съпруга. Но после се закле, че вече няма да забравя. След ден-два ще стигнат селото на Бягащия лос и той щеше да се погрижи младите воини да разберат, че тя е свободна. За него беше важно Дона да намери щастие. Дълбоко съжаляваше, че не е способен да й даде любовта, която толкова заслужаваше, но така трябваше да бъде.
Отказът да се обвърже с друга жена се бе превърнал в натрапчива идея за Вървящия в сянката. Твърде дълго бе живял със спомена за Утринна мъгла, за да се ожени повторно. Харесваше му да се люби с жените, но без да се обвързва. Бе обяснил това на Дона, за да не си вади неверни заключения за връзката помежду им. Тя беше твърде крехка, за да се обрече на мъж, който може да й даде само малка част от себе си. Заслужаваше нещо много повече от това, което той можеше да й предложи.
А той не искаше да рискува да направи дете на Дона. Не можеше да си представи друга жена, освен Утринна мъгла като майка на своите деца. И тъй като това вече не беше възможно, Вървящият в сянката реши да остави на своята близначка грижата за създаването на деца.
Рогатият бухал им позволи да напуснат лагера му без никакви инциденти. Но Дона се успокои едва когато оставиха селцето далече зад гърба си. Дори тогава продължи да се озърта, очаквайки да види Рогатия бухал и бандата му да препускат след тях.
След три дни намериха селото на Бягащия лос, разположено в една долина на север от агенцията на Червения облак. Дона бе смаяна от небивалото гостоприемство, с което посрещнаха Вървящия в сянката, и се учуди, като видя колко го обичат в племето на Бягащия лос. Питаше се какво ли е направил, за да заслужи уважението им. После видя един красив индианец да се приближава към тях и разбра, че това е Бягащият лос.
Индианецът стисна рамото на Вървящия в сянката и шумно го приветства.
— Добре дошъл, братко! Много луни минаха, откакто за последен път те видяха очите ми. Какво те води в моя лагер?
— Дълга история, Бягащ лос. Дошъл съм да те моля за една услуга. Но първо искам да те запозная с Дона. Майка й е принадлежала към сиукския народ. Тя разбира езика ти и може да говори, но не много добре. — Той се обърна към Дона. — Дона, това е моят добър приятел Бягащият лос.
Индианецът погледна внимателно Дона в лицето. После се усмихна на Вървящия в сянката.
— Радвам се, че най-накрая послуша съвета ми и намери жена, която да обичаш. Това е добре. Сърцето ти твърде дълго остана празно.
— Не, не си ме разбрал. Тя не е моя жена.
Колкото и вярно да беше, това, че Вървящият в сянката отричаше връзката помежду им, нанесе удар по гордостта на Дона. Вече няколко седмици живееха заедно. Бяха се любили, нежността му бе като балсам за израненото й тяло и стъпканата й душа. Той бе посял надежда в тъмните кътчета на отчаянието й. Но щом не иска никой да знае, че са в интимна близост, така да бъде. Тя няма да му досажда.
Бягащият лос гледаше ту нея, ту Вървящия в сянката и разбра, че между тях има нещо повече от това, което бяха склонни да признаят. Дона беше красива жена. Приличаше на Утринна мъгла, но той виждаше несъмнените разлики помежду им. Бягащият лос инстинктивно усети, че Дона е страдала много повече, отколкото би било допустимо да страда, която и да е жена. Сърцето и умът й бяха чисти, тя беше обичливо създание, достойно за любов. Интуицията му подсказваше, че Дона е видяла твърде малко радост в живота си.
— Елате да споделите храната ми. Пролетен дъжд ще се радва да те види.
— Как е тя, как са децата ти?
Бягащият лос показа двете голи момченца, които играеха наблизо заедно с още няколко деца.
— Пролетен дъжд е добре. И момчетата растат силни като баща си.
— Взел ли си втора жена?
Бягащият лос кимна утвърдително.
