започна да се оглежда в тъмното пространство пред себе си. В миг видя Кейт, подпряла глава върху коленете си и имаше чувството, че сърцето му ще изхвръкне от радост. Но по някаква странна причина тя все още не можеше да осъзнае, че не е сама. Извика я нежно по име и след като не получи никакъв отговор, коленичи пред нея.
— Аз съм, Робин, любов моя, ти си спасена. Дойдох да те заведа у дома.
Тишина.
— Кейт, чуваш ли ме? Да не би това копеле да те е наранило?
Като вдигна с мъка глава, Кейт хвърли безучастен поглед на Робин. Очите й бяха празни и блуждаещи.
— Тя е в шок — поясни Робин на Кулонг, който също се беше приближил.
Като седна до нея, Робин я взе на ръце и започна да я люлее и успокоява с нежен глас, сякаш беше разплакано дете. В началото Кейт въобще не реагираше, после промърмори нещо неразбрано и накрая се разрида отчаяно. Робин изпита огромно облекчение. Вече беше сигурен, че ще се оправи. Кейт беше истински борец, твърда, когато бе необходимо, но заедно с това толкова женствена и нежна към любимия човек. Затова и така лесно се бе влюбил в нея и я обикна толкова силно. Остави я да се наплаче, а после се отпусна поуспокоена в ръцете му.
— Ти дойде — тихо каза тя с пресипнал глас.
— А нима ти мислеше, че няма да те намеря — успя да й каже с типичния си ироничен тон.
— Аз… не знам, но се надявах…
Внезапно тя забеляза Кулонг, който бе застанал близо до Робин и мълчаливо я гледаше с умните си черни очи. Обхваната от ужас, Кейт се притисна още по-силно към Робин.
— Кой е той?
— Не се страхувай, ако не беше Кулонг, можеше никога да не те намеря. Той е най-добрият специалист по откриване на следи в цял Ню Саут Уейлс. Благодаря на бога, че Деър ме убеди да го взема със себе си. Кулонг, това е жена ми Кейт.
Кулонг й кимна с глава и острите му черти се смекчиха от широка усмивка. Тялото му бе едро и здраво, а лицето му привличаше с ясните си очертания и гордия вид, устните му бяха дебели, а носът и скулите — изпъкнали.
— Благодаря ти, Кулонг — каза Кейт с все още пресипнал глас. — Нямам представа как си успял да откриеш пещерата, но съм ти много благодарна.
— Какво ще правим с него — попита Кулонг, ката посочи към тялото на Потър.
— О, господи — извика Кейт, припомняйки си ужаса на отминалите дни.
— Как умря той, Кейт — меко попита Робин.
Тишина.
— Кейт, не скривай нищо от мен. Разкажи ми, разкажи ми какво точно се случи.
Отново тишина.
— Разгледа ли добре тялото — обърна се Робин към Кулонг.
— Кулонг гледа. Няма рани, няма счупени кости.
— Той беше болен — бавно започна Кейт. Всяка изречена от нея дума й костваше огромни усилия. — Трудно дишаше и… и имаше треска. Накрая загуби съзнание и започна да се задъхва.
Робин се замисли.
— Може би е имал пневмония, но никога няма да узнаем със сигурност.
Кейт също се умълча и той се уплаши, че може би отново губи чувство за реалност. Явно самото присъствие тук на мъртвото тяло на Потър я разстройваше силно.
— Махни го оттук, Кулонг — каза Робин и двамата си размениха многозначителни погледи.
Той притисна главата на Кейт към гърдите си, докато аборигенът измъкна увитото в одеяло тяло на Потър от пещерата. За него нямаше никакво значение какво точно ще направи Кулонг с тялото на Потър, важно беше само то да не е пред очите на Кейт и да й напомня непрекъснато за нещастията, които й бе причинил. Робин отдавна го смяташе за долно и недостойно за живот същество и проклинаше съдбата, която причини смъртта му, но не от неговата ръка.
