Тарик се засмя.
— Нямам нужда от жена, която да ме прави щастлив, само от такава, която да ми доставя безгранично удоволствие. Виж, нападането на корабите на Ибрахим ме прави щастлив. — Той поклати глава. — Наистина не знам друго, Мустафа, освен че искам да задържа Уилоу за себе си. Но не бива. — Хрумна му ужасна мисъл. — Ами ако е заченала дете от мене тази нощ? За първи път в живота си не мога да си вярвам с някоя жена. Какво говори това за мене?
— Това говори, принц Тарик, че си човек с раздвоено сърце. Не се тревожи, няма голяма вероятност жената да е заченала тази нощ, но ако е станало така, Бейба знае как да я освободи от нежелания плод. Ще се погрижа за това.
— Не! Не искам да стори нещо на Уилоу.
— Ти си обезумял от любов.
Тарик направи нетърпелив жест.
— Не знаеш какво говориш, приятелю. Аз нямам сърце. Задоволявам мъжките си нужди където и с която искам; жените не означават нищо за мене, само моментни удоволствия.
Мустафа го изгледа скептично.
— Отказвам да отстъпя пред слабостта на плътта — заяви Тарик. Чертите на лицето му се втвърдиха. — Знам какво трябва да направя, Мустафа. Въпреки изгубената си девственост Уилоу е моята единствена надежда да спася живота на майка си. Плановете ми за нея ще следват първоначалното си начертание.
— Това ли е окончателната ти дума, господарю?
— Да, Мустафа. — Гласът му стана плътен и решителен. — Няма да търся компанията на Уилоу, докато силата на волята ми да й устоявам е толкова малка. Подозирам, че желанието ми за нея ще намалее, ако се държа на разстояние. Кажи на Бейба да наблюдава за женския период на Уилоу. Ще реша какво да правя, ако е заченала дете от мене.
Той се извърна, но мислите му не се отделиха така лесно от Уилоу.
Въпреки късния час Сафие нападна Уилоу в мига, когато тя се върна от стаята на Тарик:
— Той спа с тебе! — нападна я тя. — Не отричай!
— Не съм в настроение да споря — отвърна уморено Уилоу. Искаше да остане сама. Беше изтощена и имаше нужда от баня.
— Вониш на секс — избухна Сафие, следвайки Уилоу в стаята.
Уилоу й препречи пътя.
— Върви да си лягаш, Сафие, късно е.
Язвителният поглед на Сафие падна върху купчината дрехи в ръцете на Уилоу. Тя се изсмя горчиво.
— Знаех си! Не си му доставила удоволствие. Изгонил те е от леглото си, ти си в немилост.
На Уилоу вече й беше предостатъчно. Насмешките на Сафие бяха повече от това, което можеше да понесе. Искаше да остане сама, за да мисли.
— Али Хара! — извика тя и зачака абаносовият гигант да се появи.
Той пристигна след миг, гол до кръста, с боси крака.
— Какво има, господарке? Добре ли си? Има ли нещо, което да желаеш?
— Да, Али Хара. Искам Сафие да излезе от стаята ми. Уморих се от обидите й.
Евнухът изгледа укорително Сафие.
— Трябваше да си в леглото, жено. Ела, ще те придружа до стаята ти.
Сафие я изгледа презрително и се отдалечи.
— Ще спя пред вратата на Сафие, за да съм сигурен, че тя няма да се върне, господарке — прошепна Али Хара.
Уилоу изпусна дълбока въздишка, когато затвори вратата зад Сафие и Али Хара. Погледна с копнеж към леглото, но колкото и да искаше да се отдаде на изтощението, знаеше че Сафие е права. Наистина вонеше на секс. Усещаше мириса на семето на Тарик по себе си. Отвори вратата и надникна в коридора. Харемът беше тих. Тя излезе безшумно и се запъти към хамама. Имаше нужда да остане сама, за да размисли над всичко, което се беше случило тази нощ, и над последиците от него.
