— Знам. В миналото съм ходил доста пъти там.
След час Робин напусна имението Маккензи и се отправи с бърза крачка към гората. Успя да се добере до селото без затруднения преди да се бе стъмнило и веднага го заведоха в колибата, където Кейт се грижеше за Големия Джон. Гигантът все още бе в безсъзнание. Робин влетя вътре разгневен.
— По дяволите, Кейт, ти наистина си полудяла, след като си тръгнала из гората в твоето положение. Не знам какво бих направил, ако се беше случило нещо с нашето дете.
Сърцето на Кейт трепна от радост, когато видя Робин на входа на колибата.
— Робин! Не те очаквах толкова скоро. Мислех, че ще останеш в Сидни няколко дни.
— Вчера разговарях с губернатора Маккери и още тази сутрин тръгнах обратно — обясни й той, все още ядосан от безразсъдната й постъпка. — Какво се е случило с Големия Джон?
— Ухапан е от отровна змия — каза тя. — Беше в съзнание, когато пристигнах, но както говорихме изпадна в несвяст.
— Все още не си ми обяснила защо си дошла тук, след като знаеш колко е опасно това за нашето дете.
— Кулонг ми каза, че Големия Джон може да умре и много иска да те види. Тъй като теб те нямаше, реших да дойда аз. Както виждаш, добре съм.
Кейт не посмя да му каже за Джил Бенет, реши да го направи по-късно, когато малко се поуспокои.
— Каза ли ти Големия Джон за какво иска да ме види?
— Не съвсем. Спомена само, че било свързано със Серина.
— Серина? Какво би могъл за знае той за нея?
— Аз… не знам. Припадна, преди да успее да ми обясни за какво точно става дума. Не съм се отделяла от него през цялото време, но той не отрони нито дума повече. Спомена, че било много важно. Явно е чул клюката за бременността на Серина и както ми се стори, той е открил нещо, което според него би трябвало да знаеш и ти.
Робин прокара дългите си пръсти през косата си.
— Странна работа — каза той замислено.
— Какво би могъл да знае?
— Нямам представа. Излишно е да гадаем, трябва просто да изчакаме Големия Джон да дойде на себе си. Но при всички случаи теб веднага ще те пратя обратно вкъщи.
— Какво? И ще оставиш Големия Джон, преди да си разбрал какво иска да ти каже?
— Но той може да остане в безсъзнание дни наред. Не бива да стоиш в тази мизерна колиба. След като те отведа в имението Маккензи, ще се върна обратно и ще изчакам, докато Големия Джон е в състояние да говори.
— Аз не…
— Въобще не се опитвай да спориш с мен, Кейт — твърдо каза Робин. — Ще те отведа вкъщи и толкоз. Веднага ще разговарям с Кулонг по този въпрос. Ще прекараме тук нощта и утре сутринта ще тръгнем.
Той напусна колибата преди тя да успее да протестира за арогантното му държание. Единственото нещо, което правеше напоследък, бе да й диктува какво да прави, като очакваше, че тя само безропотно ще му се подчинява. Чудеше се дали възнамерява да постъпва така и в бъдеще. Ако е така, имаше намерение да го сложи на мястото му още при първа възможност.
Малко по-късно Мантуа приготви вкусна вечеря от печено месо и зеленчуци и Кейт си хапна с удоволствие. Тъй като Робин не се върна в колибата, тя си легна на приготвеното от миналата нощ легло, и заспа. Робин дойде малко по-късно и отиде първо да погледне Големия Джон. Той беше все още в безсъзнание. После легна до Кейт, прегърна я и я притисна силно до себе си. Бе просто обезумял от ужас, когато Кулонг му разказа какво се бе случило в гората. Тук непрекъснато съществуваше опасност от бандитско нападение, така че Кейт трябваше повече да мисли, преди да предприема такива пътувания.
Ами ако я беше загубил? Или пък този долен бандит я бе изнасилил и бе изгубила детето в резултат на това? При тази мисъл тялото му цялото потрепери и той притисна Кейт по-близо до себе си. Не можеше да помисли дори, че е възможно да живее без нея.
Тя инстинктивно отговори на прегръдката му като се сви по-близо до него. Макар и на сън, усещането на силното му тяло до себе си пораждаше спокойствие и сигурност у нея, нещо, което така силно й бе липсвало през дългите седмици, когато бяха разделени. Робин се усмихна на спонтанната й реакция.
