— Би ли приел Дона в своето племе? Надявах се да я вземеш за своя втора жена, но тъй като вече имаш Слънчев лъч, може би ще намериш някой млад боец, който се нуждае от партньорка.
— Това ли е твоето желание?
— Така трябва да бъде.
— Значи нека бъде така. Но аз ще те помоля за нещо в замяна.
— Каквото и да е.
— Остани тук през зимата. Липсваше ми.
Вървящият в сянката понечи да откаже, но сърце не му даде. Бягащият лос му бе осигурил място за усамотение, когато бе разтърсен от смъртта на Утринна мъгла. Бе оставил раните му да заздравяват постепенно, бе станал негов учител и приятел. Но ако останеше тук, щяха да възникнат сериозни проблеми. Знаеше, че ще е по-лесно, ако скъса веднага с Дона. Останеше ли тук, това щеше да ги накара да се поддадат на взаимната си страст. Това щеше да бъде голямо изпитание, но Вървящият в сянката сметна, че трябва да уважи молбата на Бягащия лос и да остане с племето до пролетта.
— Ще остана, докато се стопи снегът по планините. После ще отпътувам за Орегон, за да се видя със сестра си.
Пролетен дъжд дойде с храната и те прекратиха разговора, за да се насладят на вкусно ухаещото еленско задушено.
Дона изпитваше странно чувство, отивайки заедно със Слънчев лъч към потока. Индианката беше приветлива и мила и докато си бъбреха, Дона започна да свиква със сиукския език. Още не разбираше много неща, но предположи, че с времето ще се научи.
— Тук никой няма да ни безпокои — каза Слънчев лъч, когато Дона коленичи при потока и заплиска лицето и врата си с вода. — Тук се къпят жените. Вървящият в сянката твой мъж ли е? — запита тя непривично дръзко.
Но когато разбра, че е престъпила границите на приличието, почервеня и се извини.
— Няма нищо — каза Дона. — Не си ме обидила. Вървящият в сянката не е мой мъж. Той ме доведе при Бягащия лос, защото нямаше къде да отида и той помисли, че тук ще ми бъде добре.
— В резервата животът не е винаги хубав, но вярвам, че ще бъдеш щастлива с нас. Всички млади воини ще се надпреварват да спечелят вниманието ти. Скоро ще имаш много ухажори.
— Не съм сигурна, че искам съпруг. Аз съм вдовица и бракът ми не беше щастлив.
— Довери се на Бягащия лос, той ще ти избере подходящ човек. — Тя се усмихна плахо. — Може би той ще убеди Вървящия в сянката да се съедини с тебе, дори ако това не се хареса на Смеещия се ручей. Тя го чака много години да се върне при нея.
Дона внезапно потръпна от студ. Досега не се беше замисляла върху възможността някоя жена да очаква Вървящия в сянката. Затова ли той толкова искаше да я види омъжена за друг?
11.
Поканиха Дона да сподели колибата на Бягащия лос и семейството му, но когато Вървящият в сянката каза, че понеже е вдовица, трябва да й бъде дадено отделно типи, вождът се съгласи. Тя наблюдаваше смаяна как жените построиха новия й дом. Когато свършиха, внесоха вътре всякакви прибори и сечива, необходими за домакинството. За кратко време типито се превърна в удобно и уютно жилище.
Вървящият в сянката също трябваше да живее отделно. Когато жените свършиха с типито на Дона, се заеха с неговото. Тя се почувства объркана, когато осъзна, че ще трябва да живее в колибата си сама. Толкова време бе живяла с него, че не знаеше как ще спи, ако той не е до нея.
Вървящият в сянката се приближи към Дона; никога не я беше виждал толкова замислена.
— Не е възможно вече да си нещастна; живяла си тук твърде малко време, за да си създадеш представа. Какво мислиш за Бягащия лос и жените му?
