я вкусваше и се бореше с нейния. Тя усети, че тялото й пламва, подлудява от допира на този зеленоок дивак, който я бе научил да изпитва нужда от него. Когато накрая той освободи устата й, Дона се олюля, зашеметена от изблика на неговата страст.
— Защо го правиш? — запита тя с разтреперан глас. — Смеещият се ручей не ти ли беше достатъчна?
Вървящият в сянката изстена, осъзнавайки, че тя го е видяла да влиза в колибата на индианката.
— Нищо не стана между мене и нея.
Тя изфуча съвсем не по женски.
— Не ти вярвам. Смеещият се ручей доста безсрамно те преследваше. А ти изглеждаше доста склонен да се съединиш с нея в колибата й.
Той й се усмихна полека.
— Ревнуваш ли?
Дона се изчерви и сведе очи. Нямаше да му достави удоволствието да разбере колко много я е наранило това, че го видя с предизвикателната вдовица. Вървящият в сянката не й бе дал друга надежда, освен тази, да се любят от време навреме, така че защо да ревнува?
— Дона, погледни ме. — Той хвана брадичката й и вдигна лицето й към себе си. — Не съм се любил със Смеещия се ручей, защото исках теб в прегръдките си. Искам те, Дона. Господ да ми е на помощ, защото аз не мога да си помогна.
— Не, недей! — извика тя, отблъсквайки ръцете му.
Ако я докоснеше, тя щеше да се разпадне. Но вече беше твърде късно. Ръцете му се плъзнаха по тялото й, обхванаха задничето й и я притиснаха към твърдата издутина на неговата ерекция. Тя бе загубена.
12.
Вървящият в сянката положи Дона на легло от мек мъх, без да се откъсва от устата й. Жадната настойчивост на целувките му палеше огнени пламъци в нея. Двамата пъшкаха, докато той целуваше пулсиращата ямка в основата на шията й, облизваше розовото й ушенце и притискаше устни към горната част на гърдите й, които се подаваха над деколтето на блузата й.
— Господи, колко си сладка — шепнеше той срещу устните й. — Липсваше ми. И това ми липсваше.
Първата мисъл на Дона беше да му откаже. Но тя се стопи бързо под горещите му целувки. Вкусът на устните му бе така познат. Беше като пристрастяване. Колкото повече я целуваше, толкова повече целувки искаше тя. След секунди вече усети как отговаря на властните пориви на устата му, отчаяно прилепена до него, жадуваща за магията на допира му.
Той започна да я съблича, сваляйки дрехите й една по една. Дона бе така замаяна от собствените си чувства, че не издаде дори един протестен вик. Видя се гола и той отново я зацелува, милвайки гърдите й с една ръка, докато с другата бе обхванал венериното й хълмче и бе пъхнал единия си пръст в кадифената цепнатина, вече овлажнена за него. Гърбът на ръката му дразнеше закачливо малкото чувствително възелче на страстта и Дона се изви, притискайки се към него.
— Искаш ме толкова силно, колкото и аз тебе — прошепна Вървящият в сянката срещу устните й.
Дона отвори уста, за да оспори думите му, но не можа да изрече нищо, само изстена ниско и жадуващо.
Той внимателно пъхна още един пръст в нея. Тялото му се стегна мъчително, реагирайки на горещината, която струеше от нейното тяло. Когато тя се притисна силно към изследващите му пръсти, той пожела да влезе дълбоко в нея, но си наложи да бъде търпелив.
— Ти си толкова красива. Гладка, мека и гореща — шепнеше той срещу устните й. — Гърдите ти са великолепни.
Свободната му ръка галеше едната й гърда, а палецът минаваше полека върху щръкналото й връхче.
Дона потрепери от удоволствие и изстена, когато я разтърси тласъкът на копнежа по него. Макар че Вървящият в сянката почти не беше облечен, панталоните му бяха станали бариера между нея и него. Тя дръпна пречещата й дреха, казвайки му без думи какво иска. Той се надигна и я свали. Мъжествеността му щръкна освободена, издигайки се над стегнатите мускули на корема. Дона преглътна конвулсивно, посягайки да го обхване.
