го с всяка клетка от тялото си и изпитваше ужасяващ страх, че то ще се сбъдне.
Наблюдаваше го как се отдалечава, докато не се превърна в малко точка на хоризонта, после се обърна и влезе в къщата, където попадна право на разярената Лизи.
— Значи все пак успяхте да го накарате да замине отново — започна да я обвинява тя. — Предполагам, че сега сте доволна. Каква жена сте вие, просто не мога да разбера? Ако бяхте истинска съпруга, Робин никога не би напуснал имението Маккензи.
След тази тирада Лизи се врътна ядосано и изчезна.
През следващите самотни дни Кейт имаше доста време, за да размишлява над думите й. Може би тя наистина бе прогонила Робин в началото, но този път вината не беше нейна. Той си бе създал свой живот в Батърст, бе поел отговорен пост от губернатора и повече не се нуждаеше от имението Маккензи. Все пак Кейт не можеше да се освободи от натрапчивата мисъл, че една съпруга трябва винаги да следва мъжа си, независимо къде реши да се установи той. В тази нейна женитба нищо не беше съвсем нормално. Тя бе просто едно отрицание на всичко в брака. Та колко жени от добро потекло се омъжват за бивши затворници? Тя например не познаваше нито една.
Но колко стари моми успяваха да изпитат такова удоволствие с един мъж? Може би и тук отговорът беше като на предишния въпрос. Все пак тя се беше омъжила за бивш затворник, без дори да е разбрала какво точно престъпление е извършил. Бе изпитала и неповторимо удоволствие в леглото му. Малко жени можеха да се похвалят, че за тях е истинска радост да изпълняват съпружеските си задължения, а Кейт не изпитваше угризение, че го прави. Но нима трябваше и през деня, и през нощта да мисли за приятните чувства, които бе изпитала, когато Робин се любеше с нея?
Спомни си широката му усмивка, малко язвителното му чувство за хумор, оня особен начин, по който устата му се извиваше нагоре, когато я дразнеше, и надолу, когато бе много ядосан. Той я бе научил що е страст, наблюдаваше я, докато тя направо оживяваше в ръцете му. Беше й показал, че не всички мъже са еднакви, че на някои наистина може да се разчита, че винаги ще постъпят по правилния начин. Успя също така да й помогне да разбере, че и нея я грозят опасности, независимо, че бе умна и достатъчно силна, за да се справя сама с трудностите. Той я накара да разбере, че да бъдеш сам, независим от никой друг, освен от самия себе си, съвсем не е най-важното нещо в този живот.
Да обичаш и да бъдеш обичана е много по-съществено и носи повече радост. Серина…
Всеки път, когато Кейт се опитваше да си представи щастливото бъдеще, мисълта за Серина я връщаше бързо към суровата действителност.
Седемнадесета глава
Робин успя да изпревари само с няколко часа новата снежна буря, която връхлетя планината. Имаше моменти, в които се съмняваше, че заедно със спътниците му ще достигнат до Батърст, опасяваше се, че снегът ще ги спре насред планината и ще препречи пътя им към града. Но късметът им помогна и те успяха да се доберат до ниските склонове преди да забушува бурята. И точно след като бяха преминали най- опасния участък от пътя щастието сякаш изостави Робин. Конят му се подхлъзна със задния си крак в един заледен участък и не можа да запази равновесие. Заедно с него и той полетя с главата надолу по стръмния наклон.
Робин се бореше отчаяно, търсеше някаква опора, за да се спре, но наоколо имаше само изсъхнали треви и храсти, които с лекота се откъсваха от земята само щом се заловеше за тях. Със силен удар се стовари в дъното на стръмнината като чувстваше болка в цялото си тяло, от която едва можеше да си поеме дъх. Мястото, където конят му се бе подхлъзнал, бе доста нависоко, но склонът не бе толкова стръмен и спътниците му бързо слязоха долу да му помогнат. Когато се опита да ходи имаше чувството, че хиляди ножове се забиват в гърдите му. Робин изпъшка, убеден, че си е счупил най-малкото едно-две ребра, и все пак доволен, че не бе пострадал по-сериозно.
