девица — невеста, а Патрик бе изправен до нея. С ъгълчето на окото си Шарлот видя, че челюстите му очертават една мрачна и строга линия.
Гидиън погледна Патрик, а след това някак тъжно Шарлот.
— Сигурна ли си, че това е желанието ти? — попита я той тихо, но настоятелно. Имаш и други възможности, нали знаеш.
— Започвай с церемонията — тросна се Патрик и скръсти ръце зад гърба си, като войник на парад.
— Шарлот? — настояваше Гидиън, пренебрегвайки властната реплика на капитана.
Тя пое дълбоко дъх и след това въздъхна, представи си, че е в Австралия и помага в покръстването на аборигените. Не би била добра мисионерка, реши тя, тъй като обичаше лукса, красивите дрехи и ароматизираните басейни.
Все пак Гидиън не бе лишен от чар, а би й бил предан, макар и не толкова страстно любящ съпруг, прекрасен и постоянен като баща. Би имала интересен, изпълнен с предизвикателства живот.
Шарлот погледна нагоре към Патрик. От друга страна тя обичаше г-н Тревърън с цялата си душа, колкото и невъзможен да беше той. Имаше все още толкова много неизвестни около него, които тя искаше да изясни. Предстоеше й да прекоси много интимни мостове, да изучи много вътрешни „пейзажи“.
— Точно това желая — накрая каза тя. Зарадва се на леката въздишка, която Патрик изпусна, като чу думите й.
— Много добре — каза Гидиън рязко, изкашля се леко и продължи: — Драги влюбени, гласът му бе тържествен — събрали сме се тук и пред Бог…
Останалата част от церемонията премина като зашеметяващо движение за Шарлот, докато бурята ставаше все по-силна. Точно когато Гидиън обяви Патрик и Шарлот за мъж и жена, нещо огромно се удари в един прозорец и предпазните кепенци в една друга част на къщата, придавайки величествено кресчендо на брачната церемония.
Шарлот не беше очаквала Патрик да намери време да я целуне, тъй като така разпалено бързаше сватбата да приключи. Тя се изненада, когато той я вдигна и пое устните й в своите. Преди да я постави обратно на пода, той я покори с език, казвайки й негласно, че насладата, която я очаква, ще надмине всичко познато й досега.
Тя потрепери от желание да се отдаде на този мъж и от яд, че обстоятелствата бяха такива. Колко по- лесно би било да обича Гидиън, колко по-разумно и по-спокойно. Но не. Не и Шарлот. Тя трябваше да обожава, дори да боготвори един мъж, който вече я бе затворил веднъж в харем и открито й бе казал, че не ще се обвърже с един дом и една жена.
Патрик прекъсна мислите й с една бърза заповед.
— Джакоба, заведи жените в избата. — Замълча, погледна строго Шарлот, след това хвърли попарващ поглед към Нора. — Ще останете там всички, докато премине бурята.
Дори Шарлот, колкото и смела да беше, не би помислила да се противопостави на Патрик, след като чу тона, с който думите бяха изречени. Той имаше предвид всички, като в свещена клетва, а би била нужна цяла гвардия от ангели за спасяването на някоя глупава жена, осмелила се да не се подчини.
Шарлот направи знак на Нора и другите да се приближат и послушно последва Джакоба надолу по задната каменна стълба до една тъмна стая, която й напомняше за затвора в двореца на Халиф. Общо казано спомените, които това място извика, не бяха от онези, които една булка би очаквала да я занимават в деня на сватбата.
— Беше красива — каза Дебора с възхищение, когато още свещи бяха запалени и всички се настаниха удобно, доколкото позволяваше мрачната изба.
Нора подсмръкна, лицето й беше все още свито от унижение и раздразнение. Маймуната, за спасяването на която бе рискувала да умре, изникна от тъмнината, пищейки пронизително и се хвърли в скута й като малко изплашено дете.
