други усложнения.
Макар че краката на Уилоу се преместваха, тя не помнеше как е излязла от сарая, как е тръгнала по тесните улички на пазара с баща си и със стражите им. Стресна се, когато един мъж се промъкна до нея и я хвана за рамото. Изненаданият й вик привлече вниманието на баща и.
— Ей, ти, какво си мислиш, че правиш? — извика Брамстън.
Уилоу вдигна очи и с радост видя Али Хара.
— Али Хара! — извика тя, трескаво сграбчвайки ръката му. — Тарик ще умре утре, ако не направим нещо! — изрече тя на турски.
— Кой е този мъж, Уилоу? — запита Брамстън.
— Али Хара е приятел на Тарик и мой приятел. Той се опита да ми помогне да избягам, но бяхме предадени.
— Къде можем да поговорим? — прошепна Али Хара на Уилоу, очевидно осъзнавайки любопитните погледи, които привличаха. — Ние с Мустафа видяхме английските кораби да хвърлят котва в пристанището, после Мустафа отиде да доведе „Отмъщение“. Надявахме се баща ти да е на някой от корабите и да е дошъл да те вземе. Знаехме, че султанът ще те пусне, щом баща ти поиска, вместо да предизвиква война. Обсъдихме възможността негова светлост да ни помогне и съставихме план. И двамата искаме да спасим принца, но ни трябва помощ отвън. Баща ти говори ли турски? — Уилоу поклати отрицателно глава. — Ами френски?
Когато тя кимна, Али Хара каза:
— Говоря френски, милорд.
Брамстън отправи към Али Хара дълъг, напрегнат поглед, преди да му заговори.
— Елате на кораба ми с нас. Можем да поговорим насаме там. Но се съмнявам, че има нещо, с което бих могъл да помогна за спасяването на вашия принц.
Възбуда запулсира в Уилоу. Нямаше представа как Али Хара и Мустафа възнамеряват да спасят Тарик, но се замоли дано баща й да се съгласи да им помогне. Ако Тарик умреше, сърцето й щеше да умре заедно с него.
— Ще се срещнем на пристанището — каза тихо Али Хара.
Преди Брамстън да успее да отговори, евнухът се изгуби в оживения пазар.
— Не храни напразни надежди, скъпа — предупреди я Брамстън. — Съмнявам се, че ще мога да помогна, но ще изслушам Али Хара.
— Благодаря ти, татко. Тарик означава всичко за мене.
Стигнаха до пристанището без произшествия и приближиха до дългия каменен пристан. Лодката, която трябваше да ги откара на кораба, ги чакаше. Али Хара се появи сякаш изневиделица. Брамстън помогна на Уилоу да се качи в лодката, после махна на Али Хара също да се качи. Последва ги заедно с охраната си. Лодката се отдели от кея и се насочи към „Бриз“.
19
Първият човек, когото Уилоу видя, след като се покатери по стълбата и подаде глава над перилата на „Бриз“, беше майка й. Двама моряци й помогнаха да се качи на палубата и тя се озова в майчините си прегръдки.
— Малката ми, добре си, нали?
— Да, мамо, добре съм — изхълца Уилоу.
— Здрава и невредима, нали?
— Много съм добре, мамо. Но Тарик не е.
Брамстън стъпи на палубата.
— Обещах да доведа дъщеря ни жива и здрава, нали, Моник? — каза той, усмихвайки се на събраното си семейство.
— Ти си прекрасен, Робърт, наистина си чудесен. Ще те обичам цял живот заради това.
Главата на Али Хара се показа над перилата. Очите на Моник се разшириха от страх и тя притисна Уилоу до гърдите си.
— Кой е този?
— Али Хара, мамо — обясни Уилоу. — Няма защо да се страхуваш от него. Той се грижеше никой да не ми наврежда по време на пленничеството ми.
Моник изпусна шумна въздишка на облекчение.
— В такъв случай му дължа моята най-дълбока благодарност. Какъв език говори той?
— Говори френски, мамо.
— Какво прави тук Али Хара? — запита Моник на френски.
Брамстън ги поведе към каютата си.
— Ще обясня всичко, любов моя, при затворени врати.
Щом се озоваха в тясната каюта, Уилоу и Моник седнаха на леглото, а бащата зае единствения стол. Али Хара остана прав, очевидно искайки да разкаже всичко и да си върви.
— Много добре, Али Хара — започна Брамстън. — Разкажете ни как вие и приятелите ви планирате да спасите живота на принц Тарик.
— Принц Тарик? — запита Моник. — Кой е принц Тарик и какъв ти е, малката ми?
— Тарик е мъжът, когото обичам, мамо — отвърна Уилоу. — Ще ти разкажа за него, когато останем насаме. Продължавай, Али Хара. Кажи ни как ти и Мустафа възнамерявате да спасите Тарик.
Макар Уилоу да беше сигурна, че майка й няма търпение да я разпита за Тарик, лейди Брамстън обърна вниманието си към Али Хара.
— Ние с Мустафа се бяхме отчаяли, че няма да можем да спасим принц Тарик без чужда помощ, макар да бяхме решени да опитаме — обясни евнухът. — Мустафа възнамеряваше да докара „Отмъщение“ и да използва екипажа, за да се опита да го спаси, макар че имаше много малки шансове да успее. Когато видя английски кораби да влизат в пристанището, предположи, че са дошли за господарката Уилоу, и изведнъж се обнадежди. Мустафа напусна града, а аз дойдох да търся помощ от вас. Мустафа възнамерява да вкара „Отмъщение“ в пристанището. Ще пристигне утре на зазоряване. Екзекуциите обикновено са по пладне, затова очаквам тогава принцът да бъде отведен през пазара към градския площад. Мустафа възнамерява да доведе нашите хора от корабите, за да се смесят с тълпата на градския площад. И в този момент Хасан и неговите приятели ще подбудят тълпата да се противопостави на екзекуцията.
— Смятате ли, че хората ще го направят? — запита Брамстън.
— Ако Мустафа и нашите хора започнат бунт, тълпата ще ги последва. Еничарите няма да успеят и да пазят принца, и в същото време да се справят с тълпата. Докато те потушават размириците, Мустафа ще отвлече принца. С помощ отвън планът ни ще успее.
Брамстън поклати глава.
— Не мога да ангажирам англичани в опасния ви план за спасяване, защото това не е нещо, което моята кралица би простила. Не сме дошли тук да предизвикваме война. Докарах военните кораби и войниците, за да покажа сила и да сплаша султана.
— Татко, моля те, помогни Тарик — замоли се Уилоу.
Брамстън не й обърна внимание.
— Как възнамерявате да отведете вашия принц на кораба му? Няма ли еничарите да ви подгонят?
— Така ще стане и тъкмо тук се нуждаем от помощта ви. Всичко, което искам, е да пратите на брега войници, за да попречат на еничарите да ни последват, когато измъкнем принца. Щом принц Тарик и неговите хора се върнат на борда на „Отмъщение“, вашите войници могат да се разпръснат.
— Толкова малко се иска, татко — осмели се Уилоу. — Няма нужда да отваряш война. Може би войниците просто ще слязат на брега да наблюдават екзекуцията и без да искат, ще допринесат за суматохата, докато Тарик избяга. Еничарите няма да нападнат английски войници, защото ще ги е страх да не предизвикат война.
— Хм-м-м… казах на великия везир, че имаме нужда от вода и провизии, преди корабите да напуснат
