копеле с теб?
— Завърза също и краката ми — отвърна Кейт, без да разбира точно какво я пита.
— Кейт, не разбираш ли какво те питам? Опита ли се да те изнасили?
Лицето й се изкриви от болка и той си помисли най-лошото, но се успокои, когато му каза:
— Не, не ме е изнасилвал. Беше много болен.
Сълзи на облекчение се появиха в очите на Робин.
Чувствата му към Кейт не биха се променили, каквото и да й бе направил Потър, но той знаеше, че изнасилването е най-отвратителното престъпление, което един мъж би могъл да извърши по отношение на една жена и някои от жертвите не можеха да се възстановят след шока до края на живота си. Като изтри с опакото на ръката влагата около очите си, Робин бързо се зае с подсилването на огъня, а после разтопи лед и внимателно разтърка китките и глезените на Кейт с ледена вода, като накрая ги подсуши с краищата на фустата й.
Огънят междувременно се бе засилил и Робин напълни отново канчето със сняг и го сложи да се свари за чай, а той самият се зае да прави „солени питки“. „Солените питки“ бяха специалитет на ловците и на участниците в проучвателни експедиции, приготвяха се от брашно, сол и вода и се печаха върху живите въглени от огъня. Консумираха се обикновено с топъл чай и сварено солено месо. Като използва провизиите, които бе донесъл със себе си, Робин приготви тази скромна вечеря и я поднесе с усмивка на Кейт.
— Хапни, любов моя, ще ти трябват доста сили.
Кейт посегна към храната в началото с единствената мисъл, че трябва да се възстанови бързо, за да може да пътува, но само след няколко хапки „солените питки“ доста й се усладиха и тя набързо изяде всичко пред себе си и изпи чая. След като свърши възнагради Робин с очарователната си усмивка. Той й отвърна със същото, зарадван от бързото й възстановяване. Вече беше сигурен, че благодарение на здравата си психика и физическите си сили Кейт ще преодолее бързо последиците от преживяния шок.
— Искаш ли да ми разкажеш защо така внезапно реши да напуснеш Батърст?
— Ако не си разбрал сам досега, няма смисъл да ти обяснявам.
— Кажи ми, Кейт, искам да го чуя от твоята уста. Да не би Серина да е изтърсила нещо, с което да те разстрои?
— Да ме разстрои — изкрещя Кейт и гневът й сякаш напълно изтласка на заден план преживяното през последните дни. — Защо трябва да се разстройвам от факта, че Серина може би носи твое дете в утробата си? Тя е по-млада от мен, така че съвсем естествено е да забременее по-лесно.
— За какво, по дяволите, говориш?
— Ами ако Серина наистина очаква дете от теб?
— Само след една нощ — промърмори Робин, — това ми изглежда доста невероятно.
— Но Серина съвсем не мисли така.
— По дяволите, Кейт, всичко това са само предположения. Ако съм спал със Серина, в което съвсем не съм сигурен, и ако тя е забременяла… Предлагам да търсим решение на проблемите, когато те действително съществуват. Опитах се да ти обясня, че се напих и не си спомням нищо от онази нощ, освен това, което ми разказа Серина. А ти имаш ли още какво да ми кажеш за онези дяволски документи за развод, които си изпратила в Сидни?
— Няма нищо за казване — сви рамене тя. — Роналд непрекъснато ме убеждаваше да се разведа с теб и да се омъжа за него. Вече знам, че единствената му цел е била да се сдобие с имението Маккензи, но тогава си мислех, че ме харесва. След като отказах да се разведа, поел нещата в свои ръце, поискал е документи на мое име и ми ги донесе в имението Маккензи, за да ги подпиша. Предполагам, че те са все още на масата във всекидневната, където ги оставих. Отказах да ги подпиша, преди с очите си да се убедя, че ти и Серина… живеете открито заедно. Бях достатъчно глупава, за да мисля, че ти ще ми останеш верен през цялото време, когато бяхме разделени. Но защо ли да го правиш? Нали самата аз ти позволих да правиш каквото си искаш.