Вървящият в сянката се стегна, хвана ръката й и я поведе нагоре-надолу в движение, което му доставяше удоволствие. После устата му потърси набъбналото връхче на едната гърда. Езикът му запърха по него с чувствени движения, а след това той я засмука силно. Дона усети трепване в тайното място между краката си. Почувства се гореща и влажна, пулсирайки от отчаяно желание.
Ръцете му не спираха да се движат. Той галеше хълбоците и бедрата й, гърдите и хълмчето между краката й. Измъчен стон се откъсна от устните й.
— Сега, любов моя, сега — въздъхна Вървящият в сянката, усещайки как го пронизват острите копия на нетърпението.
— Ела — умоляваше го Дона.
Не можеше да понася вече това изтънчено мъчение.
Той се усмихна, плъзна се надолу по тялото й и леко разтвори краката й. Тя почувства топлия му дъх върху интимното си място и се изпъна в очакване. Езикът му запърха върху набъбналите листенца на нейната женственост. Вкусваше я и я облизваше, дълбаеше и изследваше с диво настървение. Сладкото мъчение продължаваше още и още… докато тя не се разтърси, издавайки дрезгав вик. Преди още да е отшумял последният й спазъм, той се надигна на колене и навлезе в нея, отключвайки още една кулминация, почти толкова силна, колкото и първата.
Вървящият в сянката замря, вгледан в нея. Вторият взрив на удоволствието й го смая.
— Обичам да гледам лицето ти, когато се освобождаваш — каза той с глас, пресипнал от страст.
Спазмите й, разтърсващи и него, го подлудяваха.
Със стегнати мускули и измъчено изражение той продължи да навлиза дълбоко в нея, отново и отново, с мощни тласъци на слабините. Пръстите й се вкопчиха в раменете му, докато той продължаваше да подклажда пламъците на нейния екстаз. Яздеше я силно, навлизаше дълбоко със силни тласъци. Изля семето си в нея с дрезгав вик, без да спира да се движи. Накрая затихна и се търкулна до нея, отпускайки се по гръб.
Дона озадачена се взря в небето. Чувстваше се така, сякаш е била изстреляна далече над облаците, за да докосне слънцето. Тялото й още се топеше в ослепителни пламъци. Обърна глава към Вървящия в сянката и видя, че я гледа. Изчерви се и се опита да се прикрие с метнатите си настрана дрехи.
— Недей — каза той и хвана ръката й. — Нека те погледам още малко.
— Ами ако дойде някой?
— Няма. Далече сме от отъпканите пътеки. Ти си красива. Напомняш ми на… — и той замълча.
— … Утринна мъгла — прошепна Дона; започваше вече да мрази жената, която Вървящият в сянката толкова обичаше. — Тя е мъртва.
Той стисна устни. Болеше го, когато му напомняха за тази загуба.
Дона се изправи и започна да се облича.
— Това не биваше да се случва. Скоро ще бъда съпруга на друг мъж. По-добре ще е и за двама ни, ако си тръгнеш, преди да е настъпила пролетта. Прекалено голямо изкушение си. Доведе ме тук, за да заживея нов живот; защо сега не ме оставиш?
Наистина, защо, помисли Вървящият в сянката. Тъй като не искаше Дона за себе си, трябваше да я остави на някой друг и да намери временно удоволствие при Смеещия се ручей. За съжаление, той не искаше тази жена. А мисълта, че Дона ще бъде с Виещия вълк или с друг мъж никак не му харесваше. В действителност нямаше да я остави да се съсипе, ставайки жена на Виещия вълк. Дори ако трябваше да… Боже господи, за какво мисли? Имаше само един начин да предотврати подобно нещо, но беше ли готов за втора трайна връзка? Вървящият в сянката се замисли сериозно над ситуацията.
Дона беше облечена и готова да се върне в лагера, когато той стигна до решение. Скочи на крака и я хвана за ръка, за да не й позволи да си тръгне.
— Не мога да ти позволя да се съединиш с Виещия вълк.
