята, дупки, пълни с вода.
Възрастни жени бяха накацали по скалите, виеха оплаквайки, а бебетата ревяха. Мъжете бяха заети с поправянето на рибарските лодки, докато младите жени събираха листак и здрави, жилави клони и ги нареждаха на купи по високите места.
— Боже мили — въздишаше Шарлот. — Какво опустошение…
— Какво ще правим? — попита Дебора, а красивите й сини очи бяха изпълнени със сълзи и съпричастие.
Шарлот отвори уста да каже нещо, но преди да изрече и дума, Джейн овладя положението.
— Заедно със Стела и Нора ще помогнем с намирането на още строителен материал. Шарлот, ъ-ъ, г-жа Тревърън, ще бъде вероятно най-добре, ако вие с Дебора помогнете при бебетата. Дебора обича малките дребосъчета и умее да ги забавлява, а не мисля, че Патрик би искал младата му жена да ходи из джунглата.
— Моля те, наричай ме Шарлот — каза г-жа Тревърън хладно. — А тук едва ли имат място възгледите на Патрик за женското поведение. Ще гледам малките, но не защото искам да се въртя на пръсти около съпруга си. Обичам децата, а това за мен е достатъчно основание.
Джейн се усмихна и Шарлот в този момент разбра, че бяха станали приятелки за цял живот.
— Е, хайде тогава — каза тя — да запретнем ръкави и да се опитаме да бъдем полезни на тези хора.
Въпреки врявата на бабите, които оплакваха селото, макар нито една жертва да не бе дадена, и плачът на гладните бебета, моментът беше щастлив за Шарлот. Събра пълничките бебета, радваше се на тъмните им, красиви личица, обичаше невинността им. Заедно с Дебора обърсаха сълзите им, дадоха им кокосово мляко вместо кърмата, която заетите им майки не можеха да им дадат.
Междувременно Джейн, Стела и Нора събираха листак и дебели лозови и други клони с работоспособност, неотстъпваща на тази на местните жители. Всички се чувстваха доволни от себе си, когато внезапно пристигна Патрик, яздейки по пясъка, явно с някаква мисия.
С по едно въртящо се бебе във всяка ръка Шарлот си проправи боса път по калните пътеки на селото и отиде да го посрещне. Хубавата кожа на седлото му изскърца, когато се обърна, за да огледа морето, след това отново срещна погледа на Шарлот.