— Дано Патрик Тревърън не се отърве от зъбобол до края на живота си — каза Нора. Не само ми крещя така, че мислех покривът ще се огъне, но каза, че трябва да препиша първото действие от Юлий Цезар до вторник! Когато го попитах какво ще направи, ако откажа, той заяви, че ще е по-добре да не знам!
Стела въздъхна, а практичната Джейн разтърси буйната си като грива, красива кестенява коса и каза:
— Престани да се терзаеш, Нора. Заслужаваш си го. По дяволите, та ти можеше да бъдеш премазана от някой клон при този вятър.
Джакоба погледна намръщено и двете момичета.
— Джейн, ще ти бъда благодарна, ако не ругаеш. Що се отнася до теб, Нора, просто имаш късмет, че капитанът се грижи за теб. С борбения си нрав сигурно щеше да си разбиеш някъде главата, ако не беше той. Във всеки случай, аз сигурно имам достатъчно проблеми с къщата, която сякаш всеки момент ще се сгромоляса, за да слушам как бъбрите като ученички.
— Мислиш ли, че ще бъдем убити? — осмели се да попита Дебора със слаб и треперещ глас. Точно в този момент тя изглеждаше по-малка отколкото в същност беше. — Къщата наистина ли ще се сгромоляса?
Шарлот се протегна и хвана момичето за ръката.
— Не, мила моя. Няма да бъдем убити. Джакоба преувеличаваше — стените на къщата са така здрави, както и самият остров.
— Мисля да попеем — предложи Стела.
— О, господи! — оплака се Джейн — не ви ли стига, че се спасяваме от урагана в една плесенясала маза, в компанията на маймуна? Трябва ли и твоето виене да слушаме?
Шарлот се усмихна.
— Защо да не се забавляваме — каза тя и повдигна рамене. В следващия миг те всички запяха с все сила глупави песнички, разбира се, с изключение на Джакоба, а също и на маймуната.
Скоро дойдоха мъжете, всички, освен Патрик и г-н Кочран. Донесоха одеяла и още свещи, а така също и кошници с храна и гюмове, пълни с вода.
Минаха доста часове докато вятърът утихна и голямата къща престана да трепери из основи. Шарлот лежеше будна върху голям кош, плътно завита в одеялото си. Чу вратата да се отваря със скърцане.
— Свърши — чу тя Патрик да казва изморено.
Тя се надигна, отмести одеялото и отиде при него.
— Добре ли си?
Той отмести поглед и видя как мускулът в основата на гърлото му се огъна:
— Да — пресипнало отговори — нищо не е останало от реколтата захарна тръстика, а така също и от помощните постройки.
Шарлот сложи нежно ръце върху раменете му, които бяха стегнати под скъсаната му и мръсна сватбена риза. Тя му каза с очи, че иска да му помогне да забрави унищожената реколта и всички щети, поне тази нощ.
Желая те, призна само с поглед той.
— Всички — изкомандва г-н Кочран с весел глас — обратно в меките легла! Най-лошото свърши.
Патрик дълго стоеше и гледаше надолу към Шарлот, взе ръцете й в своите, повдигна ги към устните си и целуна кокалчетата. Бяха сами, дори маймуната си бе отишла, когато той прошепна:
— О, г-жо Тревърън, защо си толкова красива?
Тя плъзна ръце около слабия му кръст.
— Нямам обувки — прошепна тя, отминавайки въпроса му, защото не знаеше какво да отговори.
Той се засмя, когато повдигна подгъва на полата й и видя десет пръста да блестят като алабастър на мъждукащата светлина на свещите.
— Напомни ми да ти прочета конско за неподчинението ти — каза той, грабна я на ръце и пое към изхода.
— Като стана дума за това… — започна Шарлот намръщена.
Усети го да въздиша, докато я носи нагоре по каменните стълби, а от там през централната част на огромната очукана от вятъра къща.
— Ако смяташ да ми се караш, защото съм крещял на Нора, жено, спести си приказките. Ако бях
