Той дръпна спокойно юздите и зачака. Дона спря Уоли плътно до него.
Ренегатите ги обкръжиха с подвиквания и заразглеждаха с интерес товарния кон. Вървящият в сянката подкара Боеца напред, за да се срещне с предводителя. Веднага позна набития сиукски вожд. Той и група воини кучета се бяха отделили от племето на Бягащия лос, когато вождът ги отведе в резервата. Вървящият в сянката се обърна към вожда на съвършен сиукски:
— Защо ни спирате? Не ме ли позна, Рогат бухал? Аз съм Вървящият в сянката, зетят на Бягащия лос.
Рогатият бухал се вгледа във Вървящия в сянката и неугледното му лице изрази изненада.
— Много време мина, Вървящ в сянката. Чух, че си се отделил от племето.
— Сега се върнах — бе отговорът. — Търся селото на Бягащия лос.
— А, Бягащият лос е страхлива бабичка. Крие се в резервата, вместо да се бие за правото да живее свободен. — Той посочи с пръст към гърдите си. — Рогатият бухал няма да остави белите очи да завземат земите ни без бой. Ще се присъединиш ли към нашата битка, Вървящ в сянката?
— Аз съчувствам на вашето дело, Рогат бухал, но имам много важна работа с Бягащия лос.
Тъмният поглед на Рогатия бухал се премести върху Дона и това, което видя, му хареса.
— Тази жена твоя ли е?
— Жената се казва Дона. Пътува с мене към селото на Бягащия лос. Във вените й тече сиукска кръв.
— Метиска. Няма значение, ще я купя от тебе. Имам много коне; кажи цената.
Дона се приближи плътно до Вървящия в сянката. Беше изненадана от това, че успя да разбере повечето думи. Много отдавна майка й я бе учила на този език; въпреки всичко, малко по малко, думите й станаха ясни.
— Тя не е за продан.
Рогатият бухал го изгледа недружелюбно.
— Ще изпушим една лула и ще си поговорим. Елате, ще дойдете с нас в лагера ни.
Рогатият бухал каза нещо на хората си и те в миг обкръжиха Вървящия в сянката и Дона.
— Отиваме с тях — каза Вървящият в сянката. — Не се тревожи, няма да им позволя да ти направят нещо лошо.
Яздиха цели два часа, обкръжени от ренегатите, и пристигнаха в малък лагер от дванадесетина типита. Пред тях бяха излезли няколко жени и деца, насреща им изтичаха две-три мършави кучета. Според Вървящия в сянката това беше жалък образец на индианските селища, които познаваше от времето, когато бе живял с племето.
Рогатият бухал слезе от коня си. Вървящият в сянката се спусна от седлото на Боеца и помогна на Дона. Тръгнаха след Рогатия бухал към една колиба, украсена с кожи от елени и лосове. Той влезе вътре, а двамата го последваха.
— Ще поговорим сега за условията — обяви Рогатият бухал без никакъв увод, седна на земята и се облегна на една облегалка, покрита с кожа. Двамата му гости седнаха с кръстосани крака срещу него.
Дона се размърда, смутена от настойчивия поглед на индианеца. Беше уверена, че Вървящият в сянката ще ги измъкне от затруднението, но се плашеше от нескрития интерес на Рогатия бухал към нея. Защо бе позволила на Вървящия в сянката да я довлече в тази пустош? Въпреки смесената си кръв не чувстваше индианците близки.
— Няма за какво да говорим — каза Вървящият в сянката. — Дона не е за продан.
— Вие сте мои пленници — напомни му Рогатият бухал. — Владея живота и смъртта ви.
— Аз принадлежа към сиукския народ — заяви Вървящият в сянката. — Племето на Бягащия лос ме осинови, спечелих си име със смели постъпки. Ако ме убиеш, това няма да ти донесе почести.
Рогатият бухал потъна в замислено мълчание.
