работата. Ако ти потрябвам, знаеш къде да ме намериш — Робин се обърна и тръгна към вратата. После внезапно спря и бързо се върна обратно. — Кейт, аз наистина съжалявам за Уилям.
Кейт го гледаше как се отдалечава и не можеше да реши дали да му отвърне с някаква злобна забележка или да му благодари за загрижеността. Не каза нищо. В момента чувствата й бяха прекалено объркани и й бе трудно да намери верния отговор.
Деър и Кейси Пенрод пристигнаха на посещение следващия ден заедно с децата си. Първо се спряха да поговорят с Робин, който ги информира, че Уилям е много болен и едва ли ще се оправи. Кейт видя колата им, която се движеше бавно по прашната алея и излезе да ги посрещне пред главния вход. Брендън се измъкна пръв от колата и започна да подскача нагоре-надолу, докато чакаше останалите да слязат. Скоро се появи малката Луси и Кейт веднага си помисли, че никога не бе виждала по-очарователни малчугани от наследниците на семейство Пенрод. В този момент погледът й се спря върху слезлите вече Деър и Кейси и тя веднага разбра откъде идват хубавите черти на децата.
Господи, тя е наистина хубава, помисли си възторжено Кейт. Косите на Кейси бяха като горящ пламък, нещо средно между ярко червено и медено. Инстинктивно Кейт почувства, че очите й би трябвало да са зелени и това се оказа истина. После се обърна към Деър. Той бе забележително красив и мъжествен. Сивите му очи блестяха радостно, когато гледаше към Кейси, но Кейт ни най-малко не се съмняваше, че същите тези прекрасни очи можеха да станат и студени като лед при определена ситуация. Любовта между двамата бе тъй открита и впечатляваща, че стомахът на Кейт се сви на топка.
— Аз съм Деър Пенрод — протегна й ръка той. — А това е съпругата ми, Кейси. А тези двама малчугани са Брендън и Луси. Робин ни каза, че името ти е Кейт. Добре дошла в Ню Саут Уейлс.
На Кейт й се искаше да го поправи относно името, но се отказа и стисна ръката му. Веднага почувства, че Деър Пенрод ще й бъде добър приятел. За Кейси не беше така сигурна след всичко, което бе чула за нея. Кейси не изглеждаше като престъпничка, но външния вид често лъже. Независимо от всичко, след като Кейси също я поздрави с добре дошла, двете сърдечно се прегърнаха.
— Моля, влезте — покани ги Кейт. — Робин ме предупреди, че ще дойдете днес, така че ви очаквах.
— Ако знаехме, че баща ти е толкова болен, щяхме да дойдем по-рано — каза Деър. — Готови сме да помогнем с всичко, което можем.
Кейт не се усъмни в искреността на думите му.
— Благодаря. Чичо Тед ми е разказвал, че ти си бил най-хубавото нещо в живота на Мърси — Кейт внезапно осъзна колко неподходяща е тази тема и силно се изчерви. — О, съжалявам.
— Няма защо да съжаляваш — бързо я успокои Кейси и смени темата: — Добре поне, че Робин е тук. Той е човек, на когото може да се разчита.
Кейт прехапа устни в усилията си да спести някоя язвителна забележка. След като се успокои достатъчно, попита:
— Отдавна ли познавате Робин?
— Почти от началото на дните си — усмихна се Деър. — Или поне така ми изглежда. Заедно сме преживели доста трудни моменти, но не ми се иска да те занимавам сега с тях. Дали баща ти ще може да ни приеме?
— Той знае, че ще дойдете днес и ще се радва да ви види. Ако Кейси не възразява, ще я оставя за малко и ще те заведа при него.
— Тръгвайте — подкани ги Кейси. — Аз ще погледна какво правят децата, докато ви няма. Човек просто не може да си представи на какви бели са способни.
Кейси излезе навън и с облекчение установи, че Брендън и Луси са с Робин. Тя им махна с ръка и с бързи крачки се запъти към тях.
— Не им разрешавай да ти се качат на главата, Робин — каза тя през смях.
— Радвам се, че ги доведохте. Толкова ми липсваха.
