Робин едва се въздържа да не зашлеви тази никаквица.
— Имаш прекалено остър език, Лизи. Ако не си гледаш работата, ще ти намеря друго място. И можеш да бъдеш сигурна, че там съвсем няма да ти е толкова леко. Обичам жена си и напълно й вярвам. Можеш да прехвърлиш вниманието си другаде, аз си имам достатъчно неприятности затова, че се опитах на помогна на един човек.
— За Серина Линч ли говориш — веднага се досети тя.
— А ти откъде знаеш за Серина?
— Мълвата се разнася бързо. Тя е ходила в Парамата и е разказала на всеки, който се е съгласил да я слуша, че очаква дете от теб. Вярно ли е?
— Не е твоя работа. Няма защо да се заслушваш в клюките. Задължението ти е да прислужваш на Кейт и да си затваряш устата. Освен ако не искаш да ти намеря друго място.
— Н… не, работата тук ми харесва — убедително каза тя и побърза да се отдалечи, защото усети, че може да си навлече по-голяма беда. И без това вече бе направила една глупост, като се опита да прелъсти Робин, като в резултат си бе спечелила единствено омразата му. Бе достатъчно разумна, за да разбере, че трябва да се оттегли и да опита с някой друг.
— Щом като искаш да работиш за нас, тогава започни да си приготвяш нещата. Двамата с Кейт заминаваме скоро за Батърст и ще имаме нужда от добри слуги за къщата. Ако работата те задоволява, можеш да дойдеш с нас. В противен случай ще те преместя другаде.
— Батърст — възкликна учудено Лизи.
— Да, ще взема и Мод, ако иска да дойде с нас.
— Къде да отида — попита Мод, която току-що бе влязла в стаята.
— Двамата с Кейт ще се установим в Батърст. Построил съм голяма къща там и искам да отгледам децата си върху собствената си земя. Ще имаме нужда от готвачка и много бихме искали да дойдеш с нас.
Мод явно не се зарадва на новината, погледна го смутено и не знаеше какво да каже. Ако напусне Парамата, това би означавало да напусне и Рой Пенрод.
— Аз… не че не съм ви благодарна, Робин, просто… тук се сближих с един господин и имам основания да вярвам, че и той ме харесва. Ако си тръгна оттук, може да не го видя никога повече.
— За Рой Пенрод ли става дума — попита Робин, който бе забелязал, че между двамата има връзка, с която се обясняваха и честите посещения на Рой в имението Маккензи напоследък.
— Да, той е добър човек, може би аз съвсем не го заслужавам, но аз…
— Не, Мод, няма защо да се подценяваш. Вярно, направила си грешка в миналото, но нали сега си плащаш за нея? Ти заслужаваш да бъдеш щастлива.
— Значи няма да имате нищо против, ако не дойда с вас в Батърст?
— Не, напълно те разбирам. Всъщност, ще поговоря с Рой за теб, преди да заминем.
— Благодаря ти, Робин — щастливо се усмихна Мод и понечи да си тръгва.
— Само още едно нещо, Мод. Утре ще се върна в селото на аборигените. Бих искал да се грижиш за Кейт, докато ме няма. Не й разрешавай да излиза от къщата, без да я придружиш.
— Можеш да разчиташ на мен, Робин.
Кейт бе все още в коритото, когато Робин се качи след малко в спалнята. Той остана доста време до вратата, като се наслаждаваше на привлекателните й рамене, на блестящата й дълга коса, която се бе разпиляла извън коритото, и на очарователната извивка на гърдите й, която се виждаше над водата.
— Колко време ще стоиш там и ще ме зяпаш — попита ядосано тя.
— А ти какво би искала да направя — подразни я той. — Бих могъл да те измъкна от водата и да се любя с теб. Господ ми е свидетел, че искам точно това. Но знам, че си уморена и трябва да си починеш. Затова единственото нещо, което ми остава, е да се наслаждавам на това, което ще ми липсва тази нощ.
