купила в Батърст. Изяде всичко лакомо и изпи чая си, защото знаеше, че ще са й необходими доста сили, ако се наложи да се скита сама из планината, след като снегът спре. Потър остана все така неподвижен, затова тя си легна и заспа.
Кейт се събуди внезапно късно през нощта с някакво странно чувство. Наоколо цареше пълна тишина. Погледна към Потър и видя, че той продължава да лежи в същата поза. Гърдите му не помръдваха. Обхваната от смразяващ страх, тя допълзя трепереща по-близо до него. Докосна с пръсти лицето му. То беше съвсем студено, студено като смъртта. Отскочи уплашено назад, като притисна с ръка устата си, за да не извика. Потър беше мъртъв! Беше толкова сигурна в това, че нямаше нужда от лекарско потвърждение. Започна да отстъпва назад, като се опитваше да се отдалечи колкото се може повече от трупа му, цялата пребледняла, обхваната от шок. Когато гърбът й се опря в стената, тя се свлече на земята и покри с ръце лицето си. Остана така часове наред, със затворени очи и празна глава, неспособна нито да се движи, нито да мисли.
Дори Кейт да бе оставила някакви следи, те отдавна вече бяха заличени от обилния сняг, който бе навалял. Робин стоеше на билото на планината и се оглеждаше наоколо. Докъде би могла да стигне, преди снегът да я е принудил да спре, мислеше си отнесено той. Дали пък не лежеше мъртва някъде наблизо, затрупана под дълбоките преспи? Може би е минал покрай нея, без изобщо да разбере това. Кулонг като че не мислеше така. Той бе коленичил и разглеждаше така внимателно земята под себе си, че Робин се зачуди дали наистина този абориген, не притежава дарбата да разкрива следи дори под снега.
— Какво е мнението ти, Кулонг?
— Никакви фургони не са минавали оттук дни наред — с абсолютна увереност изрече той.
— Може би Кейт е вървяла пеша — предположи Робин, като дълбоко в душата си се надяваше да не е прав.
— Може би — промърмори замислено аборигенът — Кулонг мисли, тя не е дошла толкова далеч. Кулонг мисли ние намерим твоя жена по-близо до Батърст. Хайде да продължим нататък.
Той започна да се спуска надолу по склона на планината, а Робин го следваше наблизо с коня си.
Двамата прекараха една мразовита нощ, сврени под изпъкнала напред скала, после тръгнаха отново рано сутринта. Около средата на деня Кулонг, който се бе откъснал малко напред, внезапно спря, на лицето му бе изписано странно изражение. Бе стигнал до мястото, където фургонът на семейство Линч се бе подхлъзнал надолу в пропастта. Робин наблюдаваше как аборигенът отиде до ръба на пропастта и погледна надолу. После се разходи неспокойно наоколо, огледа внимателно близката околност, като коленичи на няколко места и ровичка из снега.
— Какво има, Кулонг — попита Робин със затаен дъх. — Да не мислиш, че Кейт, че тя…
Думите направо замръзнаха на устните му, а очите му не можеха да се откъснат от дълбоката пропаст в единия край на пътя, в която Кейт би могла да пропадне. Това би довело до моменталната й смърт.
Съвсем неочаквано Кулонг се изправи на крака и се насочи към гората. Той бавно вдигна ръка и посочи към чудното бяло пространство на покритите със сняг дървета и обгърнатите с ледена дантела храсти.
— Кейт със сигурност не би тръгнала през гората — изплашено извика Робин. — Тя би трябвало да знае, че ако се отклони от пътя, непременно ще се изгуби.
— Ако твоята жена е жива, ще я намерим в гората — убедено каза Кулонг.
Той потъна между дърветата, като с това принуди Робин да скочи от коня си и да го поведе за юздите из труднооткриваемите пролуки между гъстите, потънали в сняг храсти.
Придвижването беше много трудно, но те упорито продължаваха напред, докато Кулонг не спря внезапно. Присвил очи, той се замисли внимателно, сякаш току-що си бе спомнил нещо важно. Отново коленичи, разчисти пресния сняг и внимателно се вгледа в оголеното пространство. Изсумтя от задоволство, докато вдигаше някакъв предмет от земята и го подаде на Робин. Беше парче плат от женска дреха. Робин веднага позна, че е на Кейт. Беше я виждал много често облечена в тази пола преди време — тя й бе една от любимите дрехи.
