лицето до върховете на пръстите. Предчувствие се разля в нея. Тя жадуваше за него, искаше да го почувства още по-близък в себе си. Изви се срещу него, молейки го без думи.
— Още не — изпъшка Тарик. — Искам първо да те вкуся. Плъзна се надолу, обсипвайки тялото й с ласките на езика си, докато не стигна до нежното място между бедрата й.
Тя потръпна, когато почувства пръстите му да разтварят набъбналите й гънки, а после езикът му докосна деликатното съкровище между тях. Пръстите й се забиха в раменете му, когато той започна да облизва с дълги тласъци на езика, които караха тялото й да пулсира в нестихваща наслада.
Уилоу не можеше да спре движението на ханша си, който се надигаше нагоре в неспирни вълни. Ръцете му се плъзнаха под нея, насочвайки ритъма й, докато езикът му нападаше и дразнеше. Тя застена несвързано, когато усещанията се изпреварваха, отнасяйки я нагоре към един непоносим връх.
Изстена в протест, когато Тарик вдигна глава и се изправи.
— Моля те, моля те…
Извивайки кръста си, той влезе в нея. Уилоу извика, податливата й плът се стегна около него. Когато целувките му опариха гърлото и устата й, мъжествеността му проникна още по-навътре във влажния й център. Той се оттегли почти изцяло навън, после отново навлезе дълбоко, движейки се бавно и равномерно, в дълги тласъци, извор на неизразима наслада.
Тя се стопи около него, започна да се движи ритъма му, посрещайки тласъците му безумно трескаво. Сякаш светът и започваше и свършваше с Тарик. Искаше го, искаше това, само с него, до края на живота си.
Устата му покри нейната, заглушавайки виковете й, докато тя трепереше в ръцете му. Тялото й се разтърсваше от силни спазми, тялото й се стегне около него в неконтролируеми конвулсии. Тарик изстена и хвана ханша й с две ръце, изливайки собствената си страст.
Строполи се върху нея, сърцето му беше толкова преизпълнено с любов, че можеше да се пръсне. По някакъв начин, закле се той, двамата с Уилоу щяха да имат бъдеще заедно. По някакъв начин щяха да намерят място в този широк свят, където да бъдат щастливи един с друг.
Мислите на Уилоу вървяха в друга посока. Въпреки върховния миг тя беше тъжна, защото знаеше, че днешният ден е началото на края. Беше обещала на баща си и гордостта изискваше да спази обещанието си. Това щеше да я съсипе, но като знаеше, че Тарик е жив и е добре, щеше да преживее някак си трудните дни, седмици и години без него. Помисли за детето, което носеше, и се усмихна. Винаги щеше да има малка част от Тарик, която да обича.
Тайната й обаче трябваше да остане само нейна. Ако Тарик знаеше, че носи детето му, щеше да се бори с всички сили да я задържи.
Той се размърда, надигна се на лакти и се втренчи в нея.
— Обичам те, Уилоу. Има много време да решим къде на тази земя ще можем да бъдем щастливи.
Тя не отговори нищо, когато той се отмести от нея и се изтегна на леглото. Нямаше нищо, което да може да му каже.
— Искам да имам деца от тебе — промърмори той срещу косата й. — Искам да прекарам остатъка от живота си с тебе.
Ако Тарик не беше заспал така бързо след искрените си думи, щеше да види как тихи сълзи текат по бузите на Уилоу.
20
Следващите дни не можеха да бъдат по-идилични за Уилоу. Времето продължаваше да бъде топло и слънчево, а нощите й — препълнени със страст. Но щастието й беше подкопано от това, че щяха да стигнат Липси много преди тя да бъде готова да напусне Тарик. Само трябваше да погледне зад себе си, за да зърне кораба на баща си, който следваше „Отмъщение“. Той сигурно беше побеснял от ярост, когато беше открил, че я няма, и беше прочел бележката й. Беше изненадана, че не е повел със себе си военните кораби, но те се бяха разделили с „Бриз“ и бяха потеглили към Англия.
