си пое няколко пъти въздух, докато събере сили да вдигне глава и да погледне Бен.
— Добре ли си, Робин?
— Да…
Лъжеше, разбира се. Бе напълно разбит и нещастен и изпитваше такъв силен гняв към себе си и Серина, че не беше сигурен дали ще може да се въздържи да не й извие врата, ако в момента се появеше пред очите му.
— Какво ще правиш? Кейт те очаква в имението Маккензи.
— Не знам — отвърна Робин, все още в пълен шок от току-що чутото.
Припомни си как се бе шегувал с Кейт за забременяването й, но тя бе винаги така сигурна, че това е невъзможно, че накрая и той самият бе започнал да мисли така.
— Кейт има нужда от теб, Робин. Трябва да отидеш при нея. Тя ще разбере.
— Съмнявам се — отвърна Робин и в гласа му се долавяше пълно отчаяние. — Това, което направих е толкова ужасно, че никоя свястна жена не би могла да го забрави.
— Не избързвай, може би си несправедлив към Кейт. Дай й възможност сама да реши дали не иска да живее повече с теб. Бременността на Серина потвърдена ли е от лекар?
— Не, в Батърст няма лекар. Времето ще покаже.
— Ти нямаш време за пилеене — напомни му Бен. — Доколкото познавам Серина, тя е способна за излъже дори за нещо толкова важно, стига да постигне целта си. Ще ти призная, че и аз съм спал с нея няколко пъти. Човек не бива да й се доверява. Заведи я при д-р Проктър, нека той я прегледа и да ти съобщи заключението си.
— И ти си спал със Серина? Сега разбирам защо Деър не искаше да се женя за нея. Знаех, че не е светица, но никога не съм предполагал… по дяволите, това вече няма никакво значение, нали?
— За теб и Кейт има огромно значение.
Внезапно Робин осъзна какво точно искаше да му каже приятелят му. Този младеж бе наистина по- разумен, отколкото изглеждаше на пръв поглед. Докато Деър и Робин бяха заети единствено със собствените си житейски проблеми, Бен бе доста възмъжал. И какъв мъж бе станал само! Сега съжаляваше жената, която би се влюбила в неудържимия дявол.
— Ти наистина си прав, Бен. Кейт не заслужава да бъде изоставена заради една интригантка като Серина. Няма какво да се самосъжалявам повече, това на никого няма да помогне. Ще науча истината, колкото и убийствена да е тя, и ще намеря начин да обясня на Кейт, че за мен тя и детето са по-скъпи дори от живота ми. Е, ще се опитам да се грижа и за детето на Серина, ако това се наложи, но няма повече да наранявам Кейт с отсъствието си само защото съм прекалено засрамен и не намирам сили в себе си да призная бащинството си и на друго дете.
— Ето това е същият Робин, когото съм познавал и уважавал през всичките тези години — зарадван се усмихна Бен.
— Да — замислено продължи Робин, — ще заведа Серина в Парамата и ще науча цялата истина.
— Кога тръгвате?
— Веднага щом Серина успее да се приготви. Вероятно след ден-два. Какви са твоите планове?
— Искаше ми се да остана в Батърст няколко седмици. Може да направя дори малка проучвателна експедиция на юг. След като земята около Батърст се свърши, хората ще потърсят нови територии, върху които да се установят. Корабът ми тръгва чак през януари, а дотогава нямам никакви други ангажименти.
— Можеш да останеш в моята къща, докато си в Батърст, Бен — предложи Робин. — Нямам представа кога ще се върна, но при всички случаи имението Флетчър ще има нужда от някой, който да наблюдава как вървят работите в мое отсъствие. Управителят на фермата ми е свестен човек, на него може да се разчита, но все пак предпочитам да има и още някой, когото добре познавам.
— Ще се радвам да ти помогна — отвърна Бен. — Не се тревожи за фермата, твоето отсъствие няма да й навреди. По-добре се постарай да сложиш ред в живота си.
