— Няма го тук — обясни Кейт, разтревожена от настойчивостта му. — Робин замина за Сидни рано тази сутрин.
Лицето на Кулонг в миг посърна, което я накара да добави:
— Мога ли да ти помогна с нещо?
— Жена на Робин дойде с Кулонг?
— Да дойда с теб? Но къде?
— В мое село. Бързо!
— Почакай, не можеш ли да ми кажеш какво се е случило?
— Мъжът гигант болен, може умре. Мантуа казва той иска да говори с Робин Флетчър.
— Мъжът гигант? За Големия Джон ли говориш? А кой е Мантуа?
— Мантуа е жена, лечител на племето и сестра на Кулонг. Кулонг чувал Робин нарича гигант „Големия Джон“.
— Какво се е случило с Големия Джон?
— Змия ухапа — горчиво обясни Кулонг. — Кулонг го намери в гора. Ти ела.
— Добре, ще дойда — заяви Кейт, без дори да се замисля за опасностите, на които ще се подложи с това пътуване до селото на Кулонг. Големия Джон й бе спасил живота, така че не можеше да откаже да отиде при него, когато той имаше нужда от това. Може би щеше да й каже защо му е необходим Робин. — Далече ли е?
— Не много далече — отвърна Кулонг, като махна неопределено към горите, които се виждаха в далечината.
— Да впрегна ли колата?
— Не кола. Гората е много гъста.
Той се обърна и тръгна, като очакваше Кейт да го последва.
— Почакай, трябва да кажа на някой къде отиваме.
Кулонг изчака търпеливо, докато Кейт изтича да намери Мод. Мод изпадна в ужас, когато разбра къде ще отива с аборигена.
— О, не, моля те, Кейт — Кейт бе настояла Мод да се обръща към нея на малкото й име. — Не можеш да тръгнеш с този абориген. Какво ще каже Робин?
— Робин има доверие на Кулонг — увери я Кейт. — Точно той ме откри в планината. Ако не беше го направил, щях вече да съм мъртва. Трябва да отида, Мод. Кажи на Робин къде ще може да ме намери.
— Ох — съгласи се без желание Мод, — моля те, бъди внимателна.
Тръгнаха незабавно. На Кейт й беше много трудно да го следва неотлъчно, но Кулонг разбираше това и често се спираше да я изчака, когато видеше, че изостава. Стори й се, че вървяха часове наред през дивите гъсталаци, заобиколени от всички страни с различни диворастящи цветя. Кейт имаше чувството, че гората става все по-гъста, докато накрая преплетените клони на високите евкалипти напълно ги лишиха от дневна светлина. На едно място попаднаха на огромен мравуняк и Кейт се спря, за да може по-добре да разгледа странните насекоми. Направи същото и когато забеляза огромен гущер, който се препичаше на слънце на отсрещната скала, но най-голямо удоволствие й доставиха пъстрите качулати папагали какаду, подскачащи важно по дърветата, както и останалите птички, които се разбягваха уплашено при появата им. Внимателно се оглеждаше за змии и динго — дивите кучета, които непрекъснато нападаха хора и животни и бяха истинска напаст за Австралия. Внезапно се сети, че може би в гората има и бандити, които обикновено организираха лагерите си точно в подобни глухи места. Дойде й наум, че бе постъпила доста глупаво, като се съгласи да придружи Кулонг в тази почти непристъпна гора, където опасността я дебнеше буквално от всяко дърво.
— Чакай, трябва да почина малко — извика тя, като видя, че е изостанала твърде далеч от Кулонг. Отпусна се безсилна до дънера на един огромен евкалипт и уморено опря гърба си върху дървото, докато аборигенът се върна при нея. — Колко още остава?
— Вече не много.
Кейт бе плувната цялата в пот и изпитваше страшна жажда, затова съжали, че не бе взела бутилка с вода със себе си.
— Жадна съм — оплака се тя.
Кулонг я погледна с любопитство, сви рамене и каза:
— Почакай тук, Кулонг донесе вода.
