— Ха — изсмя се Гил. — Твоят човек май се е изпарил, като ни е чул да идваме. Диваците са страхливци. Виж какво направиха с генерал Къстър при Литъл Биг Хорн. — Приближи се и впи поглед в нея. — Я, проклет да съм. Сини очи. Виж тука, Мейс, тя била метиска. Майка й май се е търкаляла с някой бял. И ти ли си курва като майка си, а, сладурче?
Дона отстъпи назад, право в ръцете на Мейс. Изпищя, когато той я притисна здраво.
— Хванах я! — извика той тържествуващо, наслаждавайки се на безпомощността на Дона. — Никога не съм имал метиска. Последната жена, с която спах, беше една дърта курва в Чейен. Сега ще й се порадвам на тази.
Ръката му се плъзна напред по гърдите й и ги стисна болезнено.
— Не! — извика Дона с внезапно избухнал гняв. — Никой мъж вече няма да се гаври с мен!
И тя заби зъби в ръката на Мейс. Той изрева, отслабвайки хватката си, и това й беше достатъчно, за да се завърти и да забие коляното си в слабините му.
— Кучка такава! — изохка той и падна на колене.
Гил замахна да я удари и Дона се завъртя.
— Спри или си мъртъв!
— Какво, по дяволите…
Гил се обърна към гласа. Посегна към оръжието си, но видя, че Коул вече се е прицелил в него, и отпусна ръце.
— Хвърли оръжието и иди там при другия.
— Коул, слава богу, че си дойде — изрече Дона, омаломощена от облекчение.
— Направиха ли ти нещо? — В гласа му се долавяше искрена загриженост.
— Не.
— Ти там, на земята — изрече той, посочвайки към Мейс, който още беше на колене, държейки се за чатала. — Хвърли си оръжието насам. — И двамата се подчиниха, следейки с очи пистолета на Коул. — Сега се качвайте на конете и да ви няма. Ако ви видя пак, първо ще стрелям, после ще питам.
— По дяволите, нищо не сме направили на индианката ти, господине — изхленчи Гил. — Просто си приказвахме.
— Тази жена е моята съпруга — натърти Коул. — Добре ще направите, ако го запомните.
— Ти какво, да не си приятел на индианците? Не чу ли какво е станало при Литъл Биг Хорн?
— Чух. Сега се измитайте оттук.
— Ами оръжията ни?
— Вече не са ваши. Дона, претърси конете им, виж дали нямат пушки. Ако имат, ги вземи.
— Я чакай малко — изрева Мейс. — Не можеш да оставиш човека без никаква защита.
Дона извади пушките от дисагите и се приближи към Коул.
— Мога и ще го направя. Или предпочитате да ви отведа в града и да ви предам на шерифа? Няма да се изненадам, ако сте обявени за издирване.
— Няма защо да ни предаваш на шерифа, господине, тръгваме си.
Минаха предпазливо покрай Коул, качиха се на конете и отпратиха.
Той ги загледа как се отдалечават и се успокои едва когато изчезнаха. Мина много време, преди да се обърне към Дона, за да види дали не е наранена.
— Сигурна ли си, че си добре?
— Нищо ми няма.
Усмивка повдигна ъгълчетата на устните му.
— Какво направи на Мейс?
Тя също му се усмихна.
— Накарах го да съжали, че ме е докоснал. Когато ме сграбчи, се сетих за Били. Не можех да му позволя да ми стори нещо, затова направих каквото трябваше.
— Сигурен съм, че ако не се бях появил, щеше да се справиш и с другия пак така смело и ефикасно.
— Знам ли — усъмни се тя. — Въпреки това ужасно се зарадвах, като те видях. Какво те задържа?
— Трудно намерих фургон. Накрая открих един, който обаче има нужда да се поправи. Ковачът обеща да свърши работата утре следобед. А с провизиите и воловете беше лесно. Оставих ги при фургона. — Той подуши въздуха. — Бекон ли усеща носът ми? Бих изял цяла мечка.
