пристанището. Бих могъл утре да пратя мъжете на брега да купят провизии. Няма да бъдем виновни, ако нашите войници се окажат на пътя на еничарите.
— О, татко, можеш ли… ще го направиш ли?
Али Хара замълча, очаквайки решението на Брамстън. Стиснал ръце зад гърба си, Брамстън се заразхожда из малката каюта. След продължително мълчание той се обърна и застана пред евнуха.
— Моля ви, изчакайте отвън, Али Хара. Искам да поговоря със съпругата си и дъщеря си, преди да взема решение.
Али Хара се поклони и излезе.
— Какво има, татко? — запита Уилоу. — Защо се колебаеш?
— Преди да взема решение, трябва да ти задам един въпрос. Наистина ли обичаш този твой принц?
— Обичаш принц? — ахна Моник.
— От все сърце, мамо — отвърна Уилоу. — Бих направила всичко, за да спася живота му.
— Турски принц?
— Наполовина турски. Майка му е англичанка.
— Твоят принц живее в насилие — изрече Брамстън с обвиняващ тон. — Той е пират и не е особено вероятно да се промени. И е повече турчин, отколкото англичанин, поради възпитанието си. Културните и религиозните различия между неговия свят и твоя свят най-вероятно в крайна сметка ще ви разделят.
— О, татко… — протестира тя.
— Почакай, скъпа. — Той вдигна длан. — Ще помогна да спасят твоя принц, но при едно условие.
— И това условие е…
— Ще се върнеш в Англия с мене и майка си и ще забравиш този пират.
— Да забравя Тарик? О, татко, това, което искаш, е…
— …не е невъзможно, скъпа. Трудно, може би, но не и невъзможно. Ние с майка ти се помирихме. Липсвал съм й толкова, колкото и тя на мене. Тя се съгласи да се върне в Англия, за да бъдем отново семейство. Ще ти помогнем да забравиш това злощастно приключение. Размисли внимателно, скъпо дете, защото това е единственият начин, по който съм съгласен да помогна на твоя принц. Без моята помощ Али Хара и Мустафа почти нямат надежда за успех.
— Баща ти е прав, скъпа — съгласи се Моник. — Ти познаваш този мъж от много скоро и сте се срещнали при трудни обстоятелства. Вярвай в баща си, той ще направи това, което е най-доброто за тебе.
Уилоу премига, за да сподави напиращите сълзи. Можеше ли да изостави Тарик, ако това е единственият начин да спаси живота му? Беше ли прав баща й? Бяха ли прекалено различни техните два свята, за да бъде успешен съюзът им? Щеше ли Тарик да продължи да води живота на пират, след като бъдеше спасен? Ако станеше така, тя знаеше, че за тях двамата няма да има трайно щастие. Докосна корема си. Искаше своето дете, но дали Тарик го искаше? Щеше ли да се установи на едно място заради нея и бебето им, ако тя го помолеше?
— Дай ми отговор, Уилоу — каза Брамстън. — Знаеш, че те обичам и нямам желание да те наранявам. Не вярвам, че един пират може да те направи щастлива. Мисли внимателно, защото отговорът ти може да му спаси живота.
Тръпка пробяга по цялото тяло на Уилоу.
— Даваш ми малко възможности за избор, татко. Искам Тарик да живее и ако трябва да пожертвам щастието си, за да го постигна, така да бъде.
Баща й полека изпусна дъх.
— Направи труден избор, дъще. Поздравявам те за смелостта ти.
Отвори вратата и покани Али Хара да влезе.
— Стигнах до решение, Али Хара. Нито военните кораби, нито войниците на борда им ще участват в спасяването, защото нямам властта да хвърлям армията на кралицата в незаконни действия.
— Татко!
— Позволи ми да довърша, дъще. Какво ще правя със собствения си кораб и с моя екипаж обаче си е моя работа. Утре сутрин ще пратя моряците от „Бриз“ в града да купят провизии. Никой не може да ги обвини, ако се озоват в центъра на драмата, разиграваща се в града. Сигурен съм, че могат да създадат суматохата, която ви е необходима.
— Слава на Аллах — изрече Али Хара. — Ще ви кажа как се стига до крепостта на принца на остров Липси, за да отведете неговата жена при него.
Брамстън изслуша внимателно Али Хара, докато евнухът му даваше координатите. Но не издаде с нищо, че няма намерение да откарва Уилоу на Липси. Планираше да отплава направо за Англия, след като хората му се върнат живи и здрави на „Бриз“.
— Трябва да се върна в града да помогна на Хасан да организира бунта — каза Али Хара, покланяйки се.
Брамстън кимна.
— Ще кажа да ви откарат. Елате, Али Хара.
Уилоу зарида тихо в прегръдките на майка си. Не знаеше как ще живее, ако Тарик изчезне завинаги. За краткото време, което бяха прекарали заедно, той беше станал нейният свят. Още по-съкрушителна беше мисълта, че ще го изостави, преди да го е видяла или да е говорила с него.
— Не плачи, малката ми — заувещава я Моник. — Баща ти знае кое е най-доброто за тебе. След твоето ужасно изпитание той не може да те остави при един жесток пират. Какво бъдеще би имала с такъв мъж?
— Тарик не е жесток — изхлипа Уилоу. — Бил е принуден да стане пират заради жестокия си брат. Обичам го, мамо.
— Твоят принц би ли могъл да бъде щастлив в Англия? — запита Моник.
Уилоу се вгледа в сърцето си и не можа честно да каже, че Тарик би бил щастлив в Англия. Беше принц в Турция, но щеше да бъде чужденец в Англия. Макар че никога нямаше да бъде беден, миналото му беше такова, че обществото нямаше да го приеме. Въпреки че тя щеше да бъде с него, за да му помогне да се приспособи, той не знаеше нищо за живота в християнска Англия или как да се държи като джентълмен от висшето общество.
Щеше да бъде нещастен.
Колкото щеше да бъде и тя без него.
Но Уилоу нямаше никакъв избор. Трябваше да се откаже от мъжа, когото обичаше, за да спечели помощта на баща си за освобождаването на Тарик.
— Ние с Тарик се обичаме толкова много, мамо — изхълца тя.
— И двамата ще забравите един за друг след време — предсказа Моник. — Той не е от твоя свят. Ще намериш по-подходящ мъж за твоето положение. Зестрата ти е значителна; ще избираш сред много ухажори.
— Тарик е единственият мъж, когото някога ще обичам. Другите мъже бледнеят в сравнение с него.
Уилоу помисли дали да не каже на майка си, че чака дете от Тарик, но реши да премълчи. Майка й щеше да каже на баща й, а той можеше да се разсърди дотам, че да откаже помощта, която беше обещал на Али Хара. Щяха да разберат по-късно, но не и преди Тарик благополучно да стигне в своята крепост.
— Ти си млада — отбеляза Моник. — Ще срещнеш друг мъж.
— Вие с татко бяхте разделени от години. Влюби ли се в друг мъж, докато живеехте далече един от друг?
Моник има приличието да се изчерви.
— Знаеш, че не съм. Нашето положение беше различно.
— Не виждам никаква разлика. Сега сте заедно, нали?
Моник се усмихна.
— Изглежда, пак се влюбих в Робърт. Този път ще останем заедно.
— Радвам се за тебе и татко, мамо, но това не ми помага. Не мога да оставя Тарик, без да му кажа защо трябва да се върна в Англия. Дължа му поне това.
Брамстън се върна в каютата. Погледна подутите очи на Уилоу и петната от сълзи по бузите й и поклати
