Вратата на вътрешните покои на Ибрахим се извиси пред нея. Кемал почука. Вратата се отвори незабавно. Уилоу се поколеба един миг, преди да прекрачи прага. Сърцето й едва не спря, когато видя един мъж да става от стола си и да се взира в нея. Вик излезе от устните й; баща й никога не беше изглеждал толкова красив… и пристигнал толкова навреме. Сълзи замъглиха очите й.
— Татко!
Лорд Брамстън и Уилоу се спуснаха едновременно един към друг.
— Дъще!
Уилоу се затича. Брамстън спря на място и протегна ръце. Уилоу се втурна в прегръдките му, сподавяйки едно ридание, когато ръцете му я притиснаха здраво.
— Ти дойде! — изхлипа Уилоу.
— Мислеше, че няма да дойда ли? Отне ми доста време, за да те проследя дотук, но не се отказах. Майка ти почти беше изпаднала в отчаяние, когато й казах, че корабът, който те е откарвал към дома, е бил нападнат от пирати.
Уилоу се отдръпна, взряна в очите на баща си.
— Казал си на мама?
— Да, Спрях в Марсилия, преди да отплавам за Истанбул. Тя настоя да дойде с мене.
— Мама е тук?
— Не в сарая, разбира се, но ни чака на „Бриз“.
— Както можете да видите, дъщеря ви е жива и здрава — каза Ибрахим, прекъсвайки разговора им.
Брамстън се вгледа продължително в дъщеря си и ахна:
— Какво се е случило с красивата ти коса?
Ръката на Уилоу докосна главата й.
— Това е дълга история.
Брамстън махна пренебрежително с ръка.
— Не е важно, скъпа. Искам да те кача на кораба, преди султанът да е променил намеренията си.
Той се обърна към Ибрахим.
— С ваше разрешение, Ваше величество, ще тръгна заедно с дъщеря си.
Ибрахим отправи суров поглед към Уилоу, после махна с ръка.
— Вземете си я, лорд Брамстън. Тя ми причини само безпокойства.
Брамстън не се забави — поклони се, хвана Уилоу за лакътя и я поведе към вратата и към свободата. Но тя имаше други идеи. Нямаше да тръгне наникъде без Тарик.
— Не, татко, почакай!
Изумен, Брамстън я изгледа озадачено.
— Какво има, Уилоу? Бавенето в двореца не е добра идея.
— Отказвам да тръгна без Тарик.
— Тарик? Кой е Тарик? Защо е важен за тебе?
Ибрахим изсумтя неприязнено.
— Дъщеря ви говори за предателя Тарик, моя брат и неин любовник.
— Какво, по дяволите, казва той? Мислех, че сте купили дъщеря ми за вашия харем. Къде е мястото на брат ви в картината?
— Брат ми е пират, разбойник. Сега е в тъмницата ми и очаква екзекуцията си.
— Татко, моля те, не позволявай да убият Тарик! Не мога да понеса това.
— Онова, което каза султанът, истина ли е, Уилоу? Принц Тарик твой — той се задави от думата — любовник ли е?
Вдигнала високо глава, Уилоу прошепна:
— Обичам Тарик и той ме обича. Ибрахим иска да го убие, за да защити султаната си. Той е убил всичките си братя освен Тарик, който избягал с помощта на майка си и на верните си приятели.
Маркизът поклати глава.
— Изглежда, имаме да обсъждаме много неща — насаме. След като се върнем на „Бриз“, можеш да ми обясниш всичко.
Насочи я към вратата. Уилоу се дръпна.
— Не, татко, няма време! Екзекуцията на Тарик трябва да се състои утре. Отказвам да тръгна без него.
— Опитай се да разбереш, Уилоу. Не мога да се бъркам във вътрешни работи, които не са моя работа или не засягат Англия — обясни той.
— Майката на Тарик е англичанка. Той е половин англичанин. Това не означава ли нищо?
— Твоят принц има майка англичанка?
— Да, татко. Моля те, кажи, че ще помогнеш да бъде запазен животът му. Не искам той да умира.
— Какво си шепнете вие двамата? — изръмжа Ибрахим.
Брадичката на Уилоу се вирна предизвикателно.
— Искам да освободите Тарик.
— Искаш? Ти искаш? Нямаш право да искаш нищо от мене. Имаш свободата си, сега си върви, преди да съм си променил решението.
— Уилоу, моля те — изрече Брамстън. — Стъпваме на опасна почва.
Уилоу изгледа убийствено Ибрахим.
— Убиец! Тарик не се е провинил в нищо.
Ибрахим скочи на крака.
— Брат ми плячкосваше моите кораби, съсипваше търговията ми и те открадна от мене.
Лицето му стана пурпурно, когато насочи пръст към нея.
— Брат ми открадна твоята девственост, която ми принадлежеше по право. Той си спечели смъртта.
— Ти уби братята му. Той просто отмъщаваше за смъртта
— Господарке, успокой се — предупреди я Селим паша. — Ядосваш султана.
— Истина ли са обвиненията на султана, дъще? — запита Брамстън, без да обръща внимание нито на султана, нито на великия везир.
— Да, татко, но Тарик не заслужава да умре. Не можеш ли да направиш нещо?
Брамстън усети отчаянието и болката на Уилоу, но нямаше власт да се намесва във вътрешните работи на Турция. Ако султанът беше отказал да пусне Уилоу, той нямаше да се поколебае да използва оръдията на корабите. Но да иска освобождаването на брата на султана, всеизвестен пират, не беше в неговата власт.
— Съжалявам, скъпа — каза той със съчувствие. — Нямам власт да спра екзекуцията на брата на султана.
— Но, татко, не доведе ли хора, не донесе ли оръжия със себе си? Корабите имат оръдия, нали? Трябва да има нещо, което можеш да направиш.
— Няма такова нещо — изрева Ибрахим. — Селим паша, изпрати ги, преди да съм съжалил за великодушието си.
Брамстън осъзна, че положението излиза от контрол. Обви ръка около разтрепераните рамене на Уилоу и се опита да я отведе. Тя отказа да помръдне, но битката й беше загубена. Брамстън беше решен да отведе дъщеря си, преди Ибрахим да е наредил да ги изхвърлят… или да е приложил насилие. Не искаше нищо да изложи на опасност освобождаването на Уилоу.
— Върви, скъпа. Избухването ти ядосва султана. Нали не искаш да предизвикаме война?
— Но, татко, ти не разбираш.
— Повярвай ми, скъпа, наистина разбирам. Ще го обсъдим на борда на „Бриз“.
Брамстън изведе Уилоу от залата. Ескортът му, който чакаше в коридора, ги последва.
— Нашите кораби ще имат нужда от вода и провизии, преди да отплаваме от пристанището — каза Брамстън на великия везир.
— Ще предам съобщението ви на султана — отвърна Селим паша. — Сигурен съм, че няма да има възражения, тъй като получихте това, за което бяхте дошли, и възнамерявате да си тръгнете без никакви
