Напълно гола, с изключение на чаршафа, издърпан до брадичката, Алета лежеше в леглото, взирайки се в тавана. Хайме вече не лежеше до нея. Беше заминал след изтощителни два часа, които я бяха оставили с изпонатъртено и болящо тяло, и то не само от страстното му любене. Прощалните му думи се бяха врязали неизличимо в мозъка й.
— Алета, любов моя, сърцето и умът ми са във война, когато стане дума за тебе. Само ако можеше да ме обичаш, кой знае какъв щеше да бъде животът ни? Казват, че една тънка линия разделя любовта и омразата. От коя страна на тази линия си ти, жено? — Когато тя щеше да му отговори, той поклати глава и каза: — Не, любов моя, не говори, защото вече знам отговора.
Какъв самонадеян глупак, помисли Алета. Не може ли да усети как го посреща тялото ми? Не знае ли как го приветства сърцето ми? Тънката линия между любовта и омразата беше прекрачена много отдавна, но той беше прекалено задръстен, за да го разбере. Ами неговите чувства? Не можеше ли да каже, че не му е безразлична? Че й има доверие? Тя въздъхна унило, питайки се защо разстоянието между нея и Хайме можеше лесно да бъде преодоляно в леглото, но никъде другаде. Да, и двамата бяха упорити. И у двамата гордостта беше повече от разума. И тя много добре знаеше, че желанието на Хайме да очисти името на баща си е по-важно от всичко друго… дори от любовта.
Въпреки гласовете в главата си Алета чу как някой драска на вратата.
— Алета, аз съм, Роуина. Взех ключа. — Без да чака отговор, Роуина обърна ключа в ключалката и тихо влезе вътре. Видя Алета в леглото, забеляза пръснатите по пода дрехи, където ги беше хвърлил Хайме, и очите й пламнаха яростно. — Какво правиш в леглото посред бял ден?
Алета прехапа устни, за да не издаде истината пред Роуина. Уплаши се, че като чуе истината, тя може така да се вбеси, че да откаже да й помогне. Но Роуина беше достатъчно проницателна, за да се сети сама.
— Стаята вони на секс — забеляза тя, поглеждайки свирепо към нея. Ако погледите можеха да убиват, Алета щеше да е мъртва. — Мислех, че Хайме те избягва. Какво направи, че да го примамиш?
— Не беше моя идея — оплака се Алета. — Остави това. Така и така скоро ще се махна. Уредено ли е всичко?
— Да — отвърна кисело Роуина. — Заминаването на Хайме опрости нещата. Наемниците са в залата и обядват, а конят ти е оседлан и те чака в конюшнята. Аз ще отвлека вниманието на двамата стражи в двора, докато ти изведеш коня извън стената. Имаш ли представа къде ще отидеш?
— Да, в Лондон при баща ми.
— Облечи се — каза троснато Роуина. — Трябва да върна ключа при Гейлърд, преди да е усетил, че го няма. Бъди сигурна, че стражите ще бъдат заети, докато се измъкваш. Тъй като няма вероятност пак да се срещнем, милейди, сбогом. Не се страхувай, ще се грижа прилежно за съпруга ти.
Алета изчака Роуина да затвори вратата зад себе си, преди да изскочи от леглото и да намъкне дрехите си. Извади изпод леглото една торба с малко дрехи и лични вещи, която беше приготвила предварително. После излезе от стаята, като преди това огледа внимателно пустия коридор. Когато стигна до витата стълба, се спусна надолу колкото можа по-бързо. Едва не изпадна в паника, когато стигна третия етаж и дочу гласове откъм залата. Но ако се държеше в сянката, можеше да продължи надолу по стълбите, без никой да я забележи. Преживя още един страшен момент, когато трябваше да слезе по външната стълба към двора на замъка.
По чудо Роуина беше успяла да отвлече вниманието на двамата рицари, защото не се виждаха никакви. Още няколко стъпки и щеше да се озове в конюшнята. Алета хвана юзди на коня си, изведе го на двора и извън крепостната стена. Веднъж излязла извън стената, тя се качи на седлото и потегли така, сякаш самият дявол я преследваше. Нямаше никаква представа, че Роуина излезе от кулата малко след нея и препусна в галоп към имението Грей.
