мене, но тя отказа. Каза, че майките на убитите деца имат нужда от нея. Когато отказах да тръгна без нея, Мустафа, капитанът на личната ми охрана, ме удари по главата, паднах в безсъзнание и той ме отнесъл на кораба ми. Известно време мама е живеела в харема, без да се страхува, че някой ще й направи нещо лошо, но започнах да чувам тревожни слухове, които ме накараха да помоля Ибрахим, чрез един посредник да я пусне да дойде при мене. Досега той отказваше. Нали разбираш, брат ми иска да престана да преча на корабите му и заплашва да убие майка ми, ако не се предам. Не смея да отида в Истанбул, защото неговите еничари имат заповед да ме убият, щом ме видят.
— Майка ти! — прошепна треперливо Уилоу. — Сега разбирам защо си толкова решен да сключиш тази сделка.
— Не мога да позволя на Ибрахим да убие майка ми. Тя ми е много скъпа.
Уилоу се раздвижи неспокойно под него. Той усети еротичното потъркване на гърдите й в неговите и нетърпеливият му член му напомни защо бе повикал русата красавица в стаята си. Със сигурност не беше, за да обсъждат проблемите му.
— Помниш ли какво ти обещах — ще ти покажа удоволствието сред копринени чаршафи?
Усети я как потръпва. Грабна я на ръце и я отнесе на леглото си. То вече беше приготвено; той я положи върху розовата коприна и вдигна полите й, единственото облекло, останало на нея. Тогава започна да сваля собствените си дрехи; сребристият му поглед я предизвикваше да го гледа.
Уилоу искаше да отклони очи, но не можа. Тарик беше великолепен, всяка част от него бе мъжествена, цялото му тяло беше мускули и сухожилия. Кожата му грееше сякаш позлатена от слънцето; чертите му бяха остро изсечени, като от гранит. Издути мускули оформяха торса му, а тънката талия и хълбоците му напомняха грациозна пантера. Бронзовата му плът и черната коса му придаваха екзотичен вид, но чертите му и сребристите очи издаваха английската му кръв.
Погледът й се плъзна по него, после се отклони, когато видя как мъжествеността му стърчи от тъмната горичка между краката. Очите й веднага се върнаха към лицето му.
— Няма от какво да се страхуваш — каза Тарик. — Отпусни се, красавице, много си напрегната. Позволи ми да ти помогна да се отпуснеш.
Дъхът на Уилоу секна, когато Тарик я хвана за хълбока и рамото и я обърна по корем.
— Какво правиш?
Той посегна към една кошничка на нощната масичка и извади шишенце с течност, разтривайки го между пръстите си, за да го стопли. После махна запушалката и изля малко от течността в дланта си; разтърка ръце, за да я разпредели равномерно.
— Какво е това?
— Ароматно масло — подушваш ли го? Много е успокояващо. Вдишай дълбоко аромата, докато го втривам в кожата ти.
Когато дланите му легнаха върху гърба й, тя замря. Тогава кожата й започна да смъди. Топлина последва еротичната пътека на ръцете му, докато те се движеха в бавни, чувствени кръгове по раменете, гърба и седалището й. Тя не само започна да се отпуска, но и ароматът на маслото започна да й оказва странно въздействие.
Тя се понесе в чувствена мъгла. Кожата й стана толкова чувствителна, че и най-лекото му докосване беше чисто мъчение. Когато той започна да масажира вътрешната повърхност на бедрата й, тя не можа да възпре един тих стон, който се изплъзна от устните й. Тогава той я докосна още по-интимно, пръстите му се вмъкнаха в цепнатината на седалището й и я проследиха чак до набъбналите листчета на нейната женственост.
Уилоу опита да протестира, но гласът й изведнъж се оказа твърде слаб. Тя знаеше, че всичко, което прави с нея Тарик, е греховно, а онова, което я караше да изпитва, е порочно, но не можеше да стори нищо. Умът и тялото й вече не бяха нейни, не можеше да ги владее. Маслото засилваше усещанията на тялото й, докато ароматът му замъгляваше ума й.
Тарик я обърна по гръб, изля още масло в дланите си и започна да масажира гърдите й, обръщайки специално внимание на щръкналите й зърна. Когато ръцете му се отделиха от гръдта и се плъзнаха по корема, Уилоу започна да се гърчи и да стене под него, движенията на ханша й молеха за неговото интимно докосване.