След като вече бе решил какво да прави, Робин се зае бързо с подготовката на пътуването. Още същия ден, връщайки се от работа, той се отби при Серина. Тя го посрещна с радост и топлота, но мрачното му настроение и острите му думи веднага изпариха ентусиазма й.
— Събери си багажа, Серина?
— Багажа? Къде ще отиваме?
— В Парамата.
— О, Робин — зарадва се тя, — знаех, че накрая ще отстъпиш. В къщи ли ще ме отведеш? Реши ли се най-накрая да кажеш на Кейт, че очаквам дете от теб и за нея няма повече място в живота ти?
— Нямам намерение да казвам на Кейт подобно нещо. Ще те отведа при д-р Проктър. Ако потвърди, че си бременна, ще се погрижа за теб и детето ти. Това, разбира се, не означава, че ще живея заедно с вас.
Серина бе доста смутена и разочарована, но все още не се предаваше.
— С удоволствие ще се подложа на преглед при лекаря, ако това ще помогне да ми повярваш.
В думите й имаше ролкова увереност, че сърцето на Робин се сви от болка.
— За колко време ще успееш да се приготвиш?
— До утре. Добре ли е?
— Да, ще дойда да те взема сутринта. Облечи се добре, в планината все още е студено. Останалите неща ще приготвя сам.
Едва изрекъл последните си думи, той се завъртя и излезе от бараката.
Серина се усмихна доволно. Цели четири дни щеше да бъде насаме с Робин. Представи си как ще пресекат само двамата планината, как ще се възползва от десетките интимни ситуации, които можеха да възникнат по време на пътуването. Ако Робин очакваше, че лекарят ще отрече бременността й, ще бъде силно разочарован, подсмихна се тя доволно. Знаеше със сигурност, че е бременна. Имаше прекалено много признаци, които го потвърждаваха.
Когато Серина научи, че още няколко души ще пътуват заедно с тях, тя се намръщи и лошото й настроение продължи през всичките четири дни. Най-безцеремонно я натикаха във фургона заедно с още едно семейство, докато Робин яздеше на кон далеч от тях. През нощта трябваше да понася компанията на жените от семейство Кренц, а Робин спеше на съвсем друго място. Всъщност почти не успя да размени и дума с него, докато пресякоха планината и се отзоваха в подножието, близо до Парамата. След като се сбогуваха със семейство Кренц, Серина реши, че ще се отправят към имението Маккензи. Но бързо осъзна, че греши, защото видя, че Робин я води направо в кабинета на д-р Проктър. За щастие той беше там и когато Робин му обясни за какво става дума, само го изгледа странно и кимна с глава.
Робин крачеше нервно навън, докато Серина бе подложена на преглед. Искаше му се да вярва, че лекарят ще опровергае твърденията на Серина, но все пак не беше сигурен. Както му вървеше напоследък, нямаше да се учуди, ако съдбата отново поставеше живота му на карта. Мисис Кренц го бе информирала, че Серина се е чувствала зле по време на пътуването — няколко пъти повръщала и като че непрекъснато й е било лошо. Робин я изслуша, изпълнен с ужасно предчувствие, но все пак му остана мъничка надежда, че Серина разиграва театър.
Д-р Проктър излезе намръщен след прегледа, от което на Робин му се завъртя главата.
— Е, приятелю, каква е присъдата ти? Бременна ли е Серина или не?
— Да, със сигурност. Някой мъж ще стане баща след около седем месеца. — Той погледна изпитателно към Робин. — Имаш ли някаква представа кой е бащата?
— Да — призна неохотно Робин.
Тъй като не обичаше да се бърка в чужди работи, д-р Проктър не продължи да разпитва. Все пак у него останаха известни подозрения, но се молеше да греши. Познаваше Робин от доста време и не очакваше, че той може да постъпи по толкова долен начин, особено що се отнася до Кейт. Знаеше, че между тях има някакви проблеми, но в кое ли семейство ги нямаше?
— Предполагам, че си много щастлив, че и ти самият ще ставаш баща — започна Проктър, като предполагаше, че Робин вече се е видял с Кейт. — Кейт е здрава жена и съм сигурен, че всичко ще бъде наред.
