— Ще го намеря — обеща Робин. — Той обикновено научава какво става в близките градове. Така че със сигурност ще разбере, че е получил право на преждевременно освобождаване.
— И си абсолютно сигурен, че няма да извърши никакво престъпление след помилването — отново попита Маккери.
— Готов съм да заложа живота си, че ще бъде точно така.
Маккери бе известен с либерализма си по отношение на затворниците и на освободените вече престъпници, затова тъй наречените „чисти мерина“ упорито настояваха той да бъде отзован. Маккери смяташе, че след като един затворник е получил свободата си, той трябва да получи същите права, както всеки друг жител в колонията. Предишното му лошо поведение трябва да бъде забравено и простено. Затова и бе склонен да се довери на бивши затворници, които действително се бяха поправили.
— Тъй като лично се застъпваш за Големия Джон, ще подпиша документа за преждевременното му освобождаване, но при едно условие — ти ще го приемеш в Батърст и ще му дадеш работа там. Така ще съм сигурен, че ще има кой да го наблюдава. В никакъв случай не искам да му се разрешава да идва в по- населените градове като Парамата и Сидни.
Зарадван, Робин кимна с глава.
— Добре, съгласен съм.
— И още нещо. Към присъдата му ще се прибавят още седем години, докато той покаже наистина, че заслужава намаление на присъдата или пълно помилване.
— Сигурен съм, че Големия Джон ще се съгласи с тези условия.
— Тогава смятам въпроса за уреден. Другата ти молба за още един магистрат в Батърст е напълно основателна. Има няколко подходящи хора за това. Ще избера един от тях и в най-близко време ще го изпратя в Батърст.
— Силно се надявам, че ще се спрете отново на бивш затворник — каза Робин. — Между тях има много подходящи хора, а повечето биха приели предложението.
— Но има и много, които остро ще се противопоставят на назначаването на бивш затворник на отговорен пост. Все пак докато аз съм губернатор на Ню Саут Уейлс, ще продължа да се боря за равенство между всички хора тук.
— Благодаря ви, губернаторе — сърдечно отвърна Робин и стана да си тръгва.
— Остани да преспиш тук, Робин — покани го Маккери. — Може би по-късно ще ми разкажеш как кървят работите в Батърст.
— Бих се радвал, губернаторе, но се налага да тръгна рано утре сутринта. Жена ми… очаква първото ни дете и не бих искал да я оставям сама.
— Моите поздравления — щастливо се усмихна Маккери. — Сега разбирам защо не искаш да останеш в Сидни нито миг повече от необходимото.
Робин си тръгна малко след това. Вечерта все пак успя да поговори с Маккери, но побърза да си легне рано. Щом се развидели на следващата сутрин, той беше вече на път за Парамата.
Кейт бе изумена, когато чу Големия Джон да споменава името на Серина и да разказва какво знае за нея. Тя се наведе по-близко към него, защото гласът му стана слаб и думите едва се чуваха.
— Какво точно знаеш за Серина, Големи Джон? Веднага ще го предам на Робин.
— Робин е достоен мъж. Той никога не би… — внезапно Големия Джон се задъха, лицето му стана червено, а очите му хлътнаха навътре.
Кейт извика уплашено и Мантуа дойде да види какво се е случило.
— Нещо става с него. Не му позволявай да умре, моля те, не му позволявай!
Някакво вътрешно чувство й подсказваше, че Големия Джон има да й казва нещо много важно. Нещо, което би променило целия й живот.
Мантуа се зае веднага с Големия Джон. Тъй като не говореше английски, тя не отговори на молбите на Кейт. Когато най-накрая вдигна глава, тя каза нещо тихо на Кулонг, който лежеше наблизо. После Кулон се обърна към Кейт:
— Голям човек е в безсъзнание, но не умрял. Голям човек много болен, може умре, но лекарство на Мантуа добро. Лекарство на Мантуа ще вземе отрова от тяло на голям човек. Но за това ще трябва време.
