измъкне от спалнята.
— Исках да си отмъстя за опитите ти да ми диктуваш непрекъснато какво да правя, както и за ужасните неща, които ми наговори.
Робин бутна вратата, влезе вътре и после я затвори плътно след себе си.
— Къде са ти дрехите?
— На същото място, където са и твоите, предполагам. И така, докъде бяхме стигнали — попита Робин, докато протягаше ръка към нея, за да й смъкне хавлията. — Така е по-добре, поставени сме при равни условия.
— Точно се приготвях да си полегна.
— Много добре. И аз ще те последвам.
Преди да разбере какво точно става, Кейт се озова върху леглото, а Робин бе отгоре й. И започна онази луда любов, която я караше да се чувства като в рая. Устните и ръцете му безпогрешно намираха всички най-чувствителни места по тялото й и я караха да крещи от наслада. Макар че внимаваше да не й причини някаква болка, Робин използваше всички трикове, които знаеше, за да й достави удоволствие, докато тя накрая започна да моли за почивка. Когато Кейт се опита да се измъкне от тялото му, приклещило я здраво към леглото, Робин просто промени позицията си и я постави върху себе си. Усетила твърдия му член върху корема си, тя очакваше той веднага да проникне в нея, но Робин съзнателно отлагаше, за да я накара да направи сама първата стъпка. Кейт наистина не можеше повече да чака, повдигна се леко и го пое в себе си. А после, забравила за всичко на този свят, започна да го язди, изпълнена с невъобразимо удоволствие.
Робин имаше чувството, че ще се пръсне от щастие, а заедно с него щеше сигурно да избухне и Кейт, с която в момента съставляваха едно цяло. После внезапно телата им се преобърнаха отново, като запазиха единния си ритъм. Никога няма да пресъхне страстното му желание към тази хитруша, за която се бе оженил. Чувствата му напираха с такава сила, че той се уплаши, че няма да може да изчака и Кейт да достигне до екстаз. Но скоро видя, че няма защо да се безпокои. Очите й блестяха, а тялото й се тресеше бурно и само след миг тя бе на върха. Когато след малко се завърна отново на земята, Робин изпита чувство на удовлетвореност и спокойствие.
— Как си, Кейт?
Тишина.
— Кейт, добре ли си?
— Не исках това да се случва.
— Така ли? Аз пък съм готов да се закълна, че искаше точно това, когато така майсторски ме прелъстяваше.
— Лъжеш се. Единственото нещо, към което се стремях, е да ти отмъстя, задето… задето…
— Задето те обичам?
— Не вярвам, че ме обичаш, щом си могъл да спиш със Серина.
— Може би щях да успея да ти отговоря, ако си спомнях какво точно се случи през онази нощ. Не е ли вече време да престанем да мислим за това?
— Трудно ми е да забравя, че друга жена ще има дете от теб, може би точно в същия ден, когато се роди и моето.
— Нищо не мога да ти обещая, но все пак се надявам, че Големия Джон е разбрал нещо.
— Нима смяташ, че информацията, която ще ти предаде, ще промени нещо?
— Господи, надявам се да е така. А сега спи, любов моя. Утре тръгвам за селото на аборигените и няма да се върна, докато не чуя какво точно иска да ми каже Големия Джон. Все още ли ме мразиш?
— Аз… да — излъга тя, като кръстоса пръсти зад гърба си.
Робин грейна в топла усмивка.
— Не знам как бих оживял по време на нощите ни, ако решиш да ме обичаш.
Двадесет и първа глава
Когато Кейт се събуди на следващата сутрин, Робин се приготвяше да тръгва за селото на аборигените.
— Не знам кога точно ще се върна. Но ако имаме късмет, Големия Джон ще се свести до няколко дни и веднага ще се прибера.
— Ами ако властите го открият? Няма ли да го откарат в затвора?
— Нямаше време да ти разказвам миналата вечер, но губернаторът Маккери се съгласи да предостави на Големия Джон статут на преждевременно освободен. Ще бъде под наблюдение, докато докаже, че се е променил. Единственото условие на Маккери бе аз да взема Големия Джон в Батърст и да му дам работа в имението Флетчър.
— Прекрасно — възкликна Кейт.
Робин се облече набързо и се наведе да я целуне за довиждане.
— Бъди добра и се грижи за себе си, докато ме няма.
Целувката му бе сладка и нежна и на Кейт й се прииска да получи още.
Като въздъхна дълбоко, тя се сви върху неговата част от възглавницата, където още се усещаше доскорошното му присъствие. Защо ли Робин имаше такова поразително въздействие върху нея, не можеше да разбере Кейт. Спомняше си с невероятни подробности всичко, което бяха преживели предната нощ. Не можеше да отрече, че именно тя бе причина за бурната им любов, след като Робин обяви, че възнамерява да я остави да си почине след тежкото пътуване. Да, точно така беше, но не можеше да си го обясни.
Необяснима беше тази страст, с която се бе вкопчила в Робин. И колкото и пъти да му обявяваше, че го мрази, той само се усмихваше по този свой особен начин и не отдаваше никакво внимание на думите й. Това много я ядосваше, но как би могла да очаква от него да приема сериозно твърденията й, след като дори тя самата не вярваше в тях. Възможно ли е да мрази Робин, а в същото време така страстно да го желае? Достатъчно добре се познаваше, за да се заблуждава, че би могла да се отдаде така всецяло на първия срещнат. Толкова й се искаше да го обича и щеше да го направи, ако… ако не беше тази Серина, която носеше дете от Робин в утробата си.
Кейт въздъхна безпомощно и се надигна от леглото. Към десет сутринта в имението пристигна неканен и нежелан посетител. Със зачервено лице от силното слънце и задъхана от продължителното ходене, пред вратата застана Серина. Като имаше пред вид деликатното й положение, Кейт не можеше да й откаже да влезе, макар че Серина бе последният човек, с когото би искала да се вижда и да разговаря в момента.
— Какво искаш, Серина — попита Кейт, като не можа да скрие, че е неприятно изненадана от това внезапно посещение.
— Първо да пийна чаша вода — нагло заяви Серина, докато премина покрай Кейт и се вмъкна във всекидневната. Отпусна се уморено на един стол и започна да си прави вятър с шапката си. — Така трудно се добрах пеша дотук от имението Пенрод, пък и навън е така горещо, че на човек може да му се стопи мозъкът.
— Лизи — извика Кейт, като добре знаеше, че момичето се върти някъде наблизо. — Донеси чаша вода на нашата гостенка.
Настъпи потискаща тишина, докато двете жени очакваха водата. Лизи се появи след миг и огледа с учудване Серина, явно изгаряща от любопитство.
— Можеш да си тръгваш, Лизи — твърдо я подкани Кейт, когато тя се опита да остане.
Разочарованието ясно се изрази на лицето й, но тя не посмя да не се подчини и се запъти към вратата.
— Имаш ли вече сили да ми кажеш за какво си дошла — попита Кейт, след като Серина остави празната чаша на масата.
— Не се чувствам добре — оплака се Серина. — Ако знаех колко е горещо навън, никога не бих се опитала да отивам толкова далеч.
— А защо все пак се опита? Сигурно имаш основателна причина.
— Искам да се видя с Робин — с подчертана твърдост отвърна Серина. — Не съм се виждала с него, откакто насила ме натресе у семейство Пенрод. Нямам ни най-малка представа какво възнамерява да прави