Кулонг се забави доста време навън, а Кейт се отпусна в неспокоен сън в прегръдките на Робин. Сигурно сънищата й бяха пълни с демони, защото тя често се стряскаше насън и викаше ужасено. При всяко потрепване на тялото й, Робин я притискаше нежно в прегръдката си и с тихи успокоителни думи й помагаше отново да заспи. Тя се събуди доста по-късно и чу, че Кулонг и Робин си говорят тихичко.
— Всичко е наред — безчувствено докладва Кулонг.
Робин само кимна с глава, бе твърде разстроен и загрижен за състоянието на Кейт, така че не се интересуваше какво точно е направил аборигенът с тялото на Потър.
— Добре ли е твоята жена?
— Ще се подобри веднага, щом преживее първоначалния шок. Сега не иска да говори за това, което се е случило, но щом осъзнае, че вече не я грози никаква опасност, сигурно ще ми разкаже всичко.
Черните очи на Кулонг се изпълниха със съчувствие, когато погледна към Кейт. Ясно разбираше, че тя има нужда от време, и то време, прекарано насаме със съпруга й, за да дойде на себе си.
— Кулонг ще си тръгва вече — каза той, като прехвърли торбата си през рамо.
— Тръгваш? Но навън е тъмно и студено. Остани с нас през нощта.
— Кулонг тръгва — упорито настоя аборигенът. — Студът и тъмнината не ме плашат.
Робин разбра, че няма да успее да го задържи.
— Разкажи на Деър какво се е случило. Кажи му да съобщи в общината за смъртта на Потър и какво е станало с тялото му.
Като човек, който не обичаше да говори много, Кулонг само кимна с глава, за да покаже, че е разбрал всичко, обърна се и изчезна през тъмния отвор на пещерата.
— Къде отива — попита Кейт.
— Връща се в Парамата.
— А ти ще успееш ли да намериш пътя през гората — уплаши се веднага тя.
— Да, не сме далеч от пътя. Ще изчакаме, докато събереш достатъчно сили. Имаме храна и силен кон, на който ще можем да се качим и двамата. Нали няма да се плашиш, ако те оставя за малко и отида да разседлая горкото животно и да го вкарам вътре в пещерата заедно с провизиите?
— Аз… разбира се — отвърна неуверено Кейт. Тя изпитваше ужас само при мисълта, че Робин ще я остави дори за минута сама. След всичко, което бе преживяла през последните дни, се чувстваше в безопасност единствено свряна в силното му тяло.
— Няма да се бавя дълго — обеща той. — Като се върна, ще приготвя нещо за ядене.
Когато след петнайсетина минути Робин се върна обратно в пещерата, водейки коня си за юздата, Кейт все още стоеше опряна до стената, изглеждаше странна и отнесена и явно не намираше сили дори да помръдне. Робин разбираше, че тя не може да се измъкне от шоковото състояние и се чудеше как да пропъди тази нейна ужасна апатия.
— Сложи малко дърва в огъня, любов моя, докато аз освободя коня и приготвя нещо за хапване.
Кейт го гледаше глупаво. Тя бе опитала вече да се изправи на крака, но те не искаха да й се подчинят.
— Аз… аз съм така уморена, Робин.
— Не, любов моя, ти спа до преди малко. Хайде, нека да ти помогна.
Като видя, че просто няма воля да се помръдне, Робин взе ръцете й и я издърпа нагоре.
Тя изпищя от болка, когато стисна китките й и в първия момент Робин бе напълно изумен от реакцията й. След това погледна ръцете й и видя синините и раните по тях от въжетата. Той изпсува така грубо, че тя се стресна.
— Потър ли го направи?
Кейт погледна с любопитство китките си, видя синините и си спомни, че бе стояла часове наред овързана като коледна гъска.
— Завърза ме, за да не избягам, докато спи. После му стана много зле и не можеше да ме отвърже, така че трябваше да остана така доста дълго, макар че го молех и виках да ме отвърже.
— Седни, мила моя, сега ще стопя малко сняг и ще ги натопя в ледената вода. Какво друго направи това