Той се обърна и след миг изчезна между дърветата, преди Кейт да успее да каже и дума. Всъщност тя бе доволна, че ще има възможност да си почине малко и никак не й се искаше да се връща бързо.
Бе започнала да задрямва, когато я стресна силен шум от куршум. Стори й се, че идва от някъде съвсем наблизо и затова се огледа разтревожено, за да разбере какво точно става. Но не видя и не чу нищо повече. Обзе я панически страх и имаше желание веднага да побегне, но не знаеше накъде да поеме. Кулонг й бе казал, че селото му е тук наблизо, но Кейт вече имаше достатъчно опит и знаеше колко подвеждаща и опасна може да се окаже гората. Може да се загуби само за няколко минути. Реши да не се поддава на страховете си, а да остане на мястото си и да изчака Кулонг.
— Ха, я виж какво намирам тук.
Кейт едва не припадна от страх, когато внезапно, непонятно откъде пред нея се появи мъж с пушка в ръка. И най-ужасното бе, че тя веднага го разпозна. Това беше Джил Бенет, човекът, с когото бяха разговаряли заедно с Робин, за да видят дали е подходящ за управител на имението Маккензи. Той бе поотслабнал малко и очите му бяха станали по-сурови, но общо взето си бе същото мазно същество, което от пръв поглед предизвика отвращение у нея. Сега се хилеше зловещо и очите му я оглеждаха от главата до петите.
— Загубихте ли се, госпожо?
— Да. Можете ли да ме отведете до имението Маккензи — с надежда попита Кейт. Разбираше, че едва ли може да разчита на помощ от този отвратителен човек, но все пак реши да опита.
— Е, зависи. Да не би да сте дошли дотук с онзи черен дявол, когото срещнах при кладенеца?
— Какво сте направили на Кулонг?
— Май си падате по тъмнокожите, а?
— Вие сте ужасен — с отвращение отвърна Кейт. — Не искам вашата помощ, сама ще намеря пътя до вкъщи. Но първо ми кажете какво сте направили на Кулонг.
— Австралия ще се превърне в чудесно място за живеене, ако се премахнат тези тъмнокожи дяволи.
— Чудовище — изсъска Кейт през стиснати зъби. — Няма да остана нито миг повече тук и да те слушам. Тръгвам си.
Но когато се опита да тръгне, Бенет насочи пушката си към нея.
— Не мисля, че ще го направиш. Чух, че си се омъжила за Флетчър. Вие двамата ме отхвърлихте, когато се нуждаех от работа. Още тогава усетих, че имаш остър език, и сега се уверявам, че е така. Мисля, че е време да се намери някой, който да те постави на мястото ти. Освен това не съм лягал с жена откакто в имението на Партън…
Той млъкна внезапно, защото осъзна, че ще издаде тайната си.
— Значи наистина си бил ти — извика Кейт. — Ти си виновникът за смъртта на бедното момиче.
— Да, тази наивна никаквица си мислеше, че я харесвам — изхили се зловещо Бенет. — А аз се интересувах единствено от онова място между краката й. След това глупачката му взе, че забременя и ми развали цялото удоволствие — заоплаква се той. — Всъщност тя си получи заслуженото. Никой не може да докаже, че аз съм виновен за смъртта й, пък и това не е истина, тя ме помоли да й помогна да се отърве от копелето си и аз го направих. Кой би могъл да знае, че всичко ще свърши така? На всичкото отгоре започнаха разни приказки и не можах да си намеря работа, затова се наложи да хвана гората. Но май е по- лесно да откраднеш това, от което имаш нужда, вместо да се мъчиш да го изкараш с работа.
— Какво… какво възнамеряваш да правиш с мен — попита Кейт, като в същото време трескаво обмисляше различни варианти на бягство. В края на краищата осъзна, че е невъзможно да се измъкне от него, поне докато пушката му бе насочена към гърдите й.
— Ще те използвам както бог се е разпоредил — доволно отвърна Бенет. — Вече ти казах, че от толкова време не съм спал с жена, че сигурно първият път няма да продължи повече от няколко минути. Но след