— Съединих се с по-малката сестра на Пролетен дъжд. Слънчев лъч вече носи детето ми. — Той докосна яркочервения кичур, вплетен в гарвановочерната му коса, и се усмихна замислено. — Ако Пламък беше станала моя жена, както желаех, нямаше да имам нужда от втора жена. Още нося нейния талисман.
— За съжаление, сестра ми беше вече омъжена. Двамата с Танър бяха предопределени един за друг.
— Стига толкова спомени. Доведи Дона в колибата ми. Жените ми ще се погрижат да се чувства удобно, докато ние поговорим и изпушим една лула.
Дона схвана доста от думите и разбра, че една жена на име Пламък — да не би да е сестрата на Вървящия в сянката? — е пленила сърцето на Бягащия лос. Историята я заинтригува и тя се зарече да разпита Вървящия в сянката веднага щом й се удаде тази възможност.
— Бягащият лос ни покани в колибата си — каза Вървящият в сянката на Дона на английски. — Двете му жени ще ни посрещнат.
Последваха вожда в неговата колиба и там Вървящият в сянката поздрави едната от жените, като се обърна към нея с името Пролетен дъжд. Тя не беше в първа младост, но още беше красива. От типито излезе една доста по-млада жена и плахо поздрави двамата гости. Беше бременна и Дона предположи, че това е втората жена на Бягащия лос.
Бягащият лос даде нареждания на Пролетен дъжд и покани вървящия в сянката да дойде с него навън. Двамата седнаха пред колибата. Пролетен дъжд изнесе две облегалки от типито, а Слънчев лъч напълни лулата.
— Ще приготвя нещо за ядене — каза Пролетен дъжд.
Дона нямаше представа какво трябва да направи, но Слънчев лъч плахо докосна ръката й и й предложи да я заведе на едно място, където ще може да се освежи. Дона погледна Вървящия в сянката, той кимна и тя излезе заедно с индианката.
Бягащият лос подаде лулата на Вървящия в сянката, той дръпна дълбоко от ароматния тютюн и върна лулата. Накрая индианецът проговори.
— Любопитен съм, Вървящ в сянката. Защо доведе тази жена при мене?
— Първо трябва да ти разкажа за Дона и как се запознах с нея — започна Вървящият в сянката. — После ще разбереш защо търся помощ от тебе.
Той започна да разказва подробно, излагайки всичко, с изключение на интимната си връзка с Дона. Това беше само тяхна работа, на никого другиго. Но Бягащият лос не беше глупав. Четеше в думите повече от това, което казваха.
— Ти се чувстваш отговорен за Дона — забеляза вождът. — Може би се самозалъгваш. Тя е много красива. Човек лесно може да се влюби в нея.
— Знаеш, че за мене няма друга жена след Утринна мъгла. Тя е запечатана в сърцето ми. Дона заслужава мъж, който да я обича така, както заслужава да бъде обичана. Понесла е много болка и унижение от мъжете. Надявам се да й намериш добър съпруг.
Бягащият лос още веднъж дръпна дълбоко от лулата. Изпусна облак син дим. Когато димът се разнесе, Вървящият в сянката с учудване видя, че Бягащият лос е намръщен.
— Да не съм казал нещо, което да те е ядосало? — запита той.
— Тъжен съм, защото не оставяш духа на сестра ми да намери мир. Твърде дълго я държиш жива в сърцето си, братко. Тя умря преди много време. И би искала да намериш щастие с друга жена. Опитвал ли си се да отвориш сърцето си пред Дона?
— Още не съм готов. Дона разбира това и го приема.
Бягащият лос хвърли дълъг поглед към Вървящия в сянката, подбирайки внимателно думите си.
— Ти взе ли Дона в постелята си?
Макар че въпросът беше много личен, той очакваше открит и честен отговор.
Вървящият в сянката се изчерви и отмести очи, без да отговори. Мълчанието му каза на Бягащия лос това, което искаше да разбере.
— Тъй като е вдовица, не е нередно тя да те иска.
Вървящият в сянката сметна за уместно да не разказва на приятеля си за девствеността на Дона. Щеше да изглежда като мръсник и негодник, ако се разбере, че е легнал с девица и после е поискал да я остави на друг.