— Ти казваш истината, Вървящ в сянката. Аз се отделих от племето си, защото не желаех да отида в резервата, но не съм направил нищо, което да опетни честта ми пред племето. Борех се за правото да живеем свободно, докато другите се подчиниха на договори без никаква стойност, които биват нарушавани ден след ден. Не съм във вражда с тебе. Можеш да си вървиш.
Вървящият в сянката беше твърде хитър, за да приеме на доверие думите на Рогатия бухал. Ренегатът искаше Дона, затова трябваше да се прибегне до дипломация.
— Двамата с Дона си тръгваме — каза Вървящият в сянката.
Дона изпита такова облекчение, че веднага скочи на крака. Но видя каменното изражение на Вървящия в сянката и се уплаши.
— Ти можеш да си идеш, Вървящ в сянката, но жената остава. Тя много ми хареса. Още тази нощ ще се облекча между бедрата й.
Дона вече не можеше да мълчи.
— Не! Аз тръгвам с Вървящия в сянката!
— Тихо, Дона — изсъска той предупредително. — Не показвай, че си ядосана.
— Няма да му позволиш да ме вземе, нали? — прошепна тя.
Той я погледна развълнувано.
— Никога!
Вървящият в сянката знаеше, че има само един начин да спаси Дона от намеренията на Рогатия бухал. Отчаяното положение налагаше отчаяни мерки. Винаги можеше, да предизвика въоръжен сблъсък, но това едва ли би гарантирало безопасността на Дона. Трябваше да избягва всички действия, които можеха да я застрашат.
Рогатият бухал изгледа изпитателно Дона.
— Ти си прекалено дръзка. Ще те науча да си държиш езика.
— Съжалявам, Рогат бухал, Дона не е твоя. Добре познавам сиукските закони.
Индианецът погледна Вървящия в сянката.
— Какви игри играеш?
— Никакви. Дона е моя жена. Сиукските закони не позволяват да се взема жената на друг мъж, освен ако няма развод. А развод няма. Сега дори Дона може би носи моето дете.
Когато изрече тези думи, поразен разбра, че може да са напълно верни. Два пъти се бяха любили. Голяма вероятност имаше тя да е забременяла.
Тъмният поглед на Рогатия бухал се плъзна по фигурата на Дона така напрегнато, че тя се изплаши и стомахът й се сви.
— Лъжеш! — извика той.
Не обичаше да го мамят.
Един мускул подскочи на бузата на Вървящия в сянката.
— Не обичам да ме наричат лъжец.
— А аз не обичам да ме вземат за глупак.
Вгледаха се един в друг, изпаднали в безизходица. Ако Рогатият бухал убиеше Вървящия в сянката и вземеше жена му, щеше да опетни честта си и воините му щяха да го отхвърлят, защото някои от тях се бяха сприятелили с Вървящия в сянката, докато живееше с племето. Да, Рогатият бухал беше ренегат, но никога не бе нарушавал сиукските закони и все още се смяташе за член на своето племе.
— Тази нощ ще бъдете наши гости — каза най-накрая индианецът, загърбил враждебността. — Ще помисля и утре ще ти съобщя решението си.
— Няма нищо за решаване — отговори Вървящият в сянката, — но ние ще приемем твоето гостоприемство. — Той рязко се изправи. — Покажи ни къде можем да спим.
— Елате, ще ви заведа. — Последваха го до едно празно типи, недалеч от неговото. — Жълтото куче тръгна по пътя на духовете и тази колиба вече не му трябва. Можете да спите тук тази нощ.
— Мислиш ли, че ще ни пусне да си идем? — запита Дона, след като Рогатият бухал излезе.
— Длъжен е. Не е лош човек, но доста се пали. Не поиска да иде заедно с Бягащия лос в резервата и взе със себе си малка група воини, които мислеха като него. Всява паника сред войниците, напада ги и краде провизиите им. Но не мога да го обвинявам. Индианците бяха изгонени от домовете си и принудени да оцеляват на една неплодородна земя, където почти няма животни и храна. Рогатият бухал усеща, че тази