Наложи се да убият горкия му кон и Робин трябваше да седне до един от спътниците си. Тъй като вече бяха доста близо до Батърст, а и времето не беше много студено, конят успя да се справи с доста тежкия си товар. Усещаше непоносима болка. Гърдите му целите горяха, всеки път, когато трябваше да си поеме дъх, това му се отдаваше все по-трудно и по-трудно. Когато го откараха до бараката му, той бе почти загубил съзнание от болка. Двамата полицаи си тръгнаха веднага след като го предадоха в ръцете на Серина и се увериха, че е удобно настанен в леглото.
— Какво се е случило, Робин — попита тя, разтревожена от пребледнялото му лице и затрудненото му дишане.
— Счупени ребра — изпъшка той.
Беше му трудно да говори, така че нямаше сили за никакви по-нататъшни обяснения.
— Кажи ми какво да направя.
— Привържи ги колкото можеш по-стегнато.
Тъй като в Батърст все още нямаше лекар, тези, които се разболяваха или нараняваха, трябваше да се лекуват сами и резултатите често бяха печални.
— Не знам дали ще успея — каза неуверено Серина и с мъка преглътна буцата, която се надигаше в гърлото й.
Робин ядосано изпсува, после изпъшка, защото всяка изречена дума само още повече увеличаваше болката му.
— Разкъсай една от фустите си и ми помогни да си сваля палтото и ризата. После ще ти кажа какво да правиш.
Серина с нежелание изпълни разпорежданията му. Докато успеят да свалят дрехите му, целият бе плувнал в пот, стискайки зъби от нетърпимата болка. Благодарение на точните му указания, тя все пак успя да омотае стегнато парчетата плат около гърдите му и ги завърза, за да не се смъкват. След като всичко свърши, Робин се отпусна замаяно назад и почти веднага заспа. Серина смъкна панталоните му и хвърли едно одеяло върху него. Малко по-късно и тя се съблече и легна до него.
Робин спа непробудно през цялата нощ и се почувства много по-добре, когато се събуди. Топлото тяло се притисна по-близо до него. Все още сънен той протегна ръка и погали твърдата гърда, която се бе притискала през цялата нощ към гърба му. Господи, колко обичаше да се събужда и да усеща Кейт до себе си, помисли си той замаяно.
Серина си пое дълбоко дъх.
— О, Робин, така ужасно ми липсваше. Страхувах се, че може да се върнеш заедно с Кейт, но слава богу, ти се оказа достатъчно разумен, за да се откажеш от една жена, която също не те иска. Или може би не успя да я намериш — попита с надежда тя.
Робин рязко се отдръпна назад, сякаш някой го бе ударил.
— По дяволите, Серина, този път наистина отиде твърде далеч. Намерих Кейт жива и здрава и я отведох временно в имението Маккензи. А ти какво правиш в леглото ми? Не се и опитвай да ме лъжеш, че сме се любили снощи, защото аз наистина не бях в състояние дори да мисля за това.
Серина се изчерви и разбра, че няма смисъл да използва старата тактика. Освен това и една съвместна нощ бе достатъчна, за да осъществи плановете, които имаше.
— Не, разбира се. Никога не бих си позволила да те лъжа за нещо толкова интимно и прекрасно, което заедно преживяваме. Аз… аз просто исках да съм по-близо до теб. Липсваше ми. Наистина се радвам, че Кейт е добре.
— Веднага се облечи! И никога повече не повтаряй тези глупости. Не съм променил намеренията си относно оставането ти тук. Дори напротив. През пролетта ще отида да взема Кейт и тя ще живее с мен в Батърст.
Серина тръсна ядосано глава, стана от леглото, но продължи безсрамно да се мотае съвсем гола пред очите му. Робин се опита да се надигне едва след като тя най-накрая се облече. Макар че гърдите не го боляха така силно, както предишния ден, той веднага разбра, че ще му трябват седмици, за да се възстанови и да може да се движи без затруднения. Дори само опитът му да се облече предизвика толкова остра и прерязваща болка в гърдите му, че той едва си пое дъх. Бе принуден да помоли Серина да му помогне, въпреки че никак не му се искаше да прави това.
Тъй като нямаше сили да язди или пък да свърши някаква друга полезна работа Робин остана в леглото,