Защо ли след тези думи й се искаше направо да скочи от коритото и да потъне в обятията му? Кейт бе наистина смутена от това силно желание, което изпитваше към красивия бивш затворник, за когото бе принудена да се омъжи. Точно сега мисълта да се люби с него й изглеждаше прекрасна.
— Подай ми хавлията — каза приглушено тя, защото не й се искаше Робин да усети огромното си въздействие върху нея.
Той бързо отиде до леглото, където лежеше предварително подготвената от Мод хавлия, взе я и й я подаде, застанал на няколко крачки от коритото.
— Това ли искаш?
— Да, отлично знаеш, че това. Дай ми я.
— Заповядай — каза той, без да се помръдва.
— По дяволите, Робин, защо изпитваш удоволствие да ме измъчваш?
— Аз ли? Аз ли те измъчвам? Ако наистина го правя, то е защото и ти ме измъчваш дори със самото си присъствие в стаята. Копнея за теб, както не съм копнял за нищо друго в този живот.
Кейт се задъха, стана бавно от коритото, излезе от него и посегна за хавлията, като го гледаше право в очите. Той я гледаше замаяно, като погледът му шареше по прекрасното й тяло. Гърдите й бяха станали вече по-големи, но талията й бе все още тънка. Бедрата й се бяха леко закръглили, а коремът й едва подсказваше, че е бременна. Капките се спускаха надолу по тялото й и се спираха в окосмената част между краката й.
Реакцията на Робин бе точно такава, каквато Кейт очакваше — и дори нещо повече. Погледът й се насочи към издутината между краката му, която ясно се очертаваше под панталоните му, и на устните й се появи лека усмивка. Той все още не си представяше какво означава мъчение, помисли си тя доволно. Ще го възбуди още повече, а после няма да му позволи да се люби с нея. Точно това заслужава, след като се опитва така безцеремонно да й диктува какво да прави.
Робин най-накрая успя да излезе от вцепенението и пристъпи напред като я обви с хавлията.
— Какво, по дяволите, си мислиш, че правиш — изрече с пресипнал глас.
Кейт се обърна към него, махна хавлията и я хвърли настрани и се притисна към него.
— А ти какво мислиш?
— Аз… смятах, че си уморена.
— Не си бил прав.
— Искаш да се любим?
— А ти не искаш ли?
— Повече от всичко на света.
Тя протегна ръце към гърдите му и започна бавно да разкопчава ризата му. Но той не издържа на прекалено бавното темпо и отхвърли ръцете й. После само след миг хвърли ризата си на пода, последваха я и панталоните му. Когато се наведе към нея, за да я вземе на ръце, тя го спря.
— Водата е все още топла, защо не се изкъпеш? Ще ти изтрия гърба.
Робин я изгледа подозрително, като се чудеше какво ли е намислила. Ни най-малко не вярваше на това, което му каза. И все пак бе така завладян от очарованието й, че не намери сили да й се противопостави. Влезе в коритото и се обърна с гръб към нея, за да го трие, като в същото време с мъка потискаше силната си възбуда. Когато погледна назад, за да види защо Кейт все още се бави и не взема сапуна, който й подаваше, той с изумление разбра, че тя тихичко се бе измъкнала от стаята.
— Кейт! Върни се веднага тук, малка хитрушо!
В отговор чу само как една от вратите по коридора се тропна и веднага скочи от коритото, без да обръща внимание на водата, която се разсипа наоколо. Не взе дори и хавлия, излезе от стаята съвсем гол. За радост в коридора нямаше никой. Като опитваше подред вратите, най-накрая попадна на една, която беше заключена и се спря пред нея разгневен.
— Отвори, Кейт!
— Ти се оказа прав, Робин, доста съм уморена — чу се отвътре. — Имам нужда да си подремна.
— Отвори или ще счупя проклетата врата!
— Няма да го направиш!
— Само опитай. Защо, по дяволите, се държиш така?
Вратата бавно се отвори. Кейт бе все още увита в хавлията, не бе успяла да се облече, преди да се