Коридорите бяха празни, а хамамът — тъмен, ако не се смята единственият свещник на стената, който хвърляше странни светлосенки. Без да обръща внимание на гротескния танц на светлините и сенките по стената, Уилоу смъкна кафтана си и се отпусна във ваната.
Блажена въздишка се откъсна от гърлото й, когато се потопи в топлата вода. Затвори очи, оставяйки топлината да отмива грижите й. Това, което беше станало между нея и Тарик тази вечер, беше й създало още повече проблеми. Щеше ли той да я обвини, че заради нея е загубил самоконтрола си? Струваше й се, че да. И до известна степен тя беше отговорна.
Беше престанала да му се противи, погрешно смятайки, че загубата на девствеността й ще обърка плановете му да я даде на Ибрахим. Беше предположила, че след като е обезчестена, Тарик ще я върне на баща й… може би срещу откуп. Но предположенията й се бяха оказали погрешни.
Видя гърненцето със сапун да лежи на ръба на ваната и гребна от него, за да отмие мириса на Тарик от себе си. Едва след това се почувства наистина свежа и чиста. За съжаление, нищо не можеше да й възвърне девствеността. Дори Тарик да я пратеше при баща й, трудно би се омъжила за когото и да било. Бъдещето й беше съсипано, още преди Тарик да я бе обезчестил. Самото й отвличане щеше да откаже евентуалните поклонници въпреки щедрата й зестра.
Клюката щеше да се разнесе до Франция и оттатък, затова нямаше да има значение, ако тя решеше да заживее в родината на майка си. Скандалът би я последвал, където и да отидеше.
Ужасяваща мисъл внезапно прекоси ума й. Ами ако е заченала дете от Тарик? Тя не беше невежа. Знаеше, че един път е достатъчен, за да се прихване мъжкото семе. Би ли я изпратил Тарик на Ибрахим, ако тя носеше неговото дете?
Уилоу излезе от ваната и посегна към кърпата, за да се изсуши, усещайки как я наляга тежка потиснатост. Мрачно бъдеще се очертаваше пред нея, всички пътища изглеждаха безнадеждни.
Сънят бягаше от очите на Тарик. Съдбата на Уилоу беше в неговите ръце и той не знаеше какво да прави. Това, че спа с нея, не беше умен ход, но беше подтикван от отчаяна потребност да я притежава. Самоконтролът му никога досега не беше го предавал по този начин. Моментът на безумна страст вероятно щеше да има страшни последици, а той нямаше представа как да поправи положението.
Трябваше ли да продължи по първоначалния си план и да размени Уилоу срещу майка си? Щеше ли Ибрахим да накаже Уилоу заради липсата на девственост? Или може би трябваше да се откаже от този план и да го замени с друг? Беше се промъквал и преди в Истанбул; може би беше възможно да се опита отново, този път за да измъкне майка си от харема на Ибрахим. Имаше чудесен съюзник в лицето на Кемал, но еничарите на брат му бяха твърде опасни, особено вътре в сарая.
Диво желание отново да притежава Уилоу сграбчи вътрешностите му, измъчвайки го до такава степен, че искаше да нахлуе в харема и да я грабне отново в стаята си. Слабините му пулсираха, той се преобърна по корем, борейки се с жаждата си за русата хурия, която го изкушаваше отвъд всякакви граници.
Грешка беше да спи с Уилоу, но силната му жажда за нея го беше подлудила. И вместо да му мине, след като бе удовлетворил страстта си, сега отново я искаше. Тъжно, но факт — един път с Уилоу не му беше достатъчен.
Може би трябваше да повикам Сафие, помисли Тарик. Тъмнокосата красавица имаше умението и издръжливостта, достатъчни да изтощят тялото му, докато не грохнеше за сън.
Но той не искаше Сафие.
Аллах! Какво му беше направила Уилоу? Всичко, за което можеше да мисли сега, беше меката й бяла кожа, ароматът на косата й и копринената стегнатост на женствената й ножница, докато той докарваше себе си и нея до върха.
Да, беше луд. Нямаше друго обяснение.