— О, Кейт — пошепна нежно в ухото й, — ти така упорито се опитваш да ме мразиш. Кога най-накрая ще разбереш, че това, което изпитваш към мен, е нещо много по-силно от омраза?
Кейт промърмори нещо съвсем неразбрано, но не се събуди. Робин мълчаливо благодари на бога, че тя е жива и здрава, притисната в прегръдката му, и почти веднага заспа. Толкова дълъг и изморителен бе този ден, в който още от ранни зори бе тръгнал от Сидни.
На следващата сутрин настоя да се върнат в имението Маккензи, без да обръща внимание на протестите на Кейт. Тръгнаха веднага след закуска. Робин хвърли един последен поглед към почти безжизненото тяло на Големия Джон и обеща на Кулонг, че ще се върне на следващия ден. Пътят обратно не бе чак толкова труден, мислеше си Кейт, като вървеше близо до Робин, който съзнателно се движеше съвсем бавно, за да спести излишните усилия на бременната си жена. Често спираха да почиват, първия път се установиха край бълбукащ поток, където се освежиха и пийнаха вода, а втория път отдъхнаха в сянката на огромен евкалипт. Точно по време на една от почивките Робин разпита Кейт за бандита.
— Кулонг ми каза, че някакъв бандит е стрелял по него и го е ранил, докато сте пътували за селото му. Искаш ли да ми разкажеш за това?
— Бих предпочела Кулонг въобще да не го бе споменавал — с нежелание започна тя. — Беше… не беше нищо особено.
— Нищо? Нима искаш да кажеш, че един опит да бъдеш изнасилена от бандит за теб е нищо? Ако нямаш желание да се грижиш за собствената си безопасност, би трябвало да помислиш поне за нашето дете.
Силен гняв обзе Кейт и бузите й в миг се зачервиха. Да не би Робин да се въобразява, че тя нарочно е поставила в опасност живота на детето им? Може и да не харесва съпруга си, но това не означава, че изпитва същите чувства и към бебето, което очаква.
— Не съм мислила, че може да ми се случи нещо, след като съм с Кулонг.
— Сега поне знаеш, че човек не може да бъде сигурен в гората, след като в нея е пълно с бандити.
— Аз… аз познавам този човек — реши се да му каже тя.
— Познаваш бандита? Кой беше?
— Джил Бенет. Призна, че наистина той е човекът, отговорен за смъртта на Ани Партън. Той… той дори се подиграваше с това. — Кейт цялата потрепери само като си спомни за срещата си с Бенет. — Кулонг обясни ли ти, че приятелите му пристигнаха точно навреме?
— Да, каза ми, но от това не ми стана много по-леко. По дяволите, Кейт, този Бенет би могъл дори да те убие. Или да те простреля и да те остави за храна на дивите зверове. Мислех, че случката с Потър те е научила на повече разум. Нима трябва да те вържа с верига за леглото ни, за да съм сигурен, че ще бъдеш в безопасност?
— Няма да посмееш да го направиш — успя да изрече през стиснати зъби Кейт, изпълнена с дълбоко възмущение.
— Ще посмея, щом се налага да те защитя. Почина ли си достатъчно, можем ли да тръгваме?
— Ще се справя — отвърна тя, като повдигна гордо брадичката си.
Пристигнаха в имението Маккензи късно след обяд Робин се почуди дали да не се върне обратно в селото на аборигените още същия ден, но после реши да изчака до сутринта. Искаше му се да се убеди, че Кейт ще се чувства добре след това дълго пътуване. Мод бе много радостна от завръщането им и веднага отведе Кейт в спалнята, като й обеща топла баня. Лизи не изглеждаше чак толкова очарована от пристигането на Кейт, в погледа й се четеше нещо средно между завист и омраза.
След като Кейт и Мод се качиха горе, тя се обърна към Робин и каза:
— Мод ми съобщи, че жена ти е бременна.
— Да — отвърна разсеяно Робин, мислите му бяха заети със съвсем различни неща и почти не чуваше какво му говори Лизи.
— Сигурен ли си, че детето е твое? Мистър Потър бе доста чест гост тук, след като ти замина за Батърст.
