пълнят чували с пясък, а другите ще ги носят и ще ги подреждат по брега на реката, така че да се препречи пътят на водата. Не съм сигурен, че това ще помогне особено, но трябва да опитаме. Татко и Деър постъпват по този начин. А какво е положението с овцете?
— За щастие те са вече изтеглени по високите пасища. Откараха ги в полите на планината още когато започна да вали и сега си пасат там.
Бен се усмихна очарователно. Кейт си помисли, че той бе наистина най-красивият мъж, когото бе срещала, без да се брои Робин, в когото бе влюбена.
— Браво, а другият добитък?
— Управителят на фермата отведе и другите животни високо в планината. Така че съществува опасност само за посевите и за сградите.
— Най-добре е да се разпоредиш слугите да занесат повече храна и всичко друго необходимо на втория етаж. Така ще имате запаси, ако не успеем да спрем водата. Аз ще отида да наблюдавам другите и ще се върна веднага щом привършим с дигите около реката. А ти не се тревожи, всичко ще бъде наред, ще видиш.
Кейт веднага изпрати Мод и Лизи да носят храна и други провизии на горния етаж. Молеше се да не се стигне до там, те да бъдат използвани, но все пак трябваше да ги има, ако се наложеше. Беше й трудно да се движи нагоре-надолу, усещаше непрекъсната слабост, тялото й сякаш бе станало тежко и неподвижно. Опитваше се да не обръща внимание на гаденето и виенето на свят, което чувстваше, но когато Бен се върна в къщата късно вечерта, за да пийне нещо топло и да похапне, тя едва се държеше на краката си.
— Как вървят работите, Бен — попита го разтревожено.
— Май няма да се спасим от наводнение — уморено отвърна той. Изтощението бе изписано на лицето му. Беше работил наравно със затворниците, докато накрая едва местеше краката си.
— Почини си малко — посъветва го Кейт, като за миг забрави за собствената си слабост. — Нека Дент да продължи да ръководи работите през следващите няколко часа.
— Не мога, Кейт. Всеки момент може да се очаква началото на стихията. Ако под вратата започне да нахлува вода, веднага се качи горе.
Тя кимна.
— Дали пък и ние не можем да помогнем…
— Не, още трима души едва ли ще променят нещо. А освен това е доста рисковано, особено за жени. Благодаря за вечерята, беше много вкусна. Струва ми се, че ти трябва да си починеш малко, изглеждаш ми доста уморена.
Въпреки слабата светлина от лампата Бен забеляза, че Кейт не се чувства добре. Имаше дълбоки сенки под очите, а лицето й беше доста бледо.
— Не, добре съм.
— Кога очакваш да се появи Робин? Деър ми каза, че трябвало да се върне през пролетта.
— Аз… не знам със сигурност — смутено отвърна тя. — Вероятно е много зает, така че не знам кога точно ще може да дойде.
Бен я изгледа с известно подозрение, защото му се стори, че се опитва да измисля извинения за отсъствието на Робин, но в този момент нямаше време да се замисля върху проблема. Стана да си тръгва. Кейт, която седеше на отсрещната страна на масата в кухнята, също стана. Но в този момент всичко се завъртя пред очите й, а после пред тях падна плътна пелена, тя загуби ориентация за пространството около себе си и започна да се свлича надолу. Столът се стовари с трясък на земята, докато Бен се хвърли към нея и за щастие успя да я хване точно преди да се стовари на пода.
Кейт се събуди след няколко минути и видя Бен нежно наведен над нея да бърше със студена мокра кърпа челото й.
— Какво стана?
— Ти припадна — обясни й той като я гледаше с любопитство.
— Невъзможно е. Никога през живота си не съм припадала.
— Никога — повтори Бен недоверчиво. — А как се чувстваш напоследък?
Тя се поколеба, преди да му отговори. Не бе свикнала да споделя подробности за себе си с мъже, но Бен бе така искрено разтревожен за здравето й, че реши да му се довери.
— Наистина през последните дни не съм добре. Мислех, че може би съм настинала и имах намерение да отида при д-р Проктър, но дъждът ми попречи.
— Съмнявам се, че е настинка, Кейт — каза Бен, като се усмихваше дяволито. — Откога го няма Робин?
Тя се намръщи, доста объркана от нелогичната според нея последователност на въпросите му.
— Два месеца. Защо?
— И ти нямаш ни най-малко представа за причината за твоето неразположение?
— Не, а ти да не би да имаш — недоверчиво го попита тя, като й се струваше почти невъзможно Бен да разбира нещо от медицина.
— Може би е само предчувствие, но все пак искам да ти напомня, че имам племенник и племенница и доста често виждах Кейси по време на последната й бременност. Изглежда ми доста вероятно и ти да очакваш дете.
Кейт беше изумена. Дете? Просто не можеше да повярва в това.
— Невъзможно е — отсече тя.
— Някак си не мога да ти повярвам, след като така добре познавам Робин — усмихна се Бен и веждите му се повдигнаха дяволито.
Кейт цялата се изчерви, като осъзна какво всъщност иска да каже Бен.
— О, аз… нямах пред вид… разбира се, би могло и да е истина, само че аз не мислех… — не можа да продължи повече и замълча, докато ясно осъзнаваше мисълта, че може би очаква дете от Робин. Толкова силно я тревожеше връзката му със Серина, че дори и за миг не бе предположила, че тя самата би могла да забременее. Господ им е свидетел, че те и двамата не бяха направили нищо, за да го предотвратят. Тя просто беше решила, че след като не бе забременяла досега, това никога нямаше да се случи.
— Не трябва ли да се каже на Робин — внимателно попита Бен.
— Ако е вярно, макар че все още не съм сигурна, аз ще му кажа, когато се върне… ако въобще се върне — горчиво добави тя.
Бен въздъхна, по-сигурен от всякога, че никога не бива да навлиза в дебрите на семейния живот. Надяваше се да не преживява трудностите, които Деър и Робин имаха със съпругите си. Жените бяха най- прекрасното творение на господа и Бен никога нямаше да се откаже да се наслаждава на очарованието им, но бракът просто не беше за него.
— По-добре ли се чувстваш?
— Да — усмихна се Кейт. — Благодаря ти… за всичко.
— Слушай — каза внезапно Бен и на лицето му се появи напрегнато изражение.
— Не чувам нищо.
— Точно това исках да ти кажа. Дъждът е спрял.
Той се затича към вратата, отвори я и излезе навън. Сякаш бе станало някакво чудо, небето се бе изяснило и звездите ярко светеха.
— Мислиш ли, че този проклет дъжд е спрял завинаги — попита с надежда Кейт, като се опитваше да надникне иззад раменете му.
— Така изглежда — доволно отвърна Бен, — макар че не съм експерт по въпроса. Да се надяваме, че нашите укрепления ще удържат буйните води на реката. А ти си легни, Кейт, едва ли ще се случи нещо през нощта. Аз ще се подслоня с мъжете в затворническите бараки.
Хокесбъри придойде на следващия ден към десет часа сутринта. Малко мътна вода успя да премине през укрепленията и заля част от посевите, разположени в най-ниската част, близо до реката. Но пораженията не бяха толкова големи, колкото биха могли да бъдат, ако Бен не бе пристигнал и не бе поел работата по укрепването на брега. Той отказа да изслуша докрай благодарностите й, като я увери, че и Робин би направил същото за него. Преди да си тръгне, отново я посъветва да се обърне към д-р Проктър, ако болестта й продължи.