— Кожата ти е като коприна — прошепна Тарик. Дланта му обгърна гладкото хълмче, а после той я целуна там. — Особено тук. — Разтвори бедрата й и я целуна между тях. — Как се чувстваш? — запита той.
Уилоу се раздвижи. Гласът на Тарик идваше като че ли от много далече.
— Какво ми направи? Упои ли ме?
— Не, красавице, от аромата на маслото е. Може да бъде много силно за несвикнал човек. Кара те да се чувстваш чудесно спокойна, нали?
— Чувствам се… странно.
— Знам. Разтвори крака за мене; мога да те накарам да се почувстваш още по-добре.
Уилоу се подчини, макар да знаеше, че не бива. Той се плъзна надолу по тялото й, отвори листчетата на нейната женственост и я докосна с езика си. Тя едва не скочи от леглото.
— Почувства ли удоволствие? — прошепна той.
— Сякаш кожата ми е огън и костите ми се топят.
Той сведе глава и близна влажните гънки на слабините й, а след това ги обгърна с устни. Свиреше на тялото й като на фино настроен инструмент, докато тя безпомощно откликваше на тоновете на неговата мелодия. Това не можеше да се случва с нея! Не беше знаела, че е способна да чувства такова интензивно удоволствие! То граничеше с подлудяването. Когато Тарик посегна да погали зърната й, тя експлодира, оргазмът й беше толкова силен, че тя се уплаши да не би да се разпадне на хиляди парченца.
Полека се съвзе, смущаващо осъзнавайки друго еротично усещане. Отвори очи, за да намери Тарик легнал до нея с хищна усмивка на лицето, да гъделичка гърдите й с пауново перо. Усещаше извънредно твърдата му, набъбнала мъжественост да се опира в крака й.
Искаше да го докосне… страшно много искаше и това я шокира. Никога не беше се проявявала като срамежлива или плаха, но и никога не беше проявявала дързост в любовните игри. Вероятно маслото я караше да копнее за неща, за които не биваше дори да мисли.
— Хайде, докосни ме — изрече Тарик, като че ли прочел мислите й.
Трепет ли дочу в гласа му? Осмели се да погледне към члена му; беше изправен и увеличаваше размера си. Това със сигурност не беше удобно. Тя си спомни как го беше докосвала на борда на „Отмъщение“ и как семето му се беше изляло, когато възбудата му беше достигнала върха си. Някакъв перверзен дявол в нея искаше да направи отново това с него.
Тя го чу как остро си поема дъх, когато посегна и уви пръсти около него. Той беше твърд, но същевременно гладък, податлив и толкова голям, че пръстите й не можеха да го обхванат изцяло. Тя понечи да го пусне, но той сграбчи китката й, задържайки я на място, за да не й позволи да дръпне ръката си. Уилоу нямаше друг избор, освен да започне движението, което знаеше, че ще достави удоволствие на Тарик.
Тя раздвижи ръката си нагоре-надолу, наблюдавайки как лицето му се напряга и усети как тялото му се втвърдява. Очакваше изригването, което знаеше, че е неизбежно, когато той отмести ръката й и легна върху нея.
— По дяволите Ибрахим — изръмжа той. — Ще умра, но ще те имам.
Тя усети как членът му напира да проникне и се опита да го отблъсне.
— Тарик…
Той я целуна, за да я накара да замълчи. Устата му беше мека и убеждаваща. Тя усети как съблазънта му я замайва, опиянява я. Тялото му тежеше върху нейното, но тя харесваше тази тежест; по някакъв начин това й изглеждаше редно. Костите й се топяха; тя го искаше в себе си, но не можеше да намери смелостта да изрази греховните си желания.
Тя раздвижи ханша си в недвусмислена покана; усети го да навлиза в нея и после да спира. Опря чело в нейното, гърдите му се вдигаха и спускаха, сякаш беше тичал на дълго разстояние.
— Аллах да ми е на помощ. Не съм искал да става така. Гласът му беше по-скоро отчаяна молба, която нямаше кой да чуе.
Внезапна, отчаяна мисъл се яви в ума на Уилоу. Ако Тарик вземеше девствеността й, Ибрахим нямаше