Докато децата щъкаха наоколо и разкриваха какви ли не чудеса, те стояха един до друг и разговаряха, без да забележат, че Кейт е застанала на външната врата и ги наблюдава. Кейси първа я откри, каза нещо на Робин и се запъти към къщата. Кейт продължи да наблюдава внимателно, но следеше не Кейси, а Робин. Наклона на главата и нежността в очите му, докато разговаряха, особения начин, по който проследи стройната й фигура, когато тя се отдалечи от него. Човек можеше да си помисли, че той е влюбен в нея.
Господи, Робин наистина бе влюбен в нея!
Би трябвало да се досети, че храни много по-дълбоки чувства от обикновена симпатия към съпругата на приятеля си. Това личеше по нежността в гласа му, когато говореше за Кейси и по особеното изражение, което се появяваше на лицето му всеки път, когато произнасяше нейното име.
Една друга мисъл завладя почти едновременно съзнанието й. Колко ли е ужасно да си влюбен в съпругата на най-добрия си приятел! И веднага възникна естественият въпрос: дали Кейси знае?
— С децата всичко е наред — Кейси стоеше вече до нея. — Дали да не седнем тук, отвън, за да мога да ги наглеждам? Сигурна съм, че Робин си има достатъчно работа и не бива да си губи времето с тях.
Те разговаряха известно време за най-обикновени неща, за Англия и за промените, които ставаха с годините. Не отминаха и Уилям и ужасната болест, която го мореше. Кейси през цялото време имаше чувството, че Кейт се притеснява от нещо. Като че ли съзнателно поддържаше една дистанция помежду им, не желаеше да се сближат. Кейси знаеше, че за нея се говорят доста клюки в Сидни и Парамата, но й се струваше почти невъзможно Кейт да е дочула нещо. Освен това беше убедена, че Робин няма да тръгне да разпространява слухове.
Точно в този момент Брендън дотърча при тях и попита дали двамата с Луси могат да придружат Робин до оборите.
— Той е доста едър за възрастта си — каза Кейт като наблюдаваше с удоволствие чаровния малчуган. — Толкова много прилича на баща си.
Кейт знаеше, че Мърси бе починала преди малко повече от три години, така че Брендън не би могъл да е по-голям от две и половина, най-много три години.
— Вече съм почти на четири години — гордо я осведоми Брендън. — А Луси е почти на две.
Усмивката замръзна на лицето на Кейт.
— Четири — повтори тя глупаво, — ти си почти на четири?
Кейси разбра точно какво си помисли Кейт, но предпочете да не се впуска в разяснения. Не беше работа на никого да знае кога точно е заченат Брендън. Макар всички добре да знаеха, че Деър по това време бе още женен за Мърси, а Кейси бе сгодена за Дрю Стенли, никой не се и съмняваше, че Деър е бащата на Брендън.
— Вече съм почти на четири и татко ще ми купи пони — продължи весело Брендън. — А Луси е още малка за това. Мога ли да отида с чичо Робин?
— Разбира се, скъпи, но не му пречете — отвърна Кейси като чувстваше, че Кейт я наблюдава със странно изражение на лицето. — Кейт, бих искала да станем приятелки. Тук, около реката Хокесбъри, няма много жени, така че тези, които живеем наблизо, би трябвало да си помагаме.
— Бяхте ли приятелки с моята братовчедка Мърси — попита Кейт. Господи, защо продължава да човърка този въпрос, ядосваше се Кейт сама на себе си. Какво очаква да получи от това? Без съмнение Кейси О’Кейн бе способна не само да извърши престъпление, но и да отмъкне чужд мъж. А може би имаше склонност и към прелюбодеяния?
Кейси се замисли доста дълго, преди да й отговори:
— Не, Мърси и аз не бяхме приятелки.
Четвърта глава
Отговорът на Кейси съвсем не предизвика симпатия у Кейт. Според чичо й Тед Мърси е била олицетворение на добродетелта, така че тя не би могла да извърши нищо лошо.
Кейси усети, че нещата между нея е Кейт не се развиват в правилна посока и се помъчи да заглади всичко, като каза:
