това можеш да очакваш да те използвам често и продължително. Лягай бързо.
— Робин ще те убие.
— Няма да успее да ме намери. И без това се канех да тръгна към планината. Казват, че там имало толкова много злато, че можеш направо да го намериш на пътя.
— Златото принадлежи на правителството.
— Ами, принадлежи на този, който го намери. Но стига приказки. Сама ли ще легнеш, или ще се наложи с удар да те стоваря на земята?
— Аз… аз съм бременна — съобщи му Кейт, като се надяваше, че по този начин ще успее да го умилостиви. Но не успя.
— Коремът ти не е много издут, така че няма да ми пречи. Правих го с Ани Партън, докато беше бременна, и не усещах никаква разлика.
Кейт осъзна, че каквото и да каже, няма да успее да се отърве от този мъж. Той бе твърдо решил да я изнасили най-брутално, но и тя бе не по-малко твърда в решението си да не му позволи да я докосне. Затова направи единственото нещо, което й даваше надежда да се измъкне. Обърна се и побягна, като вярваше, че той няма да стреля по нея. Ако Бенет я искаше жива — а той бе казал точно това — едва ли щеше да използва оръжието си. Сигурно ще започне да я преследва и тогава може би тя ще успее да се шмугне някъде в гората и да се измъкне от него.
Само след миг Бенет бе съвсем близо до нея, чуваше го как чупи изсъхналите клони на храстите и се смее на нещастния й опит за избяга. Той знаеше, че може да я настигне всеки момент, но му доставяше удоволствие да създава у нея фалшива надежда, че ще успее да се измъкне. Най-накрая тази игра на преследване го умори и с няколко бързи крачки се изравни с нея. Сграбчи я за косата и я принуди да спре.
— Тази игра ми омръзна, госпожо — измърмори той и я блъсна на земята.
Стоеше надвесен над нея и се усмихваше, сякаш ужасът, изписан на лицето й, му доставяше върховно удоволствие. Кейт затвори очи, за да не го гледа, и всеки момент очакваше да я нападне като диво животно. Цялото й тяло се бе вцепенило от ужас, когато най-внезапно чу лек звънтящ звук над себе си. Отвори очи и видя как Бенет се смъква безпомощно на колене, лицето му пребледнява, а очите му се изпълват с изумление, преди да се затворят. После забеляза и бумеранга, който лежеше в краката му. Това бе едно странно оръжие, използвано от аборигените за защита и за убиване на дивеч. То бе доста ефективно и обикновено поразяваше съвсем точно целта.
Като се огледа наоколо Кейт с изненада видя как цяла дузина аборигени излизат от прикритията си зад дървета и храсти. Те я гледаха мълчаливо, докато тя се чудеше дали някой от тях знае английски и дали възнамеряват да й причинят някакво зло. Беше чувала, че повечето от аборигените са приятелски настроени към белите хора, макар че се страхуват от тях и ги наричат „бели духове“. Дали тези аборигени бяха от племето на Кулонг? Като се изправи от земята, Кейт смело застана с лице към тях.
— Аз съм приятел на Кулонг — извика високо тя.
Тишина.
— Аз съм приятел…
— Те няма да ти направят нищо лошо.
Кейт изви рязко глава и видя Кулонг, който се измъкна с мъка от гората, подпрян на рамото на един абориген от неговото племе.
— Кулонг! Слава богу, ти си жив! Аз се страхувах…
— Бял дух не успя убие Кулонг. Приятели на Кулонг чули шум от пушка и дошли помогнат. Хайде, жена на Робин, ние съвсем близко до село.
Тя не се нуждаеше от следваща покана и бързо тръгна напред заедно с аборигените. След около час стигнаха до селото, което се състоеше от дузина къщи от треви и клони. Аборигените живееха в малки села и понякога прекарваха целия си живот, без да се срещнат с човек от друго племе. Те отглеждаха животни или се занимаваха с лов, но така и не бяха усвоили изкуството да отглеждат различни култури. Притежаваха вродена интелигентност и невероятни умения като следотърсачи и ловци, като използваха едни от най- примитивните и в същото време гениални оръжия, които човек познаваше. Забележителни бяха и познанията им за земята и живите същества, които я населяваха.
Кейт бе веднага отведена в една от колибите. Трябваше да се наведе надолу, за да успее да влезе, а вътре беше толкова тъмно, че й бе необходимо доста време, докато очите й привикнат. Едва тогава забеляза фигурата на жена, приведена над лежащ човек в дъното на колибата. Тя се приближи неуверено към жената и точно в този момент Кулонг също бе донесен в колибата от хората от племето. Раната в рамото му силно кървеше и той явно все повече и повече губеше сили. Жената, която се грижеше за Големия Джон, се обърна, видя Кулонг и нададе тревожен вик. После се хвърли веднага към него и заоглежда раната му, без да обръща внимание на Кейт, която се опитваше да ги заобиколи, за да се приближи до мястото, където лежеше Големия Джон.
Кейт се досети, че жената сигурно е сестрата на Кулонг, Мантуа. Те си говореха нещо тихичко, докато тя оглеждаше раната му. Без да се бави нито секунда, Мантуа се подготви за измъкне куршума от рамото на брат си. Докато го правеше, от устата му не се чу нито звук. Стоически издържа и болката, когато тя започна да измъква куршума. Кейт извърна глава и се опита да разговаря с Големия Джон.
— Големи Джон, това съм аз, Кейт.
Той отвори очи. Те бяха някак си хлътнали навътре и леко кръвясали. Под завивката от кожа на кенгуру тялото му бе напълно неподвижно, доста поотслабнало и изтощено, макар че ръстът му си оставаше внушителен, особено на фона на ниските, набити аборигени.
— Къде е Робин, господарке — попита Големия Джон.
— В Сидни, не можеш ли да ми кажеш за какво ти е?
— Ти си изминала всичкия този път, за да ме попиташ — изумено възкликна той.
— Да — потвърди Кейт. — Мисля, че го заслужаваш след всичко, което направи за мен. Как се чувстваш?
— Надявам се, че Робин знае каква смела жена си е намерил. Що се отнася до това как се чувствам, имал съм и по-добри дни.
— Ще се оправиш, Големи Джон — уверено каза Кейт. — Ти си достатъчно силен, за да се справиш с едно ухапване от змия. А какво искаше да кажеш на Робин?
— За… за Серина е. Исках да му кажа за нещо, което видях от затвора Батърст, където ме държаха. Чух, че пазачите там говореха за Серина. Единият каза, че тя очаква дете от Робин — нали знаеш колко бързо се разнасят клюките в един малък град като Батърст — но аз не го повярвах. Мисля, че трябва да знае нещо, което видях с очите си. Затова бях тръгнал към Парамата, но точно тогава ме ухапа змията.
Двадесета глава
Докато Кейт вървеше към селото на Кулонг, Робин имаше труден разговор с губернатора Маккери. Лицето му беше напрегнато, а думите му — доста разпалени.
— Настоявам да преразгледате присъдата на Големия Джон, губернаторе. Дълбоко съм убеден, че този човек вече не представлява никаква заплаха за обществото. Той има нужда от шанс, за да докаже какво може. Знам, че избяга от въглищните мини в Нюкасъл, но кой не би го направил, ако има такава възможност? Прекара доста време в гората и крадеше, за да се изхранва, но много от действията му по това време доказват, че той не е обикновен бандит.
Губернаторът Маккери поглади замислено брадата си.
— Може би е вярно това, което казваш, но все пак той е извършил убийство.
— Разказах ви за обстоятелствата — не се предаваше Робин.
— Освен това се е измъкнал от четиримата си пазачи и е избягал в гората, когато са го водели в Сидни — добави Маккери.
— Да — призна Робин, — но не е наранил нито един от тях. Ако беше жесток убиец, не би правил усилия да съхрани живота им.
— Добре де, ако му предоставя статут на преждевременно освободен, ти би ли могъл да го откриеш? Този човек доста дълго е живял в гората и майсторски избягва контактите с хората.
