любил с нея. Не си спомняше да го е правил, но когато се събуди, тя лежеше притисната до него.
— Може би се е случило само веднъж.
— По дяволите, Робин, какво значение има дали е било веднъж или много пъти — въздъхна Деър. — Кейт твърдо ли е решила да не ти прощава?
— Не точно, но отказва точно сега да се върне с мен в Батърст. Помоли ме да я доведа в имението Маккензи. Обеща ми да ме придружи, ако дойда за нея през пролетта.
— И ти се съгласи с това?
— Какво друго бих могъл да направя? Този случай със Серина ужасно я нарани. Но аз я обичам достатъчно и мога да почакам още два месеца. Ти би ли купил имението Маккензи, когато се върна през пролетта? Решил съм да се установя окончателно в Батърст и Кейт е съгласна с това, стига… стига всичко останало да се уреди, а аз съм сигурен, че това ще стане.
— Ами Серина?
— След като се убеди, че няма никакъв смисъл да си губи времето с мен, сигурно ще приеме някое от многобройните предложения за женитба, които получава. Тя е красива жена, всеки мъж би бил щастлив да се ожени за нея.
Робин говореше за всичко с такава убеденост, че Деър ни най-малко не се усъмни, че нещата ще се развият точно така.
В същото време Кейт и Кейси разговаряха оживено във всекидневната.
— Знам какъв ужас си преживяла — каза Кейси, след като чу за опасните премеждия на Кейт. Тя самата добре помнеше как се бе почувствала, когато попадна в ръцете на бандитите. — Да благодарим на бога, че имаш такъв силен дух, а и затова, че до теб има човек, който те обича толкова много, че е готов да премине през всякакви трудности и премеждия, само и само да те спаси.
Кейт само кимна с глава, тъй като никак не й се искаше да разказва за проблемите, които все още имаха с Робин.
— Вие сдобрихте ли се с Робин?
— Има все още някои неизяснени неща, но до пролетта смятам, че всичко ще се оправи.
— Серина ли е главният проблем?
— До голяма степен.
— Робин никога не е обичал Серина.
— Може и така да е — призна Кейт, като й се искаше да добави: Но е обичал теб. Все пак реши, че не е разумно да го казва. — Това е нещо, което ще трябва да разрешим сами.
Кейси въздъхна, разочарована, че Кейт все още й няма доверие и не желае да сподели с нея проблемите си, нито да й поиска съвет. Скоро след това семейство Пенрод си тръгна.
След два дни Кейт и Робин се явиха като свидетели по разследването около смъртта на Роналд Потър. Всичко мина бързо и без проблеми. Изводът бе, че Роналд Потър е починал по волята на бога от болест. Всички от семейство Пенрод присъстваха. Рой Пенрод остана да поприказва с Робин и Кейт, след като останалите от семейството му си тръгнаха.
— Предполагам, че знаете, че често посещавах дома ви, докато отсъствахте — започна той.
— Да — усмихна се с разбиране Робин. — Сигурно Мод те привлича у нас, а?
— Да, тя е добра жена, Робин. Направил съм постъпки за намаляване на присъдата й. Губернаторът Маккери ми обеща, че ще обърне специално внимание на молбата ми при първа възможност. В момента е доста зает, започнал е толкова проекти. Нито едно правителство досега не се е грижило така за затворниците и освободените.
— Нима възнамеряваш да се ожениш за Мод — плахо попита Кейт.
— Да, разбира се — отвърна Рой. — Жена ми почина отдавна, а Деър и Бен си имат собствен живот. Години наред не успях да срещна жена, в която да се влюбя. Сега искам да прекарам времето, което ми остава, с някой, когото обичам и който също ме обича.
— И Мод е точно такава жена — потвърди Робин. — Можеш да идваш, когато поискаш при нея, Рой.
— Естествено — обади се и Кейт, която вече се бе успокоила, след като чу за сериозните му намерения.