— Бягащият лос изглежда… много мил, а жените му са приветливи. — Тя изведнъж отчаяно се вкопчи в ръката му. — Не ми е добре с тези хора, Вървящ в сянката. Ще бъда самотна, когато ти си тръгнеш.
— Няма да си тръгна, преди да дойде пролет. Дотогава ти ще си намерила някой млад мъж, когото да харесаш. Може дори да си се омъжила.
Той сви вежди. Защо тази мисъл му се виждаше обезпокоителна?
Тя го изгледа убийствено.
— Не искам да се омъжвам повторно.
— Не всички мъже са като Коб. Бягащият лос ще ти намери добър мъж. А и аз ще съм тук и ще помагам.
Дона отмести поглед — не искаше да му покаже колко я е засегнало това, че толкова бърза да се освободи от нея. Видя с ъгълчето на окото си, че една жена се приближава до тях. Беше по-възрастна от Дона, може би към тридесетте. И много по-пищна. Тя видя как очите й се спряха на Вървящия в сянката.
— Добре дошъл у дома, Вървящ в сянката. Липсваше ми.
В очите й се четеше неприкрито желание.
— Хубаво е човек да се върне при приятели, Смеещ се ручей. Запозна ли се с Дона?
Смеещият се ручей хвърли бегъл поглед на Дона.
— Тя твоя жена ли е?
— Не. Знаеш, че никоя не може да замести Утринна мъгла в сърцето ми.
— Дълго те чаках да се върнеш.
— Изненадан съм, че не си се омъжила повторно. Има много воини, които биха оценили съпруга като тебе.
— Има само един воин, когото искам — каза тя с лукав намек. — Ела в моята колиба довечера. Ще приготвя любимото ти ядене.
Дона изфуча ревниво. Не би трябвало да я интересува коя жена ще заведе в леглото си Вървящият в сянката, но в действителност това имаше значение за нея.
— Не тази вечер. Бягащият лос ни покани да споделим храната му. Може би друг път.
— Друг път — съгласи се тя, хвърли лека усмивка към Дона, обърна се и се отдалечи.
— Тя не ме харесва — отбеляза Дона.
— Въобразяваш си. Смеещият се ручей няма причина да не те харесва.
Дона не мислеше така, но не започна да спори. Явно беше, че Смеещият се ручей желае Вървящия в сянката. Дона щеше да продължи за говори за индианката, но се появиха Пролетен дъжд и Слънчев лъч и я поведоха към мястото за къпане. По-късно щеше да вечеря с тях.
Дона се нахрани с жените, след като поднесоха яденето на мъжете. Изглеждаше странно, че жените и мъжете не се хранят заедно, но тя имаше да научи още много неща за индианската култура. Помогна да раздигнат трапезата, а в това време Вървящият в сянката и Бягащият лос запушиха и подеха разговор.
— Обезпокоителен слух стигна до ушите ми, Бягащ лос — каза Вървящият в сянката.
— Какъв е този слух, приятелю?
— Срещнах Рогатия бухал и група ренегати преди няколко дни. Говорих и с един вожд, който беше тръгнал с хората си на север към Литъл Биг Хорн. Говори се за възмездие заради многото неправди, извършени срещу индианския народ. Вярно ли е, че сиукските племена се събират в Литъл Биг Хорн и се готвят за битка?
Бягащият лос кимна бавно.
— Ушите ти не са те излъгали, Вървящ в сянката. Твърде много договори бяха нарушени, твърде много лъжливи обещания бяха дадени. Неотдавнашното нахлуване в нашите свещени хълмове не може да бъде пренебрегнато. Трябва да покажем на белите очи, че не могат да се отнасят към нас с такова очебийно неуважение.
— Не ми харесва това, което чувам, Бягащ лос. Ти със сигурност си достатъчно мъдър, за да поведеш народа си към Литъл Биг Хорн. Остани тук. Не влизай в битката. Тя може само да сложи начало на края на индианските народи.