— Не, скъпа, ти не си глупава. Изпитвах съжаление към Серина и затова й предложих подслон при себе си, но не съм спал с нея. Господ ми е свидетел, че тя непрекъснато се опитваше да ме изкуши, но аз не можех да забравя синеоката красавица, която оставих в Парамата. Писмото на Деър, в което ми съобщаваше за развода, направо ме извади от равновесие. И когато Серина извади онова бренди, просто не виждах причина да не се натряскам. Моля те да ми простиш за това, Кейт. Ти си единствената жена, която някога съм обичал.
Тя прехапа долната си устна докато усети вкус на кръв в устата си. Това бе единственият начин да се въздържи и да не му признае, че също го обича. Много й се искаше да го направи, но някакъв вътрешен глас я предупреждаваше да почака. Думите на Серина все още отекваха ясно в съзнанието й. Ами ако тя наистина носи детето на Робин в утробата си?
— Кейт, чуваш ли ме?
— Толкова съм объркана, Робин — отвърна неопределено тя. — Аз… аз преживях толкова ужасни неща, че имам нужда от време, за да поставя в ред мислите си.
— Съжалявам, любов моя, не бих искал да те притеснявам, особено сега. Ще постеля одеялата, за да можеш да си легнеш и да поспиш.
Кейт го наблюдаваше, докато подготвя внимателно постелята й близо до огъня. Когато свърши, той й помогна да се изправи и я отведе да си легне.
— Ти няма ли да спиш?
— Да, и аз ще дойда, но трябва първо да нахраня коня и да разчистя остатъците от храната.
Тя си легна, но не можеше да заспи. Усещаше присъствието на Робин, който се движеше съвсем безшумно из малкото пространство наоколо. Само чувството, че той е тук, съвсем наблизо, я изпълваше с толкова много спомени. А заедно със спомените у нея се породи и силно желание. Наистина бе изумително, че едър и силен мъж като него умееше да се придвижва така тихо и грациозно като пантера. Представяше си живото му и мускулесто голо тяло, обгърнало я цялата, а членът му твърд и изправен, нетърпелив да проникне в нея и да й създаде неописуемо удоволствие. Като обърна глава на другата страна, тя затвори очи, ядосана на необузданите мисли, които я овладяваха. Как може да желае един мъж, който бе прибрал друга жена в леглото си? Отвори очи, когато Робин лекичко се настани до нея.
— Мислех, че вече спиш — каза той като усети, че тя се стяга и се опитва да се отдалечи от него. Нямаше и представа, че го прави, защото само допирът на тялото му предизвикваше такова силно желание у нея, че това направо я плашеше. Изпитваше непозната до този момент болка в тялото си.
— Не ми е лесно да заспя след…
— Кейт, не мисли повече за Потър, опитай се да си представиш нещо приятно.
— Точно това правя — призна с нежелание тя. — Спомних си как прекрасно се любиш.
Робин само изпъшка силно, неспособен в първия момент да каже и дума.
— Разбираш ли наистина какво каза преди малко? Нима действително искаш да се любим? О, Кейт, моля те, не ме измъчвай така, ако не го мислиш.
Тя мълчеше. Може би това бе последният път, когато двамата с Робин оставаха сами? А това означава и последна възможност да изпитат заедно магията на любовта. Кейт се страхуваше, че след като Робин се върнеше обратно в Батърст при Серина, ще го загуби завинаги. Нима е толкова ужасен грях да изпиташ отново миг щастие с единствения мъж, който би могъл да те отведе в рая?
— Люби ме, Робин, люби ме, сякаш съм единствената жена на този свят.
Шестнадесета глава
Кръвта нахлу лудо във вените му. Молбата й наистина го изуми. Бе преживяла толкова ужасни неща, че той мислеше, че няма да му позволи дори да се докосне да нея след часовете, прекарани в очакване на насилие от Потър.
— Сигурна ли си, любов моя — попита тихо Робин.
В отговор тя само се протегна и придърпа лицето му към своето, като му предложи устните си. Той изпъшка и задочна страстно да я целува. Кейт му отвърна с не по-малко плам. Имаше нужда от силата му, копнееше за ласките, които само той би могъл да й даде. Нямаше никакво значение какво щеше да се случи утре или в други ден. Тази нощ бе тяхна, а утре си беше съвсем отделен ден.