На връщане пътуваха мълчаливо. Робин знаеше, че е крайно време да се върне обратно в Батърст, където го чакаше много работа и се чувстваше нещастен при мисълта, че ще се раздели с Кейт. Тя също разбираше, че той скоро ще тръгне и се измъчваше от мисълта, че се връща при Серина.
Късно през нощта, след като се бяха любили и лежаха притиснати един до друг, Робин й каза, че трябва да замине незабавно за Батърст.
— Толкова ми се иска и ти да дойдеш с мен — помоли я отново той.
— Вече се разбрахме по този въпрос, Робин. Два месеца не са кой знае колко време, нали? Моля те, разбери, че трябва да съм сигурна за Серина. Когато се върнеш в имението Маккензи и ми съобщиш, че Серина се е омъжила за друг тогава и само тогава ще се чувствам свободна да те обичам.
— Нима продължаваш да мислиш, че тя е забременяла от мен?
— Не мога да престана да мисля за това.
— А защо не помислиш по-добре, че ти може би носиш моето дете в утробата си. Май достатъчно се потрудихме за това напоследък.
— Не мога да повярвам, че е възможно — отвърна Кейт с такава сигурност, че Робин се смути.
— Да не искаш да кажеш, че не можеш да имаш деца?
— Вече съм почти на двайсет и седем години.
— Страшна възраст, няма що — изсмя се той. — Но знай, че те оставям сама за последен път, скъпа. Очаквай ме през пролетта. А дотогава разговаряй с Деър, питай го дали ще иска да купи имението Маккензи. Строя прекрасна къща за теб и децата ни, независимо дали вярваш или не, че ще се появят. Както виждаш, аз не съм такъв песимист като теб.
Кейт бе наистина песимистка по отношение на децата. Вече бяха от доста време заедно с Робин, но все още не бе забременяла. В началото този факт я радваше, но когато разбра, че обича съпруга си, започна да копнее да има деца от него. Дълго се надяваше да забременее след страстната любов помежду им и когато това не стана, започна да си мисли, че може би е нещо болна или пък прекалено стара, за да роди деца. Понякога й се искаше да разпита д-р Проктър дали е възможно възрастта й да е причина за безплодието й, но й беше неудобно да разговаря по този въпрос.
— Ще бъдеш ли много разочарован, ако никога не успея да ти родя дете — попита го с присъщата си откровеност тя.
Робин се замисли, преди да й отговори.
— Естествено е всеки мъж да иска да има деца, но ако бог реши ние да нямаме, напълно ще се задоволя и само с теб. Само че не виждам защо трябва да се тревожим за нещо, което все още не се е случило. Ще видиш, че ще имаме много деца, за радост и на двама ни. Това ще стане, обаче, само ако сега млъкнеш и ме оставиш да се любя с теб. Два месеца са доста дълъг период.
Денят, в който Робин се подготвяше да замине за Батърст, бе изключително топъл. Той реши да вземе със себе си достатъчно провизии, които да му стигнат за няколко дни, тъй като човек не знаеше дали няма да го застигне снежна буря в планината. Кейт се молеше това да не се случва и внимателно се взираше към небето над Сините планини. Реши, че засега не се очертава опасност. Ако времето се задържеше такова и не се случеше някакъв инцидент по пътя, Робин трябваше да пристигне в Батърст след три-четири дни. Доста успокоително бе, че този път нямаше да пътува сам.
Тъй като селището се бе разраснало значително, губернаторът Маккери изпращаше още двама полицаи в Батърст. След като разбрали в Парамата, че и Робин се завръща в Батърст, те предложиха да тръгнат заедно, тъй като до този момент не били прекосявали планината. Робин прие с радост, не само защото ще има компания по пътя, но и защото ще разполага с още двама души в новия град. Двамата мъже го чакаха наблизо, за да тръгнат заедно.
— Довиждане, любов моя — каза той и се наведе да я целуне. — Чакай ме, аз ще се върна.
Кейт отвърна страстно на целувката му. Моля те, върни се, тихичко се помоли тя. Но лошото предчувствие, което я бе овладяло още при завръщането от Батърст, бе по-силно от надеждата. Чувстваше