Ивън Грей седеше пред дългата дървена маса в голямата зала на обширното си имение, което някога беше принадлежало на семейство Мортимър. Насядали около него, стражите му поглъщаха огромни количества храна и питие. Но Грей като че ли не забелязваше великолепното изобилие пред себе взирайки се в украсената златна чаша с ейл. Как бяха успели контрабандистите да се спасят от засадата му, питаше се той мрачно. Когато мъглата се беше вдигнала, само четирима контрабандисти бяха останали на брега между бъчвите с бренди. И тъй като бяха мъртви, той не можа да разкрие самоличността на Господаря на мрака. Не че нямаше известни подозрения.
Изруга се, че не е измъкнал повече информация от Роуина. Макар че тя беше настоявала, че е просто едно селско момиче, което е дочуло важни за краля неща, Грей знаеше, че думите й крият повече от това, което беше изрекла. Да, след това беше научил, че е любовница на Хайме Мортимър. Което го накара да се позамисли. Отначало беше сметнал, че Мортимър е Господарят на мрака. Но ако беше така, защо любовницата му ще го предава?
Някакъв шум пред вратата привлече вниманието му и той се изненада, когато видя жената, за която мислеше, да нахлува в залата. Двама рицари вървяха плътно след нея.
— Милорд, искам да говоря с вас — извика Роуина, когато мъжете я настигнаха. — Спешно е.
— Пуснете я да влезе — изрече Грей, давайки знак на Роуина да се приближи. — Сама ли си? Опасно е за сама жена да излиза толкова късно без охрана.
— Сама съм, милорд, и изминах много път.
Раздърпаният й вид потвърждаваше думите й. Косата й беше разчорлена от вятъра, дрехите — в безпорядък, лицето и вратът й бяха изпоцапани с кални пръски, изхвръкнали изпод копитата на коня й. Изглеждаше така, сякаш всеки момент ще припадне.
— Седни, Роуина, и се подкрепи с храна и питие — каза Грей, побутвайки към нея подноса си.
— Не, милорд, няма време. Трябва да действате бързо, ако искате да хванете пиленцето, докато още лети.
— Пиленцето да лети ли? — повтори той. — Да не говориш за контрабандистите? Чула ли си за още нещо в този район? Казвай, жено.
— Пиленцето, за което говоря, е лейди Алета — изрече Роуина, понижавайки глас. — Тя напусна Хайме и бяга към Лондон. Ако побързате, можете да я хванете на пътя. Вече е тъмно и ако не е спряла в гората да пренощува, сигурно тъмнината ще и попречи.
— Лейди Алета е изоставила съпруга си? — запита Грей, зарадван.
— Да, вече не може да го понася и търси убежище при баща си в Лондон. Знам, че вие трябваше да се ожените за нея, преди Хайме да беше предявил претенциите си, и мисля, че ще се заинтересувате от вестите ми.
— До Лондон е далече — каза замислено Грей. — Лейди Алета не разбира ли, че е опасно да пътува сама? Защо не е дошла при мене за помощ? Не мога да повярвам, че този негодник я е пуснал да си отиде, без да се бори за нея. Ще го убия, ако й е направил нещо.
— Хайме не е в кулата, не знае, че тя е заминала. Не знам къде е отишъл, знам само, че няма да се връща един-два дни.
— Подозирам, че внезапното заминаване на лейди Алета не ти е неприятно — забеляза хитро Грей. — Научих, че не си просто селско момиче, както ми беше казала, а любовницата на Хайме Мортимър.
Роуина изглеждаше изненадана.
— Мислиш ли, че не съм потърсил сведения за тебе след голямата услуга, която ми направи? Моите хора проявиха голямо усърдие. Научиха, че още живееш в оная съборетина, така наречения замък Крисит. И тъй като още си там, допускам, че не си престанала да обслужваш Мортимър.
Роуина благоразумно запази мълчание, отказвайки да признае или да потвърди думите на лорд Грей.
— Имаш ли още информация за контрабандистите? Жалко, че избягаха така ловко. Ще платя добре, за да науча самоличността на Господаря на мрака.
— Не знам нищо за Господаря на мрака — излъга Роуина. — Говори се, че контрабандистите са решили да прекратят действията си, докато шумотевицата утихне.
— Ще ги хванем — закле се заплашително Грей. — И когато го направим, всички ще увиснат на бесилото заради престъпленията си.