— Колко време ще остане Големия Джон в безсъзнание?
Кулонг размени няколко думи отново с Мантуа.
— Два-три дни.
— Два-три дни — извика Кейт, напълно разстроена. — Сигурни ли сте, че той ще се оправи?
— Не сигурни. Само боговете знаят, дали човешки живот трябва да се спаси.
— Няма да го оставя — каза Кейт и коленичи до постелята му. — Кажи на Мантуа, че ще й помагам и ще се грижим заедно за него.
Кейт прекара нощта в набързо подготвеното й легло в дъното на колибата. Щом се събуди сутринта, веднага се втурна навън да повръща. Мантуа й хвърли разбиращ поглед и веднага й предложи някаква течност. Кейт я изпи без колебание, тъй като се доверяваше напълно на лечителката. Течността имаше вкус на билки и почти веднага, след като я пое, се почувства много по-добре, така че можеше да заеме мястото си край постелята на Големия Джон.
Разстоянието от Сидни до Парамата бе около петнайсет мили и Робин го взе с коня си за няколко часа. Пристигна в имението Маккензи някъде около обяд. С нетърпение очакваше да види Кейт, макар че я бе оставил едва вчера сутринта. Надяваше се, че тя е приела решението му да напусне имението Маккензи и двамата заедно ще заминат за Батърст. Що се отнася до Серина, все още се чудеше какво да прави с нея. Познаваше няколко мъже в Парамата, които с удоволствия биха се оженили за нея, ако не беше бременна. Един или двама, както се надяваше, биха го направили дори и да знаят, че носи детето на друг в утробата си. Но все пак мисълта, че друг човек ще се грижи за детето му, доста го смущаваше. Макар че това дете бе нежелано, то си бе едно невинно човешко същество, което имаше право на нормално съществуване.
Робин се чудеше дали да не поговори с Дан Проктър. Дан искаше да се ожени, а освен това Робин добре го познаваше и беше сигурен, че ще отгледа детето като свое. По дяволите, изруга тихо той, как можа да забърка тази ужасна каша? Възможно ли е да се е любил с една жена и въобще да не си спомня за това? И преди се беше напивал, но винаги си спомняше какво е казал или направил.
В момента, в който влезе в къщата, Робин усети, че нещо не е наред. Кейт! Първата му мисъл бе, че нещо се е случило с нея. Тя не се чувстваше добре, когато тръгна сутринта. Дали не е изгубила детето?
— Кейт — извика той и ехото отекна зловещо в празната къща. — Кейт, къде си?
Мод изтича от кухнята с уплашени очи, но когато го видя, на лицето й се изписа облекчение.
— Благодаря на бога, че се върна.
— Какво има, Мод? Къде е Кейт? Случило ли се е нещо с нея?
— Кейт е добре, поне беше добре последния път, когато я видях. Тя не е тук, Робин. Излезе вчера с този цветнокож.
— Какъв цветнокож — направо изкрещя Робин, обзет от пълна паника.
— Кейт го нарече Кулонг.
— По дяволите! Какво искаше Кулонг от нея?
— Той не искаше нея. Търсеше теб. Кейт тръгна с него, защото тебе те нямаше. Кулонг май е намерил Големия Джон в гората смъртно ранен и го е отнесъл в селото си. Големия Джон е искал да те види и Кулонг бе дошъл да те вземе.
— Как може Кейт да тръгва с Кулонг в това положение — ядоса се Робин.
— В това положение — повтори Мод. — Да не би… да не би Кейт да е бременна?
Робин мълчаливо кимна с глава.
— Господи, ако знаех, щях да се опитам по-упорито да я спра.
— Ти нямаш никаква вина, Мод. Аз ще я намеря. Приготви ми нещо за из път, ще тръгна веднага, щом се преоблека. Ще трябва да вървя пеша, така ще е по-лесно, отколкото да се опитвам да яздя в тези гъсталаци.
— Знаеш ли как да намериш селото на Кулонг?
