— Никога през живота си не съм искала нещо повече.
Те се разсъблякоха бавно, като си помагаха един на друг и се наслаждаваха на всеки миг, защото и двамата ясно осъзнаваха колко близо до смъртта бе Кейт само допреди няколко часа. Когато бяха напълно голи, Робин с възхищение плъзна поглед по тялото й и тя го почувства като невидима нежна милувка, от която я обля гореща вълна. Той се опита да се качи върху нея, но тя се стегна веднага и го избута обратно на мястото му. Робин вдигна разочаровано вежди, решил, че е променила намеренията си.
— Лежи спокойно, Робин, искам тази нощ аз да бъде отгоре. Ще се опитам да ти създам поне малко от удоволствието, което ти ми даваш.
Думите й бяха така възбуждащи, че той с мъка успя да се овладее, за да не осуети преждевременно усилията й. Лежеше с премрежени очи и очакваше ласките й. През следващите няколко часа разбра, че това, което искаше да му даде Кейт трудно можеше да се нарече удоволствие, може би изтезание би било по-правилното определение.
Със съзнателно забавени движения тя плъзгаше ръцете си по цялото му тяло, мускулите му омекваха под пръстите й, а плътта му цялата настръхваше. Когато ръцете й се умориха, мястото им бързо бе заето от устните й, които нежно докосваха чувствителната му кожа, а на определени места помагаше и острото й твърдо езиче, което направо го влудяваше.
— Господи, Кейт, ти наистина можеш да побъркаш човек.
Тя се усмихна дяволито.
— Сега поне разбираш как се чувствам аз самата, когато съм в ръцете ти.
После продължи нежно да го целува, като проникна дори и в най-забранените територии. Робин изпъшка, разкъсван между екстаза и мъчителната болка. Усети, че изпитва непозната досега възбуда и разбираше, че трябва да прекрати тази еротична разходка…
— По дяволите!
Но устните й не искаха да помръднат оттам. Кейт продължаваше да го обсипва с нежност, каквато не бе проявявала към никое друго човешко същество. Неспособен да издържи повече на това сладко мъчение, Робин се изви, сграбчи Кейт и я прехвърли под себе си.
— Честно е вече да се разменим, нали скъпа — измърмори той, преди устните му да се слеят с нейните. Целувката му бе страстна и искаща, сякаш се мъчеше да й покаже какво страхотно желание бе породила у него. Целуваше я отново и отново, докато напълно се замае.
После пръстите му се плъзнаха надолу, галещи я нежно, проникващи в нея, докато усети болка в слабините от силната възбуда. Точно в този момент той докосна с устни върха на гърдата й, после я всмукна навътре в устата си, като въртеше езика си около нея. Прекрасното напрежение, което усещаше в тялото си, се усили още повече, когато Робин отново намери онова най-чувствително място между краката й.
— Робин! Моля те!
Той притисна тялото си към нейното, на лицето му бе изписано трескаво желание. После проникна в нея, като произнасяше името й. Ръцете му обхванаха таза й и го повдигнаха нагоре, за да може да проникне по-дълбоко. Двамата се движеха ритмично и с всеки миг възбудата им нарастваше. Накрая той изви назад глава и извика от удоволствие.
Почти в същия миг и Кейт изпита неповторима наслада, от която цялото й тяло се разтресе. Дъхът й направо спря, когато усети, че и Робин трепери и семето му се разпръсква навътре в нея, от което топла вълна я изпълни чак до стомаха. Кейт имаше чувството, че този път се случва нещо странно и неповторимо. Усещането бе така прекрасно, че просто бе трудно човек да го понесе.
Напълно изтощен, Робин се отпусна встрани, придърпа Кейт в прегръдката си и я зави с одеялото.
— Всеки път става все по-хубаво — промърмори щастливо тя. — Само ако…
— Възнамерявам да продължавам все така — тържествено се закле Робин. — Никога вече не бих искал да направя нещо, с което да те нараня, Кейт. Толкова много те обичам. Аз… знам как ужасно си се почувствала, когато ни видя… двамата със Серина… по дяволите, не бих искал дори да говоря за това! Единственото нещо, което искам от теб, е да ме обичаш. Да ме обичаш не само в леглото, но винаги!
Тишина.
— Кейт, не съм те чувал досега да го казваш, но ти наистина ме обичаш, нали?
Тишина.
— Кейт, не се отдалечавай от мен точно сега, след всичко, което изживяхме току-що.
Свикнала да говори открито и прямо, тя го погледна и каза:
— Съвсем съм объркана, след като ви заварих заедно със Серина. Знаеш ли, идвах в Батърст с надеждата, че ще можем да започнем живота си отново.
Сърцето му подскочи от радост, но само за миг, преди да чуе и останалото.
— Сега не съм съвсем сигурна дали това е разумно.
— Нищо не се е променило, любов моя. Аз все още вярвам, че можем да бъдем щастливи заедно. Няма значение, че може би ти не ме обичаш толкова, колкото аз теб. Но когато сме заедно в леглото усещам, че не си безразлична към мен.
— Вярно е, Робин, не съм безразлична. Когато съм в ръцете ти, аз направо губя контрол над себе си. В началото страшно се ядосвах на това, но постепенно започнах да го приемам, то ми създава дори удоволствие. Приемам го, защото разбирам, че не бих могла да се чувствам така, ако съм напълно безразлична към теб. Но след като ви сварих двамата със Серина в леглото, вече просто не знам на какво да вярвам. Как бих могла да съм сигурна, че скоро няма да се случи същото нещо, този път с друга жена?
— Имаш думата ми, скъпа.
Кейт въздъхна и се замисли. Би ли могла да вярва на Робин? Дали Серина наистина не значеше нищо за него? Ами Кейси? Нима мъжете имаха нужда от няколко жени, за да са напълно задоволени?
Приемайки мълчанието й като съгласие с тържествената му клетва, той продължи задъхано:
— Ще си тръгнем оттук веднага, щом можеш. Предлагам да не чакаме дълго. Може да връхлети някоя нова буря.
— Съгласна съм. Вече се уверих колко опасна е планината и как лесно може да се изгуби човек. Ще бъда готова да тръгнем още сутринта.
— Добре, надявах се да кажеш точно това. Няма да съм спокоен, докато не те отведа отново в Батърст, където ще мога да се грижа за теб.
— Батърст — повтори Кейт със слаб глас. — Аз… аз няма да се върна обратно в Батърст. Отивам си в имението Маккензи.
Робин отвори уста от учудване.
— Но как въобще можа да си помислиш, че ще те върна в имението Маккензи? Работата ми ме задължава да бъда в Батърст. През пролетта ще отидем до Парамата и ще продадем имението Маккензи. Сигурен съм, че Деър ще иска да го купи.
— Няма да отида в Батърст, Робин, нито пък имам намерение да продавам имението Маккензи.
Той сви нервно устни. Наистина не можеше да разбере тази жена.
— Уморих се да повтарям едно и също, излях цялото си сърце пред теб. Нима не чу нищо?
— Чух всичко — прошепна Кейт. — А какво ще кажеш за Серина?
Робин въздъхна.
— Нима трябва да започваме отново? Серина не ме интересува. Ако това ще те успокои, веднага ще й намеря съпруг.
— Робин, ами ако Серина… ако тя…
— Това няма да стане. Тя не е бременна от мен. Не ме питай откъде знам, но го знам. Моят дом… нашият дом ще бъде скоро завършен и искам да живееш при мен. Строях го за теб, макар че не бях сигурен, че ще дойдеш.
— Докато у мен още има съмнение относно Серина, няма да дойда при теб в Батърст — твърдо обяви Кейт.
— А колко време ще е необходимо, за да изчезнат всичките ти съмнения — горчиво понита Робин.
— Докато дойдеш и със сигурност ми кажеш, че Серина не е бременна от теб. Не бих могла да преживея този срам — да съм твоя съпруга, а тя да има дете от теб. Това наистина ще ме нарани. Може би точно защото те обичам, не желая да понасям подобен позор. Заведи ме вкъщи, в имението Маккензи. Върни се през пролетта и ако… ако всичко е наред и още ме желаеш, с радост ще дойда при теб в Батърст.