— О, беконът! — Дона махна димящия тиган от огъня. — Прегорял е, но се обзалагам, че е по-вкусен от мечешкото. Ще отворя една консерва боб, мисля, че е останала и една кутия праскови.
Нахраниха се мълчаливо. Коул изгълта яденето на две хапки, докато Дона вяло ровеше в чинията. Когато свършиха, тя започна да раздига. Той я загледа с гладно изражение, което нямаше нищо общо с храната. Когато тя се запъти към потока със сапун и кърпа, той извика:
— Не се отдалечавай много!
Нощта беше хладна, но Дона искаше да отмие от себе си усещането от допира на Мейс. Свали разцепената пола за езда и блузата и нагази във водата по долна риза. Планинският поток беше по-студен, отколкото очакваше, затова тя побърза да се измие. Когато свърши, беше ужасно настръхнала. Тъкмо излизаше от водата, когато забеляза Коул. Чакаше я на брега с едно одеяло. Дона излезе и той я уви в одеялото, вдигна я на ръце и я отнесе в лагера.
— Мога да вървя — протестира Дона.
— Предпочитам да те нося. — Остави я пред огъня и свали ризата й. — Махни това. Мокро е. Взех ти дрехите, докато се къпеше, и ги донесох тук.
Коул я уви отново в одеялото, грабна я и я занесе на постелките, които беше приготвил.
Сложи оръжията наблизо, свали панталоните и ризата и се пъхна при Дона под двата пласта одеяла.
— Студено ли ти е?
Да й е студено ли? Дона цялата пламтеше. Откакто бяха заминали от Литъл Биг Хорн, беше толкова изтощена, че не можеше да направи нищо друго, освен всяка нощ да се сгушва до Коул и да заспива. Липсваше й сливането на телата им, липсваха й неговите целувки, ласките на ръцете му.
— Как да ми е студено, като ти си толкова топъл?
— Господи, колко ми липсваше — прошепна в косата й той.
— Нали бях при тебе — напомни му тя.
— С дни не съм те докосвал. Беше толкова изтощена, че сърце не ми даваше да те безпокоя. И сега няма да те безпокоя, ако си много уморена или разстроена. Тия мръсници сигурно са те уплашили. Когато видях Мейс да те държи, бях готов да го убия.
— Радвам се, че не го направи. До гуша ми дойде от убийства и кръв. Просто ме люби. Накарай ме да забравя, че ще ме изоставиш.
— Дона, аз…
Какво би могъл да каже? Че няма намерение да я изостави, след като се види със сестра си? Че я обича? Вече й беше казал, че не може отново да обича, а не искаше да я лъже.
— Не, не го казвай. Знам какво си мислиш. Знам, че сърцето ти не е свободно да обича. И няма да имам мъж, който да не ме обича толкова силно, колкото аз го обичам. Люби ме сега. Нека се държим така, все едно сме съпруг и съпруга и ти никога няма да ме изоставиш.
Страстните й думи засегнаха съвестта му. Той винаги бе осъждал мъжете, които използват жените, но нима не правеше същото с Дона? Най-малкото, след като с Утринна мъгла бе преживял най-пълното сливане между женско и мъжко тяло. Ужасно желаеше Дона, но обичаше ли я? Не знаеше какво да прави с нейните чувства към него. Те бяха по-скоро бреме, а не благословия. Но мислите му се разпръснаха в мига, когато Дона притегли главата му към себе си и го целуна. Когато устните им се сляха, избухналата страст помете всичките му угризения. Цялото му същество се съсредоточи върху жената, която държеше в обятията си.
Дона отвори устата си за него и Коул я завладя властно. Когато той отметна одеялото и откри тялото й, тя почувства да я облъхва студен въздух. Той започна да целува и да облизва гърдите й, разкошно набъбнали за него, със сладки твърди зърна. Изстена задавено; възбудата му се превръщаше в сладко мъчение.