Когато застана до перилата й се загледа в синьозеленото море, осъзна, че някаква тъмна маса се извисява на хоризонта. Първата земя, която виждаше, накара сърцето й да спре за миг.
— Това там е Липси — каза Тарик зад гърба й.
Тя се облегна на гърдите му, намирайки успокоение в силната опора на тялото му. Ръцете му я обгърнаха и той нежно я целуна по темето.
— Почти стигнахме у дома, любов моя. Радвам се, че баща ти реши да ни дойде на гости. Още не съм му благодарил за участието му в моето спасяване. Надявам се да се възползва от гостоприемството ми за няколко дни, преди да се върне в Англия.
— Казах ли ти, че мама е с него? — засмя се Уилоу.
Тарик я притисна.
— Не ти дадох много време за разговори. Помирили ли са се?
— Да, не е ли чудесно? Знаех, че още се обичат, но и двамата бяха прекалено упорити, за да признаят, че е имало грешки в брака им.
— В нашия няма да има грешки, любов моя. Родителите ти те оставят в добри ръце.
Уилоу се размърда смутено. Времето изтичаше. Тя трябваше да каже на Тарик още тази вечер, че го напуска. Болката от раздялата я съкруши и тя рухна под тежестта й. Ръцете на Тарик се стегнаха около нея.
— Какво става? Лошо ли ти е? Да, прилоша ми до смърт
— Добре съм, но слънцето е малко силно за мене. Може би трябва да се върна в каютата и да си легна.
Тарик я загледа как се отдалечава и страх пролази по гръбнака му. Нещо не беше наред. Всичко беше изглеждало прекрасно, докато Липси не се показа на хоризонта. Той се взря замислено в английския кораб, който го следваше. Интуицията му подсказваше, че има нещо в кораба и пътуващите на него, от което трябва да се бои. Тогава Мустафа се приближи и мислите му се насочиха другаде.
Уилоу се подготвяше мислено за момента, когато трябваше да каже на Тарик, че го напуска. Колкото и трудно да беше, тя щеше да поеме вината за раздялата им. Молеше се да може да го направи, без да се пречупи. Тарик никога не трябваше да узнае колко болезнено беше това за нея.
Следобедът премина в здрач, докато Уилоу се къпеше и се приготвяше за връщането на Тарик. Дори беше помолила корабния готвач да приготви нещо специално за господаря си и да донесе гореща вода в каютата, за да може той да се изкъпе.
Когато Тарик се върна по-късно в каютата, веднага забеляза ваната и отправи към Уилоу благодарна усмивка.
— Ти като че ли знаеш точно от какво имам нужда, красавице.
— Помолих готвача да приготви любимото ти ядене — отвърна Уилоу. — Искам тази вечер да бъде особена.
Тарик я погледна изпитателно.
— Защо? Мислех, че всичките ни вечери са такива.
— Така е, но…
Тя не можа да каже нищо повече, без да избухне в сълзи.
— Нещо не е наред ли, любов моя?
— Трябва да ти кажа нещо, но може да почака.
Помогна му да се съблече, но когато той влезе във ваната, тя се обърна. Не можеше да погледне към него, не можеше да го докосне, като знаеше колко ужасно ще го нарани.
— Изглеждаш разсеяна — забеляза той.
— Мислех за родителите си — отвърна Уилоу, отказвайки да го погледне в очите.
Тарик излезе от ваната, изсуши се бързо и обу шалварите си. После се приближи бос към Уилоу и я обърна към себе си.
— Нещо не е наред. Усетих го по-рано днес. Можеш да ми кажеш, защото така и така ще разбера.
Сълзи запречиха гърлото й, когато се вгледа в любимото лице на Тарик. Каза единственото, за което се сети, за да го разсее:
