— По дяволите, Кейт, прекрасно знаеш, че винаги ще те желая. Вече нищо не ще се промени.
— Тогава нека и двамата да изчакаме до пролетта, за да се реши тази дилема.
— Дилемата съществува само в твоето въображение, мила моя. Аз не смятам, че съществува някакъв проблем.
— Моля те, Робин, не настоявай. Обещавам да бъда прекрасна съпруга, ако всичко се уреди в наша полза. С радост ще продам имението Маккензи и ще живея с теб в Батърст. Не искам нищо да помрачава дните ни, когато… ако заживеем отново заедно.
— Не може да съществува никакво „ако“, скъпа. Не виждам причина за тази мъчителна раздяла, абсолютно никаква.
— Няма да дойда в Батърст — упорито повтори Кейт.
— Защо ли ми трябваше да се влюбвам в толкова упорито същество — ядосано отвърна Робин. — Ако бе насочила поне половината си усилия да ме обикнеш, вместо да ги пропиляваш за безсмислени откази, ние щяхме да сме най-щастливата двойка на света.
— Съжалявам, Робин, но какво да правя като така чувствам нещата. По-добре да те загубя, отколкото да те разделям със Серина и… детето.
Логиката й направо го обезоръжи.
— Добре, Кейт, ще те заведа обратно вкъщи. Но ще се върна през пролетта и тогава може би ще осъзнаеш, че заради глупостта ти сме пропуснали всичкото това време, през което можехме да бъдем заедно.
— Предпочитам да постъпвам глупаво, вместо после да съжалявам.
— След като отново ще се разделим за цели два месеца, нека поне не пропускаме нито миг от времето, което ни е останало да бъдем заедно — каза Робин и нежно я погали по бузата. — Искам да се любим отново. Тази нощ ще трябва да наваксаме за цялата дълга зима, чак до пролетта.
След два дни Робин и Кейт тръгнаха назад към Парамата. Пътуването беше много трудно, често се налагаше да слизат от коня и да го прекарват с усилия през преспите. Когато най-накрая стигнаха в подножието на планината, картината рязко се промени. Температурата в Парамата бе в нормалните за зимата граници и по земята почти не се виждаше сняг. Вече не представляваше никаква трудност да се доберат до имението Маккензи. В момента, в който Кейт влезе в къщата, Мод с радост се хвърли в прегръдките й да я посрещне.
— Слава богу — започна развълнувано тя, — така се безпокояхме за вас. Всеки ден някой от семейство Пенрод се отбиваше да провери дали не сте се върнали. Вчера дойде Рой и донесе добрата вест, че Кулонг се е върнал и е разказал, че сте живи и здрави и сигурно скоро ще се приберете. Знаех, че ще я намериш, Робин.
— Благодарение на Кулонг, Мод — поясни Робин. — Следите от Кейт бяха така неясни, че в някои моменти имах чувството, че Кулонг гони призраци.
— Сигурно сте премръзнали и гладни. Ще ви приготвя нещо топло за похапване.
— Първо банята, Мод — помоли Кейт, — за храната можем и да почакаме.
— Да — съгласи се веднага Робин, — ти се качи горе, скъпа, а аз ще затопля водата и ще ти я донеса.
След малко Кейт се отпусна щастливо в голямото дървено корито, поставено близо до горящия огън. Търка кожата си до почервеняване, а косата си ми няколко пъти със сапун. Чувстваше се толкова добре, че просто нямаше сили да се измъкне от приятната топла вода. Затвори очи и си припомни чудните мигове, които преживяха с Робин в пещерата. Само ако не го бе видяла в леглото със Серина, сега щеше да е най- щастливата жена, щеше да го обича и да му позволи той да я обича. Той бе така силен, жизнен, мъжествен. И с такава лекота и умение се любеше, сякаш бе създаден единствено за това.
— Още ли не си свършила, мързелано?
Робин бе застанал точно до вратата, облегнат на стената, и се усмихваше предизвикателно.
— Аз вече се изкъпах.
Бе успял дори да се избръсне и да облече чисти дрехи. Кейт въздъхна с възхищение. Едва ли имаше на този свят друг по-красив мъж.
— Чувствам се така добре тук, че просто не ми се иска да излизам от коритото.
— Може би имаш нужда от помощ — усмихнато предложи той.
— Нямаме време за това, което си мислиш — отвърна Кейт също с усмивка.
— Напротив, имаме много време. Казах на Мод, че едва ли ще успееш да се приготвиш за по-малко от час.
— Какво? Но аз мога да изляза и да се облека само за десет минути!
— Няма да успееш — спокойно отвърна той и започна да разкопчава ризата си. — Ще ми трябва доста повече време, за да те проуча внимателно. Искам да съм сигурен, че не си наранена след ужасните преживявания в гората.
Робин събу панталоните си. Кейт изпищя, когато я измъкна от водата и я занесе мокра на леглото. Бе минал повече от час, когато най-накрая се появиха за вечеря, зачервени и изтощени след преживяното удоволствие.
Кейт въобще не протестира, когато Робин дойде през нощта в леглото й. Тъй като тези дни можеха да са последните щастливи дни в живота й, тя искаше да ги направи наистина неповторими. Макар че се стремеше да не споменава нищо за това, тя имаше ужасното предчувствие, че след като Робин се върне обратно в Батърст, отношенията им ще се променят.
Деър Пенрод пристигна щастлив рано на следващата сутрин в имението. Робин му бе изпратил бележка предишния ден и той бързаше да ги види. Кейт и Кейси си поговориха във всекидневната, докато двамата мъже се затвориха в кабинета.
— Нямаш представа колко се тревожихме за теб и Кейт — с облекчение каза Деър. — Когато Кулонг пристигна сам, помислихме си дори най-лошото.
— Той разказа ли ти какво се случи?
— Да, измъкнахме всички подробности от него. Гадното копеле си получи това, което заслужаваше. Трябваше да го убия още преди години заради това, което направи на Кейси, но ето, че накрая справедливостта възтържествува.
— Съобщи ли за смъртта му?
— Да, веднага отидох в Парамата и разговарях с магистрата. Взех и Кулонг със себе си, за да каже къде точно е погребан Потър. Сигурно ще искат да разпитат и вас, така че ще трябва да се отбиете в Парамата. Но не смятам, че ще има някакви проблеми. Има достатъчно свидетели, които да потвърдят, че Потър е умрял от болестта си.
— Това си е самата истина, Деър. Потър умря от болестта си. Може би така стана много по-добре, защото исках да го убия, след като разбрах какво се е опитал да направи на Кейт.
Деър сви разтревожено очи.
— Нима той…
— Не е успял да я изнасили, но се е опитал, с което напълно заслужаваше да го убия.
— Да благодарим на бога, че всичко завърши добре. А сега? До пролетта ли ще чакаш или се връщаш веднага в Батърст? И какво ще стане с Кейт — тя ще дойде ли с теб?
— Ще замина за Батърст веднага, след като ме разпитат — обясни Робин. — Има някои неща, които трябва да довърша, преди Кейт да дойде при мен. Искам преди всичко къщата да е окончателно готова, когато тя пристигне.
— Значи сте изгладили различията си?
— Не напълно — угрижено отвърна Робин. — Все още не сме се изяснили за Серина.
През дългите години на приятелството им Деър почти никога не бе обвинявал Робин за нещо. Но този път го направи.
— Никога не съм очаквал подобно нещо от теб.
— Не е това, което си мислиш, Деър. Със Серина наистина живеехме в една къща, но не сме спали заедно. Обичам единствено Кейт.
Внезапно Робин се изчерви като си спомни за онази нощ, която според твърденията на Серина се бе