— На Кейт е — потвърди той, като го разпъна, за да го разгледа по-добре.
— Твоята жена спирала тук — обяви Кулонг, без да спира да изучава следите. — Тя не сама.
Робин замръзна на мястото си.
— Не сама? Какво искаш да кажеш?
— Следите показват, че дошъл мъж и отнесъл нея.
Лицето на Робин в миг придоби пепеляв цвят.
— Потър!
Кулонг продължаваше да разглежда наоколо, концентриран, с присвити очи.
— Преди колко време — запита с несигурен глас Робин, изпълнен с ужас при мисълта какво би могло да се случи с Кейт.
— Три-четири дни — отвърна Кулонг и замълча, огледа още веднъж околността, после насочи острия си поглед към Робин: — Кулонг ще намери твоя жена.
— Знаеш ли къде е — извика така силно Робин, че ехото от гласа му премина над покритите със сняг дървета и наруши заобикалящата ги тишина. — По дяволите, човече, кажи ми бързо къде е?
— Недалеч от тук има стара пещера, където са живели хората от моя народ още във „времето на мечтите“. Кулонг откри тази пещера веднъж, когато скиташе дук наоколо. „Времето на мечтите“ е било, когато според аборигените е започнал животът.
— Ти смяташ, че Кейт би могла да намери пещерата — попита Робин, задъхващ се от вълнение и надежда.
— Знаците ми показват, че някой е дошъл от посоката на пещерата — отвърна спокойно Кулонг.
— Можеш ли да я намериш?
Кулонг кимна и тръгна бързо напред. Робин с мъка го догонваше, но бе така развълнуван, че почти не усещаше изтощението и болките в тялото си, предизвикани от натрупаната през последните дни умора. Той усети мириса на пушек доста преди да стигнат до пещерата. Пушекът означаваше огън, а оттук следваше изпълващата го с щастие мисъл, че огънят е запален от жив човек. За малко изгуби Кулонг от очи, но бързо го настигна, застанал точно пред отвора, от който излизаше пушекът.
Робин се спусна да влезе вътре, но Кулонг го спря с ръка.
— Първо влезе Кулонг.
Аборигенът не знаеше какво точно ще намерят в пещерата и не му се искаше Робин да види жена си в положение, което щеше да го ядоса или нарани.
— Не, Кулонг, не се безпокой — твърдо настоя Робин. — Ако Кейт е мъртва, искам първо аз да разбера това.
Като наведе глава, той се провря през отвора.
Бяха му необходими няколко секунди, за да привикнат очите му с тъмнината. Огънят почти беше загаснал, по отсрещните стени танцуваха бледи сенки и Робин заби поглед в грубите и странни рисунки, осветени от пламъците. Откъсвайки очи от древните знаци, свидетелство за началото на човешкия род, Робин насочи поглед към огъня.
— Велики Боже!
Усети силна физическа болка при вида на увития в одеяло продълговат предмет, който лежеше пред краката. Веднага си помисли най-лошото и краката му просто отказваха да се придвижат няколко крачки напред към неподвижното тяло. За щастие Кулонг му спести ужаса да повдигне одеялото и да погледне лицето на трупа, за който предполагаше, че е на собствената му жена. Като коленичи бързо, Кулонг отдръпна настрана завивката и на Робин се стори, че с часове разглежда лицето пред себе си. Когато повдигна глава, той се усмихваше и едва тогава Робин можа да си поеме дъх.
— Не твоя жена. Това мъж — Потър.
Трудно можеше да се намери човек в Ню Саут Уейлс, независимо дали е бял или цветнокож, който да не познава Роналд Потър, мнозина бяха страдали от жестокостта и арогантността му. Така че малцина не биха го познали.
Робин започна яростно да ругае.
— Това мръсно копеле умря, преди да ни каже какво е направил с Кейт.
Прекъсна го някакъв шум, който му заприлича на ридание. Той се хвърли към дъното на пещерата и
