ще направя и с нашето дете, ако ти решиш да ме оставиш, след като то се роди.
— Какво? Не можеш да направиш това!
Кейт наистина бе мислила и върху подобно решение. Докато е бременна щеше да й се наложи да се подчинява на волята му, но след като детето се роди, би могла да си го вземе и да напусне Робин, можеше дори да се върне обратно в Англия.
— Имам право на това. Законът е на моя страна. Бих искал да ви имам и двамата, но ако ти предпочиташ да си тръгнеш, детето ще остане при мен.
Робин съзнаваше, че постъпва жестоко, но просто не можеше да понесе мисълта, че ще се лиши от нея или от детето. Знаеше, че Кейт никога нямаше да изостави детето си и това му даваше увереност, че ще успее да я убеди, че те просто трябва да живеят заедно. Тялото й чувстваше това, сега бе необходимо да накара и главата й да го разбере.
Кейт почервеня цялата от гняв. Нима той я мислеше за своя собственост? Точно затова не бе искала да се омъжва преди — за да не се превърне в собственост на един мъж. Мисълта, че тялото и душата й ще принадлежат на друг, я изпълваше с гняв и ужас. Какви са тези закони, които превръщат жените в незначителни вещи? Естествено, законите нарочно са създадени така от мъжете. Ето имението Маккензи уж е нейно, а всъщност не е нейно.
— Може би ще искаш от мен да се грижа и за детето на Серина, ако тя се откаже от него — тихо попита Кейт.
— То също ще е мое дете — напомни й Робин. — Но не смятам, че трябва да се тревожим за това.
— Защо?
— Серина няма да ми даде детето си. Познавам я достатъчно добре. Тя ще се опитва да го използва, за да ме принуди да се оженя за нея. Но няма да успее. Надявам се да й намеря добър съпруг, който да успее да я вкара в правия път.
— Ти наистина си глупак, Робин Флетчър, ако се надяваш, че Серина ще се откаже така лесно от теб.
— Ще видим — спокойно отвърна той и стана да излиза. — Имам доста работа, която трябва да свърша преди да замина утре за Сидни. Почини си тази сутрин. Изглеждаш доста отпаднала.
— Ще се срещнеш ли с губернатора Маккери — не можа да се въздържи да не попита Кейт.
— Да, трябва да обсъдя няколко неща с него. Преди всичко искам да го убедя, че Батърст се нуждае от още един магистрат. Надявам се да определи пак бивш затворник на тази длъжност. Ще използвам случая и да се застъпя за преразглеждането на присъдата на Големия Джон и за предоставяне на статут на „преждевременно освободен“. Човекът просто има право да получи още една възможност.
— Съвсем бях забравила за Големия Джон — извика Кейт. — Какво стана с него? Върнаха ли го обратно в Сидни?
— Да, но той не стигна до Сидни. Справил се и с четиримата си пазачи и избягал в гората. Доколкото знам, все още се крие някъде из планината.
— Мислиш ли, че губернаторът ще вземе пред вид твоите думи?
— Той е честен човек, а Големия Джон не е някакъв кръвожаден престъпник. Показал го е вече толкова пъти. След като обясня на губернатора Маккери защо е извършил убийството, може би ще бъде по- благосклонен към него и ще се съгласи на преждевременно освобождаване.
Внезапно Кейт си помисли, че точно сега е моментът да попита Робин какво е било неговото престъпление. Дали е бил докаран принудително в Ню Саут Уейлс заради някакво тежко престъпление, като убийство или изнасилване, например? Или пък присъдата му е била несправедлива и жестока? Баща й се бе опитал веднъж да й обясни, но тя упорито отказа да го изслуша. Но преди да успее да отвори уста, Робин бе тръгнал вече да излиза от стаята.
— Не забравяй, Кейт — напомни й през рамо, — че трябва да си готова за заминаване, когато се върна от Сидни. А сега ще отида до имението на Деър, за да го попитам дали не иска да купи фермата Маккензи.
— И да се видиш със Серина — подхвърли тя след него. Но дори да я бе чул, не си даде труд да й отговори.
Кейт реши да стои настрана от него през останалата част от деня. А вечерта страшно се ядоса, когато той се появи, за да си легне при нея.
— Точно тук ми е мястото — спокойно каза той, съблече се и се вмъкна съвсем гол между чаршафите.
— Ще се преместя в една от празните спални — настоя Кейт и започна да събира завивките си.
— Няма да го направиш — възрази Робин, — защото веднага ще те пренеса на ръце отново тук, ако се опиташ.
— Защо така упорито продължаваш да ми се натрапваш, след като виждаш, че не те искам — ядосано го сряза тя.
— Според мен единственото очевидно нещо е, че ти се бориш упорито със собственото си желание, с това, което и двамата искаме. Ела и си легни.
— Само ако обещаеш, че няма да ме докосваш. Просто не мога да понеса мисълта, че днес отново си се видял със Серина и… и кой знае какво сте правили двамата.
— Нищо не съм правил. Всъщност въобще не се видях с нея. Тя бе все още в леглото, когато пристигнах, а през по-голямата част от времето се бяхме затворили с Деър в кабинета му. Между другото, Деър много се зарадва на възможността на купи имението Маккензи.
— Мразя те.
В отговор Робин скочи, грабна я в ръцете си и я отнесе в леглото. Макар че тя отчаяно викаше и протестираше, той бързо смъкна дрехите от нея, а след това силно я целуна. После отново и отново, докато главата й напълно се замая, устните й омекнаха и послушно се отвориха пред напиращия му език, а ръцете й се протегнаха към врата му и го притеглиха по-близо. Това, което последва, бе истинско чудо, сладките му, диви целувки оставяха топли следи по цялото й тяло, като без минутка покой се движеха нагоре-надолу и специално спираха на най-чувствителните места. Ръцете му нежно и с любов опипваха леката издутина на стомаха й, а след това се плъзнаха надолу между краката й. После на тяхно място се появи топлият му език, който нетърпеливо обхождаше това най-чувствително пространство и напираше да проникне в нея.
— Не — гневно извика Кейт. — Защо правиш това с мен?
— Не се ли досещаш, любов моя?
Само след миг езикът му я караше да крещи от удоволствие, да се извива около него и да го моли да продължава.
Робин покорно се подчини на молбите й, обгърна я със силното си тяло и проникна дълбоко в нея.
— О, скъпа, толкова те обичам, когато ме мразиш.
Но Кейт вече не го чуваше, нито бе в състояние да мисли за нещо, защото горещи вълни заливаха тялото й и непреодолимо желание я изпълваше до последната й клетка.
Робин бе вече заминал, когато Кейт се събуди на следващата сутрин. Отново й беше лошо и тя го проклинаше, задето я бе довел до това състояние. Опитваше се да си внуши, че не иска детето му, но разумът й направо отказваше да приеме тази лъжа. Би умряла, ако нещо се случеше с бебето. Искаше го, о, колко много го искаше. Не харесваше само бащата. Чудеше се дали да откаже да замине с него в Батърст, но доколкото го познаваше, имаше пълно основание да се страхува, че ще я грабне и насила ще я натовари във фургона. Така че по-добре беше да се приготви.
Като въздъхна отчаяно, тя започна да си събира нещата, а съзнанието й бе непрекъснато заето с мисълта за Серина и това как ли Робин възнамерява да реши въпроса с нея. Ясно беше, че този проблем съществува и той е доста сериозен. След като се занимава няколко часа с подреждането на багажа си, Кейт почувства глад и слезе долу да хапне нещо. Едва бе стигнала до края на стълбите, когато чу силни удари по вратата.
— Идвам — извика тя и побърза да отвори.
Беше наистина изумена, когато видя, че на входа стои онзи абориген, следотърсачът Кулонг.
— Робин Флетчър — каза Кулонг, като едва успяваше да си поеме дъх, явно бе тичал доста дълго. — Кулонг трябва види Робин Флетчър.
